Ако ни е нужна опора, трябва да я търсим в Европейския съюз

- След като разгледахте българските „филства“ и „фобства“ срещу Русия, Германия и Англия,  нека продължим тази поредица с Франция. 

- Още по времето на църковнонационалните борби през шестдесетте години на ХІХ век Франция проявява интерес към българите. По това време тя открива френски колеж в Цариград. Нейните религиозни представители подпомагат усилията на група българи начело с Драган Цанков за учредяването на Униатската църква, особено след упоритата съпротива на Русия да признае българската църковна независимост.

- А след Освобождението?

- След Освобождението на България Франция открива няколко колежа, в които учат около 3000 ученици. Голяма част от тях по-късно заминават да следват в Париж. Тези младежи след връщането си в България създават франкофилското движение. То е определено елитарно движение, членовете му се събират в клубове и коментират събитията в ограничен кръг от съмишленици, което не нарушава под никаква форма българските национални интереси. Затова срещу това движение не се формира франкофобска група.

- Но през Първата световна България воюва с Франция, защо?

- Защото обещанията на Централните сили в лицето на Германия и Австро-Унгария са относително щедри: германците ни обещават да си върнем почти цяла Македония и Южна Добруджа, докато Антантата или Съглашението, представено от Англия, Русия и Франция, ни гарантира само възстановяването на Източна Тракия - линията Мидия – Енос, и т.нар. „безспорна зона“ в Македония. Политическите сили в България също имат своите предпочитания – опозиционните са на страната на Антантата, докато правителството предпочита сътрудничеството с Централните сили. Главен мотив за решението на коя страна да застане България е бъдещата съдба на Македония, но военните успехи на германските войски през 1915 г. също накланят везните в полза на присъединяването ни към Централните сили. И затова на 24 август (6 септември) 1915 г. правителството на Васил Радославов едновременно с османското правителство подписва съюзен договор с Германия и Австро-Унгария. Нещо повече - Турция веднага ни отстъпва територия от 2 хил. кв. км по долното течение на р. Марица.

- За да дойде датата 14 октомври 1915 г., на която  цар Фердинанд издава манифест за война със Сърбия…

- И от този момент България воюва на страната на Централните сили срещу Англия, Русия и Франция. По време на Първата световна война българската армия се сражава в Егейска Македония срещу френския експедиционен корпус. Французите са впечатлени, че почти всички български офицери са говорели приличен френски език. Но войната си е война. След нейното приключване Франция допринася за откъсването на Беломорска Тракия от България. Това става след уж временната окупация, но през 1924 г. заедно с англичаните я подаряват на Гърция. Франция играе враждебна роля и при формулирането на Ньойския мирен договор, който предвижда откъсването на Западните покрайнини. Всичко това довежда до възникване на франкофобско движение сред интелектуалните кръгове на България, което скоро след това отмира.

- Но след 1989 г. се обявихме за франкофони…

- След 1989 г. Франция направи опити да разпространи и у нас т.нар. франкофония, чийто привърженик бе президентът Желю Желев. От тогава насам обаче франкофилското движение в България линее и не успява да създаде сериозна база в страната ни, нито пък да повлияе на развиващите се по-късно политически процеси у нас.

- Стигнахме до Америка и с това затваряме кръга на Великите сили и нашата прекомерна любов или прекомерна омраза към всяка от тях…

- Американският политически елит се запознава с проблемите на българите в Османската империя по време на църковнонационалните борби през 60-те години на ХІХ век. Тогава в Цариград се установява протестантска мисия. Скоро след това тя основава американския Роберт колеж, който е едно от най-престижните учебни заведения в империята. В колежа учат над 250 българчета. След Освобождението завършилите този колеж заемат висши политически длъжности в българската администрация. След Първата световна война американският президент Удроу Уилсън отстоява на мирните преговори през 1919 г. оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния, лансиран в Ньой. 

- Но по време на Втората световна България и САЩ стават врагове…

- Интересен факт е, че в навечерието на Втората световна война президентът Рузвелт изпраща специалния си пратеник Донован за преговори с цар Борис ІІІ. В своите мемоари Донован описва следния разговор с царя: „Господин Донован, политическата ситуация в България е сложна. Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски настроен, моята жена е италианка, само аз съм българофил в тази държава…“. Този цитат дава ясна представа за политическата конюнктура по онова време в страната ни. Но до реален сблъсък между България и САЩ се стига по време на бойните действия през Втората световна война. България допуска капитална грешка, като под натиска на Германия обявява символична война на САЩ и Англия. Това е повод САЩ да изпратят своите ескадрили и да участват в бомбардировките над София. След Втората световна война започва периодът на Студената война. Това е време на напълно замразени българо-американски политически отношения. Едва след 1989 г. се установиха нормални дипломатически отношения и САЩ активно навлезе в българското политическо пространство. Антикомунистическите настроения на определени среди генерираха появата на американофилството. Днес това американофилство съществува, но не като национално движение, а ръководено от определени политически партии. На практика всички антикомунистически среди и десни партии имат проамериканска насоченост, без да се организира и ръководи американофилско движение. Докато на обратния полюс – убедени американофоби са членовете на всички леви партии и една националистическа партия.

- Нека приключим този разговор с българофилството…      

- То е форма за защита на националната свобода, независимост и национален суверенитет. След като се запознахме с различните обществени настроения в България, е необходимо да се каже, че чуждопоклонничеството не се смята за добродетел. Мачкан и потискан в продължение на пет века османско робство, народът създаде уникална сентенция: „Преклонената главица остра сабя не сече!“. Струва ми се, че такава сентенция не е родила никоя друга нация. Не е ли време да вдигнем гордо глава и да не търсим опора в едни или други  Велики сили, а да заявим без колебание: „Ние сме българофили!“? Нашата съдба е в нашите ръце. Обидно и унизително е да пригласяме на имперските интереси на една или друга Велика сила. Ние сме членове на Европейския съюз. Ако ни е нужна опора, трябва да я търсим в този съюз.

Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.