Българите никога не са приемали покорно византийското владичество

- Акад. Велев, известно е, че по времето на византийското владичество българите не са свеждали покорно глави, а са вдигнали няколко въстания. Кой поставя началото?

- Първото въстание е на Петър Делян, който е син на българския цар Гаврил Радомир от първият му брак с унгарката Маргарита и е внук на цар Самуил. Той успял да се спаси от пленичество, избягвайки при унгарския монарх.

Съществуват и редица текстове на хронисти, като този на епископ Михаил Деволски, гръцки владика в гр. Девол от началото на XII век, които поставят под сериозно съмнение неговия царски произход. Но въпреки тези съмнения Петър Делян оставя името си в националната ни история като много смел, харизматичен водач и таланлив организатор на въстаналите българи (Пл. Павлов, 2005).

- Кога избухва въстанието?

- Непосредствено след въстанието на сърбите през 1038 г. в района на Далматинското крайбрежие. Българинът далновидно решава бунтът да пламне в най-отдалечените от Цариград  български земи – в Морава и Белград, които през 1040 г. са в непосредственна близост до унгарската граница. После той разширява обхвата на въстанието на юг.

- А има ли конкретен повод?

- Поводът за вдигане на въстанието е, че през 1040 г. се въвежда замяна на натуралния данък с паричен. Въстанието тръгва от Белград, Делян застава начело на българската въстаническа войска, която през Ниш се насочва към Скопие. В Ниш Петър Делян е провъзгласен за български цар, под името цар Петър II, като по старбългарски обичай войниците го издигнат върху щит. Оттук той тръгва към Средец, който превзема. След това почти триумфално се спуска към Тесалия. Към войската му се присъединяват българи от различни обществени слоеве. Въстанието придобива сериозен размах.

- Как завършва съперничеството между Делян и Тихомир?

- По същото време, когато Делян вдига въстание, избухва бунт и в Драчката област (днес в Албания), начело на който застава  войникът Тихомир, по произход българин. Той също е провъзгласен за цар на България. Така се формират два центъра на българския бунт.

Петър Делян предложил на Тихомир да се обединят въстаниците от двете области. Последният се отзовал и пристигнал с войската си в Скопие. Тук между двамата възниква свада, предизвикана от Тихомир, който поискал от Петър Делян да докаже царския си произход.

По време на възникналия спор за лидерство Тихомир е убит и  Петър Делян става единствен ръководител на въстанието.

- Каква е по-нататъшната стратегия на Петър Делян?

- След като завзел Драч, той се отправил към Елада, като присъединил областта Никопол (Епир). След този успешен поход цар Петър ІІ се насочва към Солун.

По това време византийският император Михаил ІV се намира в Солун. При вестта за похода на цар Петър ІІ той тръгва за Константинопол, като преди това заповядва на военачалника си Ивац да се справи с въстаниците. Но неочаквано Ивац (вероятно е бил роднина на Самуиловия воевода Ивац) преминал на страната на цар Петър ІІ.

- Кога към въстанието се присъединява Алусиан?

- След серията успешни битки в Тесалия българската войска се установява на лагер край Остров (днес Арниса). Вестите за въстанието достигат до Армения, където се намира Алусиан, синът на цар Иван Владислав, законен наследник на българския престол.

През 1040 г. Алусиан пристига нелегално в България, преоблечен като арменски войник оръженосец, съпроводен от няколко верни свои люде. Той предявява законните си права върху българския трон, защото действително е единственият законен наследник.

Има сериозно аргументирани данни, които доказват, че през 1041 г. Алусиан е провъзгласен за български цар, въпреки че това твърдение се оспорват от някои историци.

Алусиан е добре приет в родината си и му се възлагат да  оглави голяма войскова единица (около 40 000 войника), за да превземе Солун. Атаката срещу Солун обаче няма успех. Българската войска е разбита.

Според Йоан Скилица това се дължи на неумело проведената обсадата на града. Поражението става повод между Делян и Алусиан да възникне взаимно неверие. Към това се прибавят плъзналите сред въстаниците съмнения, относно царския произход на Делян. Алусиан решава да имитира помирение, но по време на един банкет, той ослепява Петър Делян, а според Михаел Псел е отрязъл и носа му. След тази брутална саморазправа Алусиан разгневява и настройва срещу себе си привържениците на Делян. Затова е принуден да избяга в Мосинопол, където е приет от император Михаил IV, който заради предателската му постъпка, го удостоява с титлата магистър.

Въпреки това въстанието е потушено. Така завършва сагата на един голям бунт с печален край, в резултат на боричкане за власт между двама законни наследници на българския престол – Петър Делян и Алусиан.

- Акад. Велев, кои са другите по-значими въстания срещу византийското владичество?

- През 1066 г. в Тесалия избухва въстание, в което участват власи, българи и местни ромеи, което обхваща и Южна Македония. Предводител на въстанието е Никулица Делфина – аристрократ, който има български родови корени. Той се отправя с въоръжен отряд към крепоста Китрос, близо до Солун. След това превзема Сервия. По-късно обаче водачът на въстанието се среща и споразумява с катепана на България Андроник Филокалес, в Петърско (днес Петрес, Леринско). В резултат на това споразумение двете страни прекратяват военните действия.

- Много малко обаче знаем за Георги Войтех, а той също заслужава да бъде споменат...

- През 1071 г. се вдига ново въстание с център Скопие. За предводител е избран изтъкнатият болярин Георги Войтех, произлизащ от рода на българските кавхани. За да защитят тила си, въстаниците търсят подкрепа от дукленския княз Михаил, който по майчина линия е внук на цар Самуил. В помощ на въстанието той изпраща сина си Константин Бодин, заедно с воеводата Петрила. В Призрен Бодин е провъзгласен за български цар под името цар Петър ІІІ.

В първата битка ромеите, предвождани от скопския дук, са разбити. Въстаниците успяват да пленят византийския пълководец Дамян Даласин. Тази победа укрепила вярата в успешното развитие на въстанието.

Войската на Константин Бодин и Георги Войтех бързо се разраства. Георги Войтех е оставен за управител на Скопие, а Константин Бодин решава да предприеме поход срещу византийците. При Призрен той разделя войската си на два отряда. Първият отряд под командването на войводата Петрила се насочва на юг, преминава Шар планина, като освобождава Положката област. След това превзема гр. Охрид и Девол и се насочва към Костур, където неочаквано е нападнат и разбит. Вторият отряд под командването на Константин Бодин тръгва от Призрен към Ниш с намерение да проникне в Северна България. Когато научава за поражението на Петрила цар Петър III преустановява похода и се връща обратно. В южната част на Косово поле въстаническата армия е разбита, а самият Бодин попада в плен.

През 1073 г. новият управител на темата България Михаил Саронит обсажда Скопие и го превзема. Въстанието е жестоко потушено от византийската войска, а Георги Войтех е пленен и след тежки изтезания умира по пътя към византийската столица. Константин Бодин е хвърлен в тъмница, от която успял да избяга и през 1081 г. се възкачва на сръбския престол.

Цялото многотомно издание „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.