Апостол войвода загива през 1911 г., отровен от гъркоманин

- Четническият институт, за който разказахте в един от предишните ни разговори,  успява да обучи  редица войводи, подвойводи, секретари на чети и байрактари. Кои от тях останаха в народната памет?

- Всички показаха невероятна храброст и воински добродетели, които са респектирали турската власт. Някои от тях народът е превърнал  в легенди, които се разнасят из цяла Македония, а подвизите им са възпети в народни песни.

- Нека да започнем с войводите от първи Солунски революционен окръг.

- Между най-изтъкнатите войводи на македонското революционно движение е Апостол войвода. Цялото му име е Апостол Петков Терзиев – той е български хайдутин и революционер, популярен във Вардарска Македония и като Апостол Боймички или Постол войвода. Роден е в голямото гевгелийско село Боймица, днес в гръцка територия. Апостол остава неграмотен до края на живота си. Първоначално работи като кантонер по железопътната линия Солун – Скопие, през 1892 г. излиза хайдутин. И като такъв, заедно с брат си Тано и още трима четници, хайдутува в  Гевгелийско и Ениджевардарско по Паяк планина и в Ениджевардарското езеро.

- Кога се включва в революционното движение?

- Пет години по-късно, през 1897 г. Апостол войвода става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Това става по следния начин.

През същата година  Дамян Груев, един от ръководителите на ВМОРО, обикаля Боймията и се среща с Апостол войвода, Иванчо Карасулията и Спиро Карасулски и в същия ден се заклеват пред свещеник Стамат Танчев, който ги кръщава в организацията. Така тримата хайдути влизат като терористи в редовете на ВМОРО. Под влиянието на Даме Груев Апостол се превръща от неорганизиран хайдутин в дисциплиниран революционер и става основна фигура в организацията на Солунския революционен окръг. С времето за българското население той придобива ореола на легендарна личност и с любов го наричат Ениджевардарското слънце, и още приживе го възпяват в редица народни песни.

- Как се изгражда четата му като част от ВМОРО?

- Първоначално новосъздадената чета се оглавява от войводата Карасулията, а негов подвойвода е Апостол Петков. Към средата на февруари 1895 г. към тях се присъединяват и Гоно Балабанов, Павел Граматиков, Стойко Христов и др. За много кратко време четата, която действа в Дойранско, Гевгелийско и Ениджевардарско, всява паника и страх у гъркоманите и турците в района. Ето какво пише гевгелийският ръководител на ВМОРО Илия Докторов: „Още със сформирането на тая малка нелегална група в нашия край като мълния се разнесе по всички села в околията, че има революционна чета под воеводството на Иванчо Карасулски. Четата започна много тайно да обикаля организираните села. Навсякъде намираше отличен прием. Организираните членове във всички села, където отиваха, гледаха на тях като на спасители от турската тирания. В тяхно лице виждаха герои, които са готови да жертват живота си за свободата на роба. По селата се надпреварваха кой да ги вземе у дома си“.

- Но три години по-късно четниците се разделят на две самостоятелни чети…

- Да, в края на юни 1898 г. Иванчо Карасулийски поема Гевгелийския край, а Апостол Петков отива в Ениджевардарско, но и двамата продължават с хайдутлука, което не се одобрява от лидерите на ВМОРО. Даме Груев, научавайки за техните харамийски „подвизи“, настоява да им се присъди от революционния съд смъртна присъда. На това предложение се противопоставят гевгелийските и ениджевардарските ръководители. За да се стегне революционната дисциплина, те решават в района да се изпрати четата на Михаил Апостолов.

- Какво се случва след това?

