БЪЛГАРСКА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

Възникването и развитието на българската литература през Възраждането може да се раздели на два основни периода:

1. Поява на първата българска енциклопедия Енциклопедичното дело в България датира от края на ХІХ и началото на ХХ век.

Първата българска универсална енциклопедия — Енциклопедически речник (1899-1907) излиза в три тома и е лична инициатива и дело на Лука Касъров, издаден от Драган Василев Манчов:

• През 1899 г. излиза том 1
• През 1905 г. — том 2
• През 1907 г. — том 3.

Енциклопедическият речник на Лука Касъров съдържа 23 хил. статии, подредени по азбучен ред. За оформянето му са ползвани български и чужди източници на руски, френски и английски език.

2. Възникване и развитие на българската литература

Този период продължава около три десетилетия. Започва от 40-те години на ХІХ в. до Освобождението на България.

В периода след Кримската война възрожденската литература преживява нов подем. Жанровото разнообразие става по-голямо. Авторовото присъствие се засилва, обогатяват се художествените направления.

Вторият период е наричан литературен, в него се открояват писатели като Найден Геров, Георги Раковски, Добри Чинтулов, Христо Ботев, Петко Рачов Славейков, Любен Каравелов, Добри Войников, Васил Друмев и др.

Развитието на литературното творчество протича през няколко етапа:

1. Даскалска поезия

През първата половина на ХIХ в. в книжовния живот на българите се открояват и някои нови жанрови тенденции. За нуждите на просветното дело се развива т.нар. „даскалска поезия”. В случая се отнася до т.нар. стихоплетство, където стремежът към рима и ритъм на стиха е водещо.

2. Възрожденска поезия

В литературният живот поезията заема водещо място. Развиват се разновидностите на стихотворението (ода, елегия, балада), от лирическата песен до поемата (Найден Геров, Добри Чинтулов, Петко Славейков).

Началото на поезията е през 40-те години и се свързва с поемата “Стоян и Рада” на Н. Геров, с първите стихове на Д. Чинтулов и другите ученици в Одеса.

Широка популярност придобива Георги Раковски, който отпечатва през 1857 г. поемата „Горски пътник”.

Григор Пърличев печели през 1860 г. с поемата „Сердарят” първа награда на годишния поетически конкурс в Атина.

Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Любен Каравелов (“Хубава си, моя горо”, „Преминуват годините”), Бачо Киро, Елена Мутева стават все повече популярни сред българите като поети.

Най-висок връх възрожденската поезия достига с творчеството на Стефан Стамболов и Христо Ботев. Първите си поетични опити до Освобождението прави и Иван Вазов.

Възрожденска белетристика

В края на 50-те и началото на 60-те години българските студенти в Москва поставят началото на самостоятелното развитие и на българската оригиналната белетристика.

Изгражда се новата жанрова система на литературата, която в най-общи линии се запазва и до днес.

През 1860 г. Васил Друмев публикува повестта „Нещастна фамилия”.

Почти по същото време Илия Блъсков отпечатва „Изгубена Станка”.

По-късно Л. Каравелов пише „Мамино детенце”, „Войвода”, „Неда”, „Хаджи Ничо”, „Крива ли е съдбата” – повести, в които той завещал на бъдните поколения най-добрите образци на възрожденската белетристика.

От една страна житието, похвалното слово и другите средновековни жанрове постепенно губят своята актуалност. От друга страна през епохата на Възраждането за първи път се появяват на български език повестта и разказът, драмата и комедията, в широките граници на периода се изковават и изразните средства на романа - жанровете, в които се осъществява литературата днес.

Възрожденска драматургия

След Кримската война се ражда и българската драматургия, появяват се и първите драматургични творби (Теодосий Икономов, Добри Войников.

Първите стъпки са направени под формата на кратки диалогични текстове, представяни на годишните училищни изпити.

Началните образци са близки до някои чужди модели, възприети както чрез преводната книжнина, така и чрез директно общуване с чуждата литература. Те предлагат свой осъзнат модел, противопоставен както на преводната книжнина, така и на органичната линия. Впоследствие започва побългаряването на чужди сценарии, какъвто опит прави Сава Доброплодни с пиесата „Михаил Мишкоед”.

През 1857 г. се появява първата оригинална българска пиеса – „Ловчанскийт владика или Бела на ловчанскийт сахатчия Николча”, комедия, написана от Теодосий Икономов, в която се разобличава развратът на гръцкото духовенство.

По-късно в областта на драматургията се изявяват Добри Войников и Васил Друмев. Интересът на възрожденския българин към литературата намира израз и в разширяване на преводаческата дейност, в самостоятелното развитие на литературната критика, в обособяването на активно книжарско-писателско съсловие, което наред с учителите и духовенството определя облика на възрожденската интелигенция.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.