България в края на Втората световна война

Опити на българското правителство да спаси неспасяемото

Кабинетът на Добри Божилов декларира, че ще следват външната политика на покойния монарх Борис III.

За да ограничат въоръжената борба, управляващите обещават, че на доброволно предалите се нелегални няма да се търси съдебна отговорност.

В отговор Отечествения фронт призовава симпатизантите си масово да се включат в партизанското движение. Засилват се саботажните действия срещу важни промишлени обекти, работещи за снабдяването на германците на Източния фронт.

През ноември 1943 г. армията и полицията започват широка настъпателна акция против партизанското движение. Големи загуби понасят средногорските отряди „Христо Ботев“ и „Васил Левски“, Габровско-севлиевският отряд, Търновската чета, Ловешкият отряд, Дупнишкият отряд и др.

Повечето от партизанските съединения увеличават значително числения си състав, което им създава множество проблеми при снабдяването и придвижването.

За по ефективна борба срещу нелегалните, кабинетът създава на 26 януари 1944 г. специални военни части – жандармерия.

Дават се награди от 50 000 лева за всяка донесена партизанска глава. Един месец по-късно партизанският отряд „Антон Иванов“ е напълно разгромен.

Англо-американската авиация започва активни бомбардировки на български градове

В края на 1943 и началото на 1944 г. англо-американската авиация предприема масирани бомбардировки над по-големите български градове. Особено жестоко е нападението над София на 10 януари 1944 г., в което участват няколкостотин бомбардировача. Въпреки героичния отпор, даден ѝ от българските летци, съюзническата авиация разрушава голяма част от центъра на столицата.

Убити са няколко хиляди граждани. Започва масово бягство на столичани към околните села.

На 22 януари същата година кабинетът получава нота от съветското правителство с искане да се спре строителството на германски военни съдове във Варна. Приближаването на съветските войски към българските граници и масираните бомбардировки на съюзниците активизират дейността на легалната опозиция.

На 24 март същата година Никола Мушанов, Атанас Буров, Кимон Георгиев, Кръстьо Пастухов, Петко Стайнов, Константин Муравиев, Никола Петков, Вергил Димов, Димитър Гичев и Александър Гиргинов изпращат до правителството и регентите т.нар. „Декларация на десетте“.

Основните искания, залегнали в нея, са за спиране на полицейския терор в страната, изтегляне на българските войски от Сърбия и избягване на войната със СССР.

Оставка на правителството на Добри Божинов

През пролетта на 1944 година правителството е поставено под засилващ се дипломатически натиск от страна на настъпващия към Балканите Съветски съюз, настояващ за създаването на съветски консулства във Варна, Бургас и Русе. Божилов се опитва да отлага прекия отговор на това искане, но съветската страна е неотстъпчива и на 18 май той подава оставка.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.