Българската армия присъединява Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини

Към момента на сключване на споразумението „Клодиус-Попов“ Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Западните покрайнини са окупирани от германската армия. За замяна на германските войски в тези територии се налага да се извърши сериозна подготовка на армията от министерството на войната в София, както и да се разработи тактика за навлизането на българската войска в тези земи.

България придобива 39 756,6 km2, както следва:

• Западни покрайнини – 2968 km2;
• Македония – 23807 km2;
• Беломорска Тракия – 12363 km2;
• остров Тасос – 443 km2;
• остров Самотраки – 184 km2 

България придобива обща площ на държавата - 150 668,1 km2.

Навлизане на българската армия във Вардарска Македония

Във Вардарска Македония е формирана Пета армейска област, в която влизат 15 и 17 пехотни дивизии и други военни части. В резултат на мобилизацията през февруари и март 1941 г. съставът на мобилизираните под знамената нараства на 100 000 души или близо три пъти,

В армията са мобилизирани 295 000 души, в трудови войски – 25 000, а в български държавни железници – 28 250 души.

Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов.

След обявяването на война на Англия и САЩ в края на 1941 г. мобилизационното разгръщане нараства отново. Постепенно се увеличава численият състав на двата корпуса, намиращи се извън пределите на старата граница. Попълнени са 11 дивизии и 4 бригади от 447 000 души

Военните части са посрещнати от българското население с църковни хоругви, песнопения, скандирания, свидетелстващи, че идването на българската армия е очаквано от десетилетия. Дислоцираните поделения в Македония започват да се попълват вече от македонски млади българи от областта.

На 1 октомври 1941 г. в Скопие е създаден военнополеви съд, както и в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес. Създадени са областни съдилища, а в останалите градове околийски съдилища.

За кратко време са разкрити военни окръжия, които съставят списъци на българи от Македония, подлежащи на военна служба. Веднага след това са свикани два набора на младежи от Македония.

По този начин военните части се попълват най-вече от македонски българи от областта.

Българските военни власти предприемат стъпки пред германския щаб, командващ немските войски,  да освободят пленниците от български произход. В рамките на един месец всички български военнопленници са освободени от германските власти.

Българската армия овладява Беломорието

На 6 април Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива, която предвижда бъдещата окупация на Гърция.

На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорието, Източна Егейска Македония и Западна Тракия. На 17 септември България обявява мобилизация, като трите полеви армии се активизират.

На запад от Струма, включително в стратегически важния град Солун, се установяват немски окупационни части. След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна Рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма, което става на 5 юли 1943 г., така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град и Халкидическия полуостров).

Присъединяване на Поморавието

Българските войски навлизат в Югославия на 19 април, като анексират Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор.  

Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско германците по-късно изискват България да дислоцира войски и във вътрешността на Сърбия. Така на 7 януари 1942 г. българските войски навлизат дълбоко в Шумадия.

На 19 април  1941 г. Пета българска армия навлиза в Шумадия съгласно  решенията на тайното германо-българско споразумение за подялба на Югославия от 3 април.

Контролираното пространство включва следните територии западно от българската граница:

• северно от Голак планина;
• източно от река Ибър, вкл. гр. Кралево;
• Крагуевац, както и териториите южно от гр. Лапово.

През юли 1943 г. окупационната зона е разширена значително до подстъпите на Белград. В резултат на предприетите поетапно действия до есента на 1943 г. почти цялата територия на остатъчна Сърбия попада под български контрол.

Българският корпус формално е под командването на главнокомандващия германските войски в Сърбия.

Окупационният корпус води бойни действия от януари 1942 до август 1944 г. съвместно с части на правителството на генерал Милан Недич против четниците на Драголюб Михайлович, но основно с партизаните от Югославската народна освободителна армия на Йосип Броз Тито.

Освен това българската армия извършва репресии над сръбското население, подкрепящо сръбската съпротива. 

В края на август 1944 г. щабът на Окупационния корпус получава заповед да започне поетапно изтегляне към старата граница.

При оттеглянето личният състав на корпуса наброява 33 635 души, а равносметката за периода е 8450 ранени, пленени, безследно изчезнали и убити български войници и офицери.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.