Възраждане на юнашките дружества в освободена Македония 1941-1944 Г.

С навлизането на Българските войски в Македония започва кратковременен етап на социално-икономически и културен подем в областта. Развитието на Македония обаче става в изключително сложна международна обстановка на Втората световна война.

Антибългарската борба, ръководена от Съюзените държави намира израз предимно в дейността на комунистическите структури, чието основно знаме е македонизма, основан на омразата към България.

В тази обстановка започва процес на спонтанно възстановяване на Юнашките дружества в Македония.

Първи стъпки към възраждане на юнашкото движение в Македония

Под влияние на масовото въодушевление настъпва процес на възраждане на българската идентичност, но тя засяга предимно по-възрастното население и масово прииждащите бежанци от времето на съпротивата срещу Югославския режим.

На възраждащото се самосъзнание на местното население се противопоставят комунистическите организации и създадената стабилна сърбоманска мрежа отглеждана от кралство Югославия. 

В тази обстановка Македонските юнашки дружества се явяват като важен национален фактор за обществена дейност, но тя се сблъсква с редица проблеми.

Възстановяването на юнашките дружества в Македония става при коренно различни условия от тези до Балканските войни.

Спонтанните акции и изяви на юнашка идентичност обаче са белязани с липса на специалисти, дезориентация за обществена работа в новите условия, както и редица забрани, свързани с ограниченията на военното положение. Възстановяват се дружествата в Скопие, Кичево, Охрид, Щип, Велес, Прилеп, но те нямат възможности за развитие на нормална спортно-състезателна дейност.

В тези условия Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак“ предприема спешни мерки за насърчаване на юнашкото дело в Македония и другите присъединени земи.

Организацията взема решение за организиране на специален курс за подготовка на главатари, който да се проведе 8 август до 7 септември 1941 г. в Скопие.

Решава се да се да се увеличи тиража на сп. „Здраве и сила“ с 1000 екземпляра, като се отдели особено внимание за неговото разпространение в новоосвободените земи.

Освобождават се  от заплащане на членски внос юнашките дружества от Добруджа, Тракия, Македония и Моравско за 2 години.

Управителният съвет на съюза „Юнак“ решава да изпрати 100 юнаци и юнакини в Македония, начело с проф. Никола Стоянов - първи подпредседател на съюза, за възобновяване на Юнашкото движение в чест на празника на светите братя Кирил и Методий в Скопие.

Делегацията заминава на 23 май и пристига в Куманово по обяд. Там е посрещната от вече възобновеното дружество „Кумановски Юнак“.         

Интересно е да се отбележи, че през този период възниква идеята  Държавното висше училище по телесно възпитание (днес Национална спортна академия „Васил Левски“) да бъде установено в Скопие или Охрид. 

Спомени на Иван Михайлов за възстановяване на дружеството „Юнак“ в Солунската българска мъжка гимназия

Ето какво пише през 1910 г. Иван (Ванче) Михайлов:

„Имахме добро гимнастическо дружество, ръководено от Даниел Бланшу, швейцарец. Повикан е бил като специалист в Македония, за да даде тласък на българското спортно дело след хуриета. Създал бе неколко дружества в страната, в самия Солун гражданското спортно дружество беше отлично. Явявахме се и на общи състезания със спортисти от другите националности в градината Беш-чинар. В състезанията се влагаше силно национално чувство, особено когато конкурентите бяха гърци или турци. Наши другари излизаха смело срещу всеки противник. На първо място излизаше Доксим Траянов от Галичник, него никой не надмина на скачане на три крачки, надминаваше и турските спортисти, които при третата крачка майсторски се изпружваха и така стигаха с петите си поне един метър по-далече.

 С Бланшу и други учители посетихме еднаж Кукуш, а друг път Дойран.

Пред населението изпълнихме гимнастически упражнения…Посрещнати бивахме най-радушно от населението“.

С основаването на дружеството в Солун, то се превръща в централно дружество за цяла Беломорска Македония и Тракия, където възпитаниците от Българската мъжка гимназия в Солун стават основните инициатори за създаване на юнашки дружества в по-големите градове.

За добрата организация и активна дейност на дружествата Даниел Бланшу организира в Солунската гимназия два курса за подготовка на ръководители, наричани тогава главатари. 

В курсовете общо взимат участие над 50 младежи, като по-голямата част от тях поемат ръководствата на дружествата.

Дейност на дружествата „Юнак“ до началото на Балканската война

След Хуриета Сърбия полага огромни усилия за основаване на Соколски гимнастически дружества, но тази акция претърпява пълен неуспех именно поради липса на поддръжници сред местното население.

Цялостната дейност на Юнашките дружества в Македония до Балканската война няма толкова големи постижения конкретно в областта на спортната подготовка и изяви. Това е обективно невъзможно да се осъществи в рамките на тригодишно развитие на тези дружества.

Техния кратковременен живот до Балканските войни обаче оставя трайна диря в национално-освободителната борба на Българското население в Македония.

Всъщност членовете на юнашките дружества са най-активната част от младото поколение и те почти изцяло вземат участие в обществените борби, особено в борбата срещу Сръбската и Гръцката пропаганда.

Основната дейност на всяко дружество е била насочена към изява и утвърждаване на културните постижения и ценности на българското население.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.

Сподели във Facebook