Българо-македонска лига за освобождение на Македония

Българо-македонската лига за освобождение на Македония е българска организация, основана през 1880 г. в Русе, с председател Васил Диамандиев, която си поставя за цел да се извоюват обещаните съгласно Член 23 на Берлинския договор реформи в останалата под османска власт Македония.

Лигата е основана в началото на 1880 г. от членове на комитетите „Единство“ и участници във въстанието – охридчанеца съдия в Русенския апелативен съд Васил Диамандиев, велешанеца учител Георги Георгов, доброволеца от Кресненското въстание Никола Живков, черногорския войвода Бошкович и австриеца доброволец във въстанието и кореспондент на няколко австрийски вестника Валтер Шулц.

Лигата се създава във връзка със Съединистката акция, но си поставя за цел продължаване на въстанието и изпращане на чети в Македония през пролетта на 1880 г. След пропадането на опита за ново въстание в Македония и разбиването на изпратените в Мелнишко и Серско чети, Лигата се ориентира към искания за прилагане на Членове 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Македония и Одринско. За упражняване на натиск върху Високата порта Лигата издава прокламации, позиви и пр., в които се преувеличават възможностите ѝ и тя се обрисува като реална революционна организация.

През лятото на 1880 г. чрез Михаил Хитрово Лигата изпраща Мемоар до Европейската комисия за реформи в Цариград и до Берлинската международна конференция, свикана по повод на гръцко-турския конфликт за Тесалия. Мемоарът е публикуван в излизащия в Русе в-к „Българин“. Публикацията съдържа и бележка за Лигата, в която се твърди, че: • Лигата има въстанически сили в Пирин; • Лигата е формирала Привременно правителство на Македония; • Изработва Устав за бъдещето държавно устройство на Македония по подобие на Белгийската конституция; • Има две обширни военни инструкции за устройството на македонската войска в бъдещата автономна държава Македония, изработени от началник-щаба на въстанието Валтер. В Мемоара се иска подобряване на положението на македонските българи чрез примера на Източна Румелия: самоуправление на бедната Македония в размер на Органический устав на братята ни в Източна Румелия. Лигата заплашва с общо въстание, ако не бъдат изпълнени ултимативните ѝ искания. Публикувано е и Възвание към българите, в което се твърди, че същото е съставено в Пирин на 15 юли 1880 г. С него се призовават свободните българи да подкрепят македонобългарския народ в борбата му с турската власт. През октомври е публикувано второ възвание, в което се апелира да се учредяват клонове на Лигата във всяко село и град, с цел събиране на помощи за предстоящо въстание за „освобождение на нашите страдаущи братиа българе в Македония“. През лятото на 1880 г. при посещението си във Варна княз Александър I приема делегация на Лигата начело с Диамандиев, която го поздравява от името на българо-македонската емиграция. Князът изказва съжаление към страдащите македонски българи. Във Варненски вестник излиза следното съобщение: „Негово Величество благоволи да увери делегацията, че той гледа на Македония като неделима част от Велика България и че всички негови усилия ще бъдат насочени към обединяване на всички българи под неговия скиптър“.

Срещата на делегацията на Лигата с монарха предизвиква протести от страна на Портата и на някои чуждестранни дипломати. Секретарят на австро-унгарското генерално консулство в София Ищван Буриан изразява пред премиера Драган Цанков недоволството си. Константин Стоилов от името на княз Александър изразява съжаление за невярната информация във Варненски вестник. Буриан предупреждава Александър I в личен разговор, че трябва да се въздържа да дава морална подкрепа на стремящите се към въстание, освобождение и обединение македонски българи. Възползвайки се от присъствието на много чужденци авантюристи, Буриан и Фон Чаири успяват да вкарат в Лигата своя агент Лудвиг Пивничка. Генералният консул в София Рудолф фон Кевенхюлер-Меч изпраща на 21 септември до външния министър Хаймерле с копие до германския канцлер Бисмарк, подробен доклад за случая. Докладът изброява лидерите на Лигата и твърди, че Валтер е организатор на военните сили и единственият притежаващ военни познания.

Според Кевенхюлер силите на Лигата са незначителни – една част, начело с Валтер, от около 200 души се въртяла около Самоков, Дупница и Кюстендил, въоръжена с оръжие от Източна Румелия. Складирано оръжие имало и в Рилския манастир. Четата е разбита в началото на септември, задържана и разоръжена в Кюстендил, а Валтер – арестуван.

В самата Македония няма въстаническо движение, а българските власти са променили позициите под руски натиск и вече не поддържат бунтовническите действия. Кевенхюлер казва, че е говорил с княз Александър за непредпазливостта му с приемането на делегацията на Лигата. Князът бил ядосан на Стоилов, че го е заблудил за силата на Лигата. Самият Кевенхюлер на базата на сведенията на Пивничка смята делото на Лигата за нищожно. Лигата е закрита от правителството на Драган Цанков.

Българско благотворително дружество

На 26 декември 1884 г. в Русе е основано Българо-македонско благотворително дружество с председател Христо Иванов. Основна задача на дружеството е да се събират средства за подпомагане революционните дейци на Македония, както и на бежанците в България.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.