Акад. Богдан Филов и първата дипломатическа победа на България след Освобождението

Акад. Богдан Филов е син на подполковник Димитър Филов, ярък русофил, взел участие в организиране и провеждане на военния преврат срещу княз Александър I по поръчка на Русия. Затова той е осъден на смърт и екзекутиран за национално предателство в полза на Русия.

Богдан Филов следва висше историческо образование в Германия като стипендиант на Министерството на просвещението, защото е отличник. След завършването си той става аспирант и защитава блестящо своята дисертация, която е публикувана от неговия университет.

Той е основател на българския археологичен музей и дългогодишен негов директор. Професор е по археология в Софийския университет. 

Богдан Филов преобразува БАН в Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като по този начин се адаптира към новите научни и политически реалности в Европа. До 9.9.1944 г. е председател е на БАНИ.

Сключването на Крайовския мирен договор

Под натиска на двете велики сили румънското правителство скланя да започне преговори с България. На 19 август 1940 г. в гр. Крайова  протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави.

На 7 септември същата година се подписва Крайовската спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. По този начин политиката на мирна ревизия на българските граници дава своите първи резултати.

България установява с Германия близки политически отношения след дълъг и мъчителен период на активен неутралитет.

Под ръководството на цар Борис III акад. Богдан Филов успя:

• да завърши преговорите с Румъния и допринесе за подписване на Крайовската спогодба за връщане на Южна Добруджа през 1940 г.;
• да договори българското административно управление на Вардарска Македония;
• договори българското административното управление на Западните покрайнини;
• договори българското административното управление на Беломорска Тракия към България през 1941 г.

Той не допусна изпращане на български войски на Източния фронт срещу СССР.

Акад. Богдан Филов успя да проведе национално отговорна политика при условие на практическа окупация от Германия.

Договорът, сключен в Крайова, предвижда:

Чл.2. Въз основа на настоящия договор високодоговарящите страни заявяват тържествено, че установената между тях граница е окончателна и вечна.

Всяка от договарящите страни се задължава следователно да не предявява никога претенции от териториално естество срещу другата високодоговаряща страна”.

За осъществяването му са съдействали и дали съгласие всички Велики сили, участващи във Втората световна война, като особен принос имат Германия, СССР и Италия.

Спогодбата предвижда Кралство Румъния да върне на Царство България територията на Южна Добруджа с размер 7565 km², а също така и да се осъществи обмен на населението от Северна Добруджа и Южна Добруджа. 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората балканска (Междусъюзническата) война през 1913 г. (виж Букурещки договор), когато територията на Добруджа е окупирана от Кралство Румъния, са принудени да напуснат и да се преселят на север.

68 000 българи от северната част се преселват на юг. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят и със своите стада.

Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още в първото десетилетие на окупацията.

Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.

Така, далновидно, чрез Крайовската спогодба, по дипломатически път Южна Добруджа е запазена за Българи.

Подписването на този договор е първата дипломатическа победа на България след Освобождението  през 1878 г. Той премахва една несправедливост по отношение на българското население и българската държава в този регион и установява трайни и международно признати граници с Румъния.  

Увеличаването на българската територия с отнетата преди това плодородна Добруджанска земя увеличава и производството на храни.    

Удължаването на българския морския бряг с 93 километра и поречието на река Дунав със 75 километра влияе благотворно върху развитието на българското речно и морско корабоплаване, риболов и дава значителни възможности за разширяване на търговското корабоплаване от Балчик и Варна.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.