България и завършекът на Втората световна война

В навечерието на държавния преврат на 9.9.1944 г. в България се разиграват сериозни политически събития. На 18 май 1944 г. съветското правителство връчва нота на България с искането тя незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден правителството на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор.

Съставеният на 1 юни 1944 г. кабинет на Иван Багрянов има за задача да намери решение на задълбочаващата се криза. София се опитва да излезе от войната и започва контакти с британската и американската дипломация. 

На 3 август Георги Кисельов и Стойчо Мошанов са номинирани от българското правителство като делегати с правомощия за финално решение, които да установят контакт и незабавно да започнат преговори в Истанбул с представителите на САЩ и Великобритания и наблюдатели от Съветския съюз с цел извеждане на България от войната и установяване на неутралитет по отношение на Оста и Съюзниците.

На 12 август 1944 г. парламентарната опозиция и Отечественият фронт излизат с обща декларация за създаване на „ново конституционно правителство”.

След натиск от страна на Москва и директивата на Георги Димитров, Отечественият фронт се отказва от подписа си под декларацията

На 19 август Багрянов и Драганов са предали Нота до Кирсанов, съветски представител в София, информирайки го за решението на България да изпрати делегати за среща с американски и британски представители, допълвайки, че България ще приветства и съветски наблюдатели на разговорите. Към този момент правителството на САЩ все още няма позиция по въпроса.

Предприемайки ходовете за излизане от войната, правителството на България отчита „липсата на интерес от страна на САЩ в балканската политика“.

На 25 август Кисельов (зам-. председател на търговската камара в България) предупреждава генералния консул на САЩ в Истанбул, че действията за извеждане на България от войната трябва да бъдат предприети незабавно.              

Според него: Руската армия може всеки момент да се появи на Дунава, което може да доведе до преврат и установяване на комунистически режим. Кисельов смята, че са възможни дори и непредвидими и неочаквани военни действия, които да са предизвикани от опит на Германия да пресече усилията на България за измъкване от войната в този момент на несигурност.

На същия ден, 25 август 1944, Кисельов и Мошанов са потвърдени от консула на САЩ в Истанбул като упълномощени правителствени представители, които да преговарят със съюзниците, в присъствието на съветски наблюдатели.

Представителите на САЩ и Великобритания уведомяват Кисельов и Мошанов, че всяко действие на българското правителство: благосклонно към съюзниците, например спиране на враждебните действия към Съюзените нации; прекратяване на отношенията с Германия; извеждане на немските войски от България; освобождаване на пленени войници на съюзниците и др., ще бъде прието като знак за искреност.

По настояване на Великобритания Мошанов заминава за Кайро, а Кисельов остава в Истанбул, за да поддържа диалога със САЩ.

В телеграмата си до Държавния департамент генералният консул на САЩ в Истанбул пише:

Българското правителство е предприело драстични действия, за да докаже своята искреност… Около 4800 немски военни бегълци от Румъния бяха разоръжени; другите германски части, намиращи се в България, с официално решение се изпращат извън страната (без да се обезоръжават), като крайният срок е утре вечер; немското Гестапо напусна София на 27 август. Враждебността към Съюзените нации е прекратена чрез изтеглянето на българските военни части от Сърбия, започнало на 26 август в 8 ч. сутринта. В допълнение към това антиеврейските закони са отменени с регентски указ, гражданството на евреите е възстановено, предприети са мерки за връщане на имуществото им. Настоящият парламент ще бъде разпуснат до 10 дни с цел, както казва Мошанов, тези престъпници да могат да поправят грешките си….

На 26 август 1944 г., под заплахата от настъпващата в Румъния Червена армия, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите - да бъдат разоръжени.

Междувременно, на 27 август, Бекерле — немски пълномощен министър в София, напуска страната обиден, но се завръща след няколко дни, казвайки, че Събитията в Румъния предизвикват паника в София.

В секретна телеграма от 30 август консулът на САЩ в Истанбул пише до американското правителство:

...Увеличават се знаците, че Русия играе двойна игра в България. Съобщението, че Москва приема заявения от България неутралитет, беше получено и оповестено по българското радио. Съветската легация обаче информира комунистите, че всичко това е лъжа. Кирсанов, съветският шарже в София, замина за Москва, оставяйки втория си секретар, който твърди, че не знае нищо за намеренията на Русия — информация, за която жадува българското правителство. То вероятно ще издържи на руско присъствие по границата, но ако руснаците я прекосят, това може да доведе до комунистическо управление. Руснаците питат защо българите не искат мир чрез Москва при по-добри условия.

Българите отговарят, че не са във война с Русия и действат в съответствие с това…

България сключва примирие със съюзниците САЩ, Великобритания и СССР и денонсира Тристранния пакт.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.