Създаване на българско гимнастическо дружество „Юнак”

Българското гимнастическо дружество „Юнак“ е създадено в края на XIX век по първообраза на швейцарските гимнастически дружества.

Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия ѝ принос в изграждането на нашата младеж.    

Един от най-големите примери за претворяването в живота на идеите за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество - Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”.

Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно - той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на младежта, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.

Унищожаването на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели, тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г. в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.          

Същност на юнашката идея

Юнашката идея възниква като последица на Българското националноосвободително движение по време на Възраждането.

В тази идея са преплетени:

• силното влияние на народните традиции и ценностната система на Българския народ;
• ролята на Български интелигенти, следвали в чужбина и по-късно станали учители по гимнастика.

Родоначалник на Юнашката идея в България е Тодор Йончев, учител по химия от Лом, специализирал във Виена и Цюрих.

Пропит от либералните идеи на Европа и огромната обич към Отечеството, Тодор Йончев насочва своята обществена дейност към създаване на младежко движение по подобие на това в Европа, но да има изцяло български облик, цели, организация и дух.

Той предлага движението да се нарече на Юнак, а неговият девиз да бъде „Здрави и силни, дружно за Отечеството!“.

Още в самото начало за патрон на Юнашкатаорганизация и неин символичен първоосновател е определен Васил Левски. Основната дейност на Юнашката организация е универсалната подготовка на българската младеж чрез:

• разнообразните средства за телесно възпитание;
• народна просвета;
• социално-културни изяви;
• приобщаване на младежта към общите борби на България за суверенитет и напредък.

Съюзът на гимнастическите дружества на българите -  „Юнак“ в Османската империя 1908-1912 г.

По времето, когато Македония е част от Османската империя, се създават юнашки дружества в редица градове като Солун, Битоля и Охрид.

По-късно са създадени десетки гимнастически дружества Юнак, а не сръбски гимнастически дружества „Сокол“.

След обявяването на Хуриета българското население в Македония, макар и кратковременно, изживява особен подем и обществена активност, която обхваща всички социални сфери.

През 1908 г. в Цариград, Солун и Драма швейцарецът Даниел Бланшу, учител по гимнастика в Солунската българска мъжка гимназия, създава първите гимнастически дружества.

След това в Македония се създават дружества на „Юнак” и в Битоля, Скопие, Прилеп, Кичево,  Велес,  ресенското село Янковец, Струга, Лерин, Охрид, Стружкото село Вевчани, Тетово, Куманово, Дебър, Крушево, Щип, Кичево и Банско или общо осемнадесет дружества.

Бланшу организира в Солун първия месечен курс от за главатари и учители по гимнастика, в който за главатари се обучават 51 българи.

В организацията се включват българи от различни съсловия и с различни професии: лекари, търговци, свещеници, занаятчии ученици, чираци и калфи.

Членската маса на дружествата по места варира между 100 и 1000 души.

През 1910 г. македонските дружества правят обиколка в България, където оставят добри впечатления. През 1911 г. при обиколката на султан Мехмед V в Македония е посрещнат тържествено от юнашките дружества в Битоля и Скопие.

По време на  Балканската война, след като турската армия напуска Битоля, дружеството „Пелистерски юнак“ поема за няколко дни полицейските функции в града, след което го предава на сръбските войски.

През 1912 г. по покана на пражките соколи Бланшу урежда екскурзия до Прага със Солунски и Скопски юнаци.

В Българските училища се канят учители от нови области на познанието. Така в Солун през 1908 г. за учители по гимнастика са поканени Георги Данаилов и Даниел Бланшу. Именно тези двама юнашки деятели правят първите опити за създаване на Юнашко дружество в Солун.

Поради направени доноси срещу Георги Данаилов той е екстрадиран от Отоманското правителство и с юнашкото дело се захваща само Даниел Бланшу.

Дейността на юнашките дружества е свързана с културно-просветна дейност, излети и походи, провеждане на гимнастически упражнения и игри, организиране на гимнастически представления и състезания.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.