Българска младежка организация „Бранник“

„Бранник“ е българска младежка националистическа организация през периода 1940-1944 г.

Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на акад. проф. Богдан Филов с приемането на Закона за организиране на българската младеж.

Основна цел на организацията „Бранник“: да работи за националното възпитание на българската младеж успоредно с нейното физическо възпитание.

Идеологически задачи:

• да тачи и уважава националните традиции, обичаи и паметта на героите, загинали за свободата и обединението на България;

• да уважава монархическия институт в Българияq начело с цар Борис ІІІ;

• да възпитава младежта в дух на уважение на демокрацията, либерализма и Западните плутократични режими;

• да се бори срещу всички националистични идеологии и организации (комунизъм, интернационализъм, масонство).

Няма никакви основания да се твърди, че тази организация е антисемитска. Това е твърдение само на БКП.

Структура на организацията

Изградена е по образец на Национална организация „Балила“ в Италия и „Хитлерова младеж“ в Германия и Комсомола в СССР. При комунистическия режим в България по подобен начин е организирана пионерската организация. Според посочения закон членуването в организацията е доброволно, но правителството полага усилия да го направи задължително. Организацията се ръководи директно от мин.-председателя акад. Богдан Филов и се издържа от държавния и общинския бюджет. Структурата на новата организация се изгражда от горе надолу и главните ръководители се назначават от правителството и имат статут на държавни чиновници.

Върховен ръководител е д-р Стефан Клечков. Главен ръководител от 1 февруари 1943 г. е Захари Стоилков, бивш активист на Български младежки съюз „Отец Паисий“ и Ратничество за напредък на българщината, а от 24 март 1944 г. е проф. Георги Караиванов.

Висшият съвет се състои от няколко отделения:

• организационно;

• учебно;

• връзки с чужбина;

• спорт;

• здравно-социални грижи;

• финансов контрол;

• отдел за просвета и издания, стопански и други.

Административната структура е по области: начело стои областен войвода, подразделенията са дружина и венец (женска дружина), начело с дружинен командир, 2–3 чети с четен командир (четник), ядра, начело на които стои челник. Четата обикновено се състои от 40–50 членове. Същото се отнася и за венците и орлетата (които са по-младите членове, обикновено от прогимназиите – сегашни V–VIII кл.). Орлетата по устав са деца и младежи от 10- до 14-годишна възраст.

Емблемата е буквата Б.

Значката е орел с буквата Б. Тя е във формата на щит, в средата на който има голяма буква „Б“.

Бранниците носят лятна и зимна униформа, каишки, колани и ножове. Въведен е поздрав с изпъната нагоре и вдясно ръка (стария римски поздрав).

Членска маса на „Бранник“

По списък през 1943 г. организацията има около 450 000 членове. В организацията участват Елисавета Багряна, Дора Габе, Ангел Каралийчев и други видни представители на българската интелигенция. Създаване на организации на „Бранник“ във Вардарска Македония и Беломорска Тракия Създадена е след април 1941 г., когато България е обединена с новоосвободените земи – Македония и Беломорска Тракия. В организацията се включват и ученици от гимназиите в Македония. Създадени са организации на „Бранник“ в Скопие – 2 мъжки и девическа, по 1 гимназия във Велес, Щип, Прилеп, Охрид, Битоля, непълни организации в Струмица, Гевгелия, Кавадарци (до V кл.), Кратово, Пехчево, Ресен, Берово, Радовиш, Неготино.

Дейност на „Бранник“

Организират се трудови походи, паради, манифестации, пренасяне на свещения огън от Плиска в Битоля.

Насърчават се също така благотворителни мероприятия, помощи за нуждаещите се, солидарност със селото и т.н.

Обет на бранника:

Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход.

Обет на бранничката:

Аз съм бранничка и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречена съм да поддържам неугасващо огнището на българския род, да вливам ведрост и вяра в народната душа и да обогатявам вечното съкровище на българския бит. Обещание на орлето:

Аз съм горд и стремителен като орле. Моето младо сърце е пълно с обич към царя на българите и моята родна земя. Обещах – ще бъда изпълнителен и смел, за да стана достоен бранник.

Клетвата на бранника

Всеки нов бранник дава клетва, за да се присъедини към организацията, тя гласи:

Аз съм Бранник и моето сърце принадлежи на царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината борец за нейния живот и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход. Заклех се!

Закриване на организацията

При преминаването на България на страната на Антихитлеристката коалиция „Бранник“ е включена във фашистките и пронацистки организации заедно с други като „Ратничество за напредък на българщината“. След 9 септември 1944 г. е разтурена, а членовете и́ са преследвани и репресирани от комунистите. Някои от членовете на организацията, като д-р Стефан Клечков, са убити жестоко заради други причини.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.