- Ето част от хронологията. За да си върнат доверието на ЦК, в края на 1898 г. Карасулията и Апостол войвода получават задача да ликвидират околийския лекар грък Димитриос Кивернидис, смятан за един от най-големите шпиони и доносници на турците в Гевгелийско. Двамата убиват Кивернидис през ноември. През лятото на 1901 г. Апостол Петков провежда кампания срещу дерибействащите албанци пъдари. На 17 юни 1902 г. набиращият слава и авторитет войвода получава нареждане от Централния комитет на ВМОРО да обезоръжи Иванчо Карасулийски, който е преминал към Върховния комитет и агитира за повдигане на въстание. Стига се до престрелки между двете чети, но благодарение на местното население войводите се помиряват в с. Ливада, а на 28 юни 1902 г. заедно водят сражение срещу турски аскер. За кратко време Апостол войвода изплита здрава революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода, истински защитник на българщината в региона. Войводата налага сериозна дисциплина в района си, като често наказват със смърт онези, които са се провинили. Населението се обръща към него като съдник, често пъти той се намесва в бита му и дори забранява скъпите сватби и чеизи, но организира такива по своя преценка и събира данък от бубарството.                   

- Какво е участието на Апостол войвода в Илинденското въстание?

- Въпреки слабото въоръжение на четниците в Ениджевардарско околията под командването на Апостол войвода участва активно в Илинденското въстание през 1903 г. Апостол войвода разпределя задачите на районните ръководители. Кукушката чета на Кръстю Асенов и четите на Апостол войвода и Иван Карасулията се обединяват и пред 250 четници става освещаването на знамето. На 30 юли Апостол настъпва към Крива, убива няколко гъркомани, заподозрени в шпионаж, и запалва къщите им. Налага се да раздели голямата си чета на няколко отряда. На 9 септември отрядът от 63 четници, на който той е войвода, влиза в сражение в полето със 110 войници край с. Рамна, в което загиват един четник и един аскер. На 14 септември Апостол с шестима души води сражение при Гола чука над Крива с 80 души аскер, в което загиват двама четници и четирима войници. На 13 октомври четите на Апостол, Иванчо Карасулията и Трайко Гьотов в голямо сражение разбиват изпратените срещу тях пехота и кавалерия.

- Какво става с легендарния войвода след въстанието?

- След погрома на Илинденското въстание Апостол Петков отива в България, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като освен срещу турската власт се сражава и срещу новопоявилите се гръцки въоръжени отряди, които садистично убиват и тероризират българското население под благосклонния поглед на турските власти. На тези зверства подробно ще се спра в друг разговор. По това време добре организираната чета на Апостол наброява около 150 души. На 1 март 1905 г. четите на Апостол Петков и Сава Михайлов са обкръжени при с. Смол от турска войска и башибозук. След 5-часово кръвопролитно сражение загиват 40 четници, а войводата Сава Михайлов се самоубива. Спасяват се само раненият в петата Апостол войвода и неговият четник Илия Личев. През лятото на 1906 г. Апостол войвода се сражава с четата на андартския капитан Костас Акритас и заедно с воденската чета на Лука Иванов опожарява гръцкото село Ниси, база на андартите.  В едно от тези сражения гръцкият капитан Аграс е заловен и обесен край с. Владово. След  неуспехите си в ликвидирането на Апостол Петков гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас се опитва да го привлече на гръцка страна. Защото голямата роля на Апостол войвода е в съпротивата срещу гръцкия натиск и се признава дори и от неговите гръцки противници.

- Как умира войводата?

- На 2 август 1911 г. Апостол войвода заедно с войводите Георги Мучитанов - Касапчето и Васил Пуфката са отровени в българското село Крушари, днес в Гърция. Това сторва техният домакин, бивш четник и секретар на четата Тодор Чифтеов, който ги приютява в дома си. След това телата на тримата са пренесени между лозята и старите гробища, за да се инсценира, че са убити в сражение с турския аскер.

- Постол войвода и днес не е забравен, той е герой във филма „Мера според мера“…

- И не само това, Йордан Йовков описва Апостол Петков в „Те победиха“ така: „... тоя легендарен войвода, всичкото възхищение и любов към когото е тъй силно изразено в това име, Ениджевардарското слънце, което му е дал народът...“. За Апостол войвода има множество народни песни. А романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с най-известната песен за Апостол войвода.

Автор Румен Леонидов

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25.00 лв.