Апостол войвода – легендарният хайдутин, македонският Робин Худ

Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода, е роден в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция). Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. Остава неграмотен и първоначално работи като кантонер по железопът ната линия Солун-Скопие

През 1892 г. става хайдутин и с брат си Тано и трима други четници действат в Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.

През 1897 г. Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и в същия ден те влизат като терористи в редовете на ВМОРО. 

След като извършват няколко убийства над предполагаеми шпиони, преследвани от властите, на 15 септември 1897 г. Карасулията, Апостол Петков и Спиро Карасулски  стават нелегални, като към тях по-късно се присъединява Христо Узунов от Куфалово, както и други четници.

За кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява страх у гъркоманите и турците в района.

Гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов пише: „Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край, като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираха отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертвуват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си”.

В края на юни 1898 г. четата се разделя на две, като Иванчо Карасулийски поема Гевгелийско, а Апостол Петков - Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука, което не се одобрява от лидерите на ВМОРО. Даме Груев дори настоява за смъртна присъда, но на това се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители и, за да са стегне дисциплината, в района е изпратена четата на Михаил Апостолов.

За да си върнат доверието на ЦК, в края на 1898 г. Карасулията и Апостол войвода получават задача да ликвидират околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, смятан за един от най-големите шпиони в Гевгелийско. Двамата убиват Кивернидис през ноември.

Апостол войвода бързо изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.

Той успява да привлече към организацията и повечето българи гъркомани от областта, които постепенно приемат върховенството на Българската екзархия.

Апостол войвода налага сериозна дисциплина в района си, като често провинилите се наказват със смърт.

Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 г.

След въстанието Апостол Петков заминава в България, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилата се гръцка въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро.

През лятото Апостол войвода и Христо Аргиров  организират своите нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват Негуш.

В края на 1904 г. добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души. На 1 март 1905 г. четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при гевгелийското село Смол от турска войска и башибозук.

След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, като войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасява се само раненият Апостол войвода с неговия четник Илия Личев. Турското правителство награждава всички участници в сражението с медали, повишения и пари поради грешната информация, че Апостол Петков е убит.

Същата година той изпраща заплашително писмо до патриаршистките жители на Гумендже да преминат към Българската екзархия. По това време вътрешната организация изпада в криза и единствено на собствените сили на Лука Иванов, Кара Ташо, Христо Аргиров, Апостол войвода, Вани Къчов е удържан фронтът срещу гръцките андарти в Централна Македония.

През лятото на 1906 г. Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас и заедно с воденската чета на Лука Иванов опожарява гръцкото село Ниси, база на същия андарт. Подготвяйки предварително писмо до консулите в Солун, четите на Лука Иванов и Апостол Петков опожаряват селото и складовете за муниции на андартите, като с предупредителни изстрели известяват населението да напусне селото.

Същата година организационните чети под ръководството на Апостол войвода водят многобройни сражения с андартите под командването на капитаните Акритас, Аграс, Никифорос и други, които действат съвместно с турските власти.  

В края на 1906 г. андартите почти са прогонени от Ениджевардарското езеро, но с турска помощ до края на годината си връщат позициите.

В едно от тези сражения капитан Аграс е заловен и обесен край село Владово (днес Аграс).

След неуспехите си в ликвидирането на Апостол войвода турската власт се опитва с подкупи да накара войводата да се откаже от революционното дело, а гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна.

Голямата роля на Апостол войвода в съпротивата срещу андартския натиск се признава и от неговите гръцки противници.

През 20-те години гръцката писателка Пинелопи Делта пише в романа си „В тайните на блатото“: „Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови, дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде.”

През 1906 г. американският журналист Алберт Сониксен заедно с воденския войвода Лука Иванов посещава Апостол войвода в Ениджевардарското езеро и оставя колоритен разказ за живота на харамията в книгата си „Изповедта на един македонски четник“: “Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патронташ. И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ. Тринадесет години той бе носил оръжие. Още преди Дамян Груев да организира прочутия Централен комитет, Апостол бе кръстосвал планините. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора.Когато се създала революционната организация с програма за обща дейност, Апостол войвода, в различие от мнозина свои колеги от разните части на страната, предложил услугите си, въпреки всички ограничения, които е трябвало да понесе поради дисциплината в тази организация, да се отказва от плячката си и да слуша заповедите на анемичните градски учители.” През ноември 1907 г. четата на Апостол войвода води сражение с андартската чета на Лазар Доямов в село Крива.

Славата на Апостол войвода стига и до Цариград, където се носят най-различни невероятни слухова за страшния рушител на Османската държава.

В очите на султан Абдул Хамид II Апостол войвода започва да олицетворява цялата революционна организация и той изпраща лично своя роднина Ахмед Кемал бей да преговаря с войводата, който му предлага 20 000 лири, за да се откаже от борбата.

През пролетта на 1907 г. натискът на турската войска в Ениждевардарското езеро се засилва. Край езерото е струпана няколкохилядна войска, кавалерия, артилерия и обковани с желязо лодки.

След масов артилерийски обстрел Апостол Петков и четниците му се изтеглят към Паяк планина. Четата временно се разпръсва.

След Младотурската революция от юли 1908 г. Апостол войвода пристига на файтон в Енидже Вардар и е официално посрещнат в града. Легализира се и се установява в Енидже Вардар, където става лидер на Съюза на българските конституционни клубове. Между 21-25 юли 1908 г. се среща с Енвер бей в Солун и обвинява ениджевардарския каймакамин във фаворизиране на андартските чети, заради което дълго време отказва да разоръжи четата си.

На 2 август 1911 г. Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов Касапчето и Васил Пуфката загиват в ениджевардарското село Крушари (днес Абелиес, Гърция).

Бившият четник и секретар на четата Тодор Чифтеов ги отравя в дома си, след което телата им са пренесени между лозята и старите гробища, като е инсценирано сражение с турския аскер. По-късно телата на тримата са пренесени в Енидже Вардар, където са разпознати и погребани.

След смъртта на Апостол войвода ръководител на Солунския революционен окръг става войводата Ичко Димитров, който за наказание запалва къщата на Тодор Чифтеов. Апостол войвода оставя дъщеря в София, която умира в бедност.

В „Те победиха“ Йордан Йовков описва Апостол Петков -  Ениджевардарското слънце, така: „...тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, което му е дал народът...”.

Постол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ - последната роля на големия български актьор Григор Вачков.

В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско, Несебър и други са носили или носят неговото име.

За Постол войвода има множество народни песни. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.