България след Първата световна война

Подписване на Ньойския мирен договор

Преговорите със страните победителки са мъчителни. Българската делегация, пристигнала в предградието на Париж – Ньой, е напълно изолирана и кореспондира с представителите на Великите сили посредством офицер-куриер.

На 27 ноември 1919 г. избраният за министър-председател Александър Стамболийски подписва договор за мир между България и държавите от Съглашението в парижкото предградие Ньой.

Разделение на Македония между три държави

След подписването на Ньойския мирен договор Царство България прекратява своето в участие в Първата световна война.

На страната са наложени тежки санкции. България губи и изконни територии и население. Откъснати са ценни парчета земя.

Македония е разде­лена на три части:

• Вардарска Македония е присъединена към Сърбия. По-късно тя става част от Кралството на сърбите, хърватите и словенците и след 1929 г. от Кралство Югославия. Придадената към Сърбия Вардарска Македония има територия от 25 000 кв. км. и население от 956 000 души, от които 793 000 българи.
• Егейска Македония е присъединена към Гърция с територия от 34 000 кв. км. с 1 042 029 души население, от което 329 971 българско (в този брой не са включени българомохамеданите, българите католици и протестанти).
• Пиринска Македония остава в пределите на България, с територия от 8500 кв. км. и население от 110 000 българи.

Присъединяването на Вардарска и Егейска Македония към Сърбия и Гърция предизвиква големи проблеми на българите, останали да живеят на тези територии, както и на българската държава.

След подписване на солунското споразумение на 29 септември 1918 г. Вардарска и Егейска Македония са окупирани с помощта на войските на Съглашението.

Финансови задължения на България към победителите

До трите войните българите имат самочувствието на народ, на който принадлежи бъдещето. Икономиката и културата на България се развиват с бързи темпове, страната се утвърждава в международните отношения.

След войните българите са с разбити илюзии и пропилени национални идеали.

Българският народ тежко преживява загубените възможности и огромните безполезни жертви.

Съгласно Ньойския мирен договор българската  държава се задължава:

• да плаща репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка в срок от 37 години.
• да предаде в натура на своите съседи хиляди тонове пшеница и царевица; хиляди глави едър и дребен добитък; хиляди тонове каменни въглища и др.

Наложеният диктат спъва стопанския напредък на страната и пречи на политическото и икономическо  развитие на България.

Репарационни задължения

България се задължава да изплаща тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години, след влизането му в сила, с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години.

Отнети територии от България

          България губи:

• Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция;
• Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния;
• Западните покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия);
• гр. Струмица и нейната околия, които се предоставят на Югославия.

По този начин страната ни е лишена от 11 000 кв. км. територии, населени с близо 2 000 000 компактно българско население.

Българската армия е разоръжена

За да се обезсили България, ѝ е наложено цялостно разоръжаване.

Съгласно мирния договор Българската армия е разоръжена и превърната в малобройна наемна войска.

           Договорът предвижда:

• забранява се свикването на наборна армия
• разрешава се да се формират въоръжени сили в състав: 30 000 наемна армия; 15 000 жандармерия; 5 000 погранична стража.

Общият състав на българската армия е определен на 50 000 души. Разпоредено е оръжието на армията извън посочените квоти да бъде иззето от съглашенските войски и унищожено.

Това решение на победителите принуждава Съюзът на запасните офицери и подофицери, както и дейците на ВМРО да започнат акция за масово укриване на оръжие.

България е подложена на политическа изолация 

За дълъг период от време България остава изолирана в международните отношения. Практически тя се оказва хваната в „железен обръч” от враждебно настроени и въоръжени до зъби съседи.

С Ньойския мирен договор приключва тежък период от развитието на България.

Състояние на ВМРО след подписване на Ньойския договор

България преживява тежка национална криза, която някои историци разглеждат като национална катастрофа.

Дотогава структурите на ВМРО изцяло са се влели в състава на българската армия.

След демобилизацията на армията организацията окончателно се разпада.

В противоречие с всички международни договори (главно Хагската конвенция от 1897 г.), защитаващи живота, имота и честта на местното население, окупаторите (сърби, гърци, румънци и турци) поставят българското население в обсадно положение.

Бъдещи проблеми за решаване от българската нация и държава

Пред българската нация остават неразрешени четири големи национални въпроса:

• Македонският въпрос;
• Тракийският въпрос;
• Добруджанският въпрос;
• Западнопокрайнският въпрос.

Мечтата за обединение на българската нация се превръща в неосъществим блян.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.