Българо-македонски централен революционен комитет „Искра“

Българо-македонският централен революционен комитет „Искра“ е българска революционна организация, основана в Русе през март 1885 г. с цел организиране на въстание на българското население в Македония, останало под османска власт след 1878 г.

На 26 декември 1884 година в Русе е основано Българо-македонско благотворително дружество с председател Христо Иванов. През февруари 1885 г. революционно настроени дейци начело с Никола Живков, Драган Стоянов и Коста Паница довеждат до отмяна на някои членове на устава и възприемане на дейности, които ще се вършат „в тайна“.

Дружеството се задължава да поддържа таен комитет, който да работи за въстание в Македония На 16 март 1885 г. обаче умерените дейци на дружеството надделяват и от него са изключени Никола Живков, Драган Стоянов, Коста Паница, подпредседателят Михаил Палашев и секретарят Коста Шавкулов. Изключените дейци създават Българо-македонски централен революционен комитет „Искра“. Негов печатен орган остава в-к „Македонец“, полемиращ с по-умерения „Македонски глас“, в София, и защитаващ революционните методи за освобождение на Македония. Председател на дружеството става капитан Коста Паница. Революционният характер на организацията заляга в устава ѝ.

Член 1 посочва: „Целта на комитета е да помогне за освобождението на Македония“. А в забележка е отбелязано: „Под освобождение на Македония комитетът разбира свобода на всички в Македония, от каквато и религия и народност и да са те“.

Член 2 се занимава със средствата: „За постигане на целта си всички средства на комитета ще бъдат свята: пропаганда, убийства, революции, огън и оръжие“.

Член 3 определя противника: „Врагове на Македония комитетът счита турското правителство, ония които действат против целта на комитета, и които угнетяват македонците там, от каквато и народност и вяра да са те. Всички съчувстващи на комитетската цел се считат наши приятели“.

Дружеството си поставя за цел да изгражда и местни комитети.

Никола Живков

Никола Атанасов Живков е български просветен деец, основател на първата детска градина в страната, автор на „Шуми Марица“, национален химн на България от 1886 до 1944 г.

Роден е през 1847 г. в Търново. Брат е на политика Георги Живков (1844–1899) и на социалистическата активистка Вела Благоева (1858–1921).

От 1861 до 1867 г. учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и други. По-късно, от 1867 до 1869 г., учи педагогика и математика при американската мисия в Русе.

Работи в книжарницата на Христо Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във в-к „Право“.

От 1872 до 1873 г. е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград да подпомага откриването на читалища из българските земи и да разпространява сп. „Читалище“. Живков учителства последователно във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов в продължение на 12 години.

Участва в редактирането на първия брой на в-к „Нова България“ на Христо Ботев. В същата 1876 г. създава и песента „Шуми Марица“. Участва в Сръбско-турската война и в Руско-турската война. През 1878 г. издава „Гусла с песни, кн. 1“.

След 1878 г. е училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна. През 1882 г. отваря в Свищов първата детска градина в България.

Живков е автор на учебници – „Тайната сила – природата...“ (1880) „Детинска... Ч. 1“ (1887), на драми и комедии – „Ильо войвода“ (1880), „Светулка“ (1880). Редактира хумористичните вестници „Комар“ (1871, Браила и 1884–1895, Русе), и „Телеграф“. Пише в сп. „Училище“ и др.

Живков участва в македоно-одринското освободително движение, в Кресненско-разложкото въстание и е началник на първа конна част. В началото на 1880 г. в Русе заедно с Васил Диамандиев и Иван Георгов участва в основаването на „Българомакедонската лига“. В същата 1880 г. в Русе започва да издава в-к „Македонец“ (1880–1895 с прекъсвания), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.