БЪЛГАРСКАТА МАТЕРИАЛНА И ДУХОВНА КУЛТУРА В МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ X-XIV ВЕК

Всяка историческа епоха оставя неизличими следи върху културата на народите, които се живели по тези земи. Белезите на българската материална култура в Македония са най-неопровержимото доказателство за принадлежността на тази територия към България в продължение на векове.

Културният живот на Македония в периода Х-ХIV век се характеризира с всички онези белези и елементи, които съставляват същността на материалната и духовната култура на България през този период. Това се дължи на факта, че тази територия се намира в рамките на българската държава, която вече е християнизирана и в нея се разпространяват нейната писменост и книжнина (П. Петров и др., 1994).

Това допринася културният живот в Македония да добие български облик, което се потвърждава от следните доказателства:

СТРОИТЕЛСТВО НА ОБЩЕСТВЕНИ СГРА­ДИ

Строителството на градове и обществени сгради е характерен белег за цивилизацията на старите българи. Още в старата си прародина, на територията на Хиндукуш и Хималаите, те строят солидни каменни градове. По време на Стара Велика България тази традиция продължава с още по голяма сила. Дирята на това строителство откриваме и в Дунавска, а по-късно и в Западна България.

СТРОИТЕЛСТВО НА КРЕПОСТИ

Крепостите имат изключително голямо значение за осигурявена безопасността на местното население от непрекъснатите военни походи на Византия или на варварски племена. Затова първа грижа на българските владетели е укрепването или строителството на нови крепости в стратегически точки на Българската държава.

Македония е осеяна с крепости. Едни са останали от римско време, други са строени по време Византийското владичество, трети по време на Първата и Втората българска държава. Така през периода  Х-XIV век са построени десетки крепости във важни градове на Македония:

• В Северна и централна Македония: Скопие, Куманово, Кратово, Велес, Морозвизд, Щип, Радовиш, Просек.
• В Западна Македония: Охрид, Преспа, Битоля, Прилеп, Девол, Кичево, Дебър, Тетово, Призрен.
• В Южна Македония: Мъглен, Мелник, Сланик, Сервия, Воден, Бер, Костур, Струмица, Велбъжд (Кюстендил), Валовище, Сяр, Зъхна.
• В Беломорска Македония: Мосинопол (Гюмюрджина), Ксанти, Драма, Христопол, Кавала.

Строителството на територията на днешна Македония е белязано чрез останки от крепостни стени, обществени сгради и на първо място дворци, които да обслужват царския двор и свързаните с него служители.

СТРОИТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ НА КАН КУБЕР

За разлика от славяните българите на кан Кубер са продължили традициите си, като започват строителство на нови каменни селища, които изграждат в Керамисийското поле (между Прилеп и Битоля).

Забележително на първо място е строителството на крепостни стени за укрепване на столичните градове, както и на такива със стратегическо значение.

От всички градове крепости най-мащабна е крепостта в Охрид. Тя е изградена на двата хълма над езерото и води началото си от античността и ранновизантийската епоха.

Според П. Петров и др. (1994) цитаделата на Охридската крепост е свързана с името на цар Самуил, който я обновил и основно реконструирал. Изградена е от скален и речен камък. Изпъкват две полукръгли кули, които са построени от двете страни на главната порта. Крепостта огражда две дворни пространства, като дворците заемат централно място.

СТРОИТЕЛСТВОТО НА КРЕПОСТИ ОТ ЦАР САМУИЛ

Като управител на Видин е направил всичко необходимо за укрепване на крепостните стени на  града. Така крепостта Видин се превръща в непревземаема българска твърдина.

Крепостта, за която полага големи грижи, е Преспа. Известно е, че има две Преспански езера – Голямо и Малко. В Преспа откриваме останки от крепостни стени, построени на острова и разположени в северната част на малкото езеро (Мала Преспа). На острова е построена църква през Х век, в която са пренесени мощите на св. Ахил от Лариса. Този остров днес се нарича Ахил.

В южния край на острова е изградена крепост с ровове. Тук се намират останки от зидове на двореца на цар Самуил. Тази крепост и дворецът са съществували до 1073 г., когато са били разрушени от германски и френски наемници, за което пише Йоан Скилица: Унищожили останалите в Преспа български дворци. Крепостни стени са изградени и на двата острова на езерото – в по-големия, наречен Град, и в по-малкия – Мали град.

Голям крепостен комплекс е построен при с. Ключ, в центъра на който се намира т.нар. Самуилова крепост.

На територията на Македония са построени и други по-малки крепости, предимно върху основите на древни или римски крепостни стени.

СТРОИТЕЛСТВО НА СТОЛИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ

Българските владетели са обявявали за столици различни градове в зависимост от военностратегическото положение на българската държава в даден момент:

• цар Роман – Скопие;
• цар Самуил и Гаврил Радомир – Охрид и Преспа;
• цар Иван Владислав – Битоля.

Царските резиденции (дворци) по време на цар Самуил се сменят няколко пъти. Отначало като управител създава такава във Видин, след това като цар - в Охрид и накрая в Преспа. 

СТРОИТЕЛСТВО НА ПЪТИЩА

Едни от пътищата са строени по римско време като виа Егнация, свