БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ - ОРГАНИЗАТОР И РЪКОВОДИТЕЛ НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩНО ДЕЛО В МАКЕДОНИЯ

Солунска българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“

Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ е първата българска мъжка гимназия в Македония. Тя е един от най-значителните български просветни центрове в Македония и Одринско.

Гимназията е основана през есента на 1880 г. в г. Солун, където съществува до 1913 г.

История

След Априлското въстание от 1876 г. и последвалите през 1877-1879 г. събития (Руско-турската война 1877-1878, Кресненско-Разложкото въстание и др.) българското просветно дело в Македония претърпява редица удари.

Като се възползват от антибългарските настроения на управляващите, гръцките владици успяват да затворят немалко български училища и да върнат гръцкия език в много български църкви, а част от българската интелигенция се изселва в Княжество България или Източна Румелия.

Въпреки това българските просветни дейци продължават своята дейност, подкрепяни от местните български общини, Българската екзархия и новосъздадената българска държава. При тази трудна обстановка положението в Солун е сравнително по-спокойно. Наличието на чуждестранни консули и представителства ограничават до известна степен режима на турската власт. Този факт сам по себе си се изтъква като довод за отваряне на българско средно училище в Македония по подобие на тези в София и Пловдив.

През 1880 г. в Османската империя се приема Закон за вилаетите, който отнема част от възможностите на гръцките владици да контролират българските училища.

Използвайки новите условия, възрожденският деятел Кузман Шапкарев подготвя цялостен план за учебното дело в Македония. Според този план център трябва да бъде столицата на географската област Македония — Солун. Там трябва да се основат по една пълна мъжка и девическа гимназии с пансиони към тях.

Непосредствено преди откриването на гимназиите в Македония съществуват 667 основни български училища с 949 учители и 36 623 ученици.( Павел Шатев, 1934). Основна пречка пред Шапкарев е възражението на екзархията за Солун като място за гимназиите. Драган Цанков също предлага да бъде друг град, който да е във вътрешността на Македония и да бъде с чисто български облик („Пламъкът на солунския светилник”, 1970).

Шапкарев пристига в Солун на 3 юли 1880 г. и заварва българските училища в развалини с общо 17 ученици („Пламъкът на солунския светилник”, 1970).

До настъпването на първата учебна година (1880 - 1881) Солунската община разглежда поставения от Шапкарев въпрос за укрепване на учебното дело и взема решение за откриването на мъжка и девическа гимназии, а протоколът се изпраща за утвърждаване от екзархията (Георги Кандиларов,1930). Шапкарев заминава за Цариград и през август 1880 годин се завръща обратно в Солун с издадения акт, подписан от екзарх Йосиф I за откриването на двете гимназии (Илия Галчев, 2005).

Откриване на гимназията

В началото на октомври 1880 г. с официален молебен, на който присъстват много българи, гърци и турци, са открити учебните занятия в гимназията, разположена в махалата Айринджик („Пламъкът на солунския светилник”, 1970).  Така през есента на 1880 г. със съдействието на Българската община в Солун и на Екзархията е поставено началото на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“.

Тя започва с два класа (100 ученика) и четирима учители, а девическата - с 40 ученички и една учителка (Георги Кандиларов,1930).  

През декември в 1880 г. Кузман Шапкарев получава писмо от Българската екзархия от архимандрит Козма Пречистанский, в което се оповестява решението на екзархията през следващата година да се открие в Солун редовна и пълна българска гимназия с пансион (Кузман Шапкарев, 1984). Предложението на Шапкарев среща съпротивата на протосингела на екзарх Йосиф I, прилепчанина архимандрит Методий Кусев (който предлага учебното средище в Македония да бъде намиращият се в нейния географски център и известен с будното си българско население град Прилеп) и на екзархийския секретар Добри Ганчев. През втората учебна година 1881-1882 двама новоизпратени от екзархията учители съобщават на К. Шапкарев, че екзархията възнамерява да отвори планираната за Солун гимназия в Прилеп ( Кузман.Шапкарев, 1984).

Въпреки това Кузман Шапкарев успява да убеди екзархията гимназията все пак да се отвори в Солун (Кузман.Шапкарев, 1984). През октомври в 1881 г. в Солун пристигат няколко учители заедно с екзархийския секретар Добри Ганчев, за да открият официално гимназията ( Кузман.Шапкарев, 1984).

В началния период на своето съществуване гимназията се подпомага финансово и от правителството на Източна Румелия.

Развитие и закриване

През първата учебна година функционират само два класа, а през есента на 1881 г. се откриват още два (Кузман Шапкарев, 1984).

Издръжката ѝ се поема основно от доброволните помощи на княз Александър Богориди, на българите в Македония и солунските граждани (Б. Райнов, 1934).

През 1883-1884 г. гимназията е вече IV-класна. Изключителни заслуги за издигането авторитета и утвърждаването на Солунската българска мъжка гимназия има Трайко Китанчев, който е избран за председател на педагогическия съвет и заедно с Божил Райнов се старае да организира учебното дело по модерни принципи, съобразно тогавашната педагогика и образование (Н. Станев, 1970).

Солунската мъжка гимназия става третата пълна гимназия в българските земи в учебната 1885-1886 г. след тези в София и Пловдив („Пламъкът на солунския светилник”, 1970).

Солунската българска мъжка гимназия съществува до 17 юни 1913 година като на 18 юни вече всички български учебни помещения и пансиони са в гръцки ръце ( Пламъкът на солунския светилник”, 1970).

Турската власт гледа на Солунската българска мъжка гимназия като на образцово училище.

За всичките 33 години на нейното съществуване се обучават 5 820 ученици, от които по-дълго се задържат 5 389. През девическата гимназия преминават общо 5 154 ученички, от които се дипломират 648 момичета (Георги Генов, 2006).

През първото десетилетие след основаването си гимназията се разраства и укрепва. Срокът на обучението в нея общо е 7 години: долен курс – 3 и горен – 4. В нея се изучават математика, химия, физика, история, география, естествена история, литература, педагогика, дидактика, психология, счетоводство, технически дисциплини и други предмети.

Солунската гимназия се откроява като най-значителния център на българското просветно дело в земите, останали след 1878 г. в пределите на Османската империя. Тя е център на съпротивата в областта на просветното дело срещу гръцката и сръбска пропаганди в Македония.

Солунската гимназия съдейства за създаването на други български училища в Македония — Класическата гимназия в Битоля (където през 1899 г. се премества класическият отдел на Солунската гимназия), Педагогическото училище в Скопие, на много класни и начални училища, в които преподават нейни възпитаници.

Сред по-известните възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия са:

Андрей Ляпчев, политик, министър-председател на България

Борис Сарафов, революционер

Гоце Делчев, революционер

Даме Груев, революционер

Евтим Спространов, книжовник и общественик

Тодор Александров, революционер

Владимир Куситасев, революционер.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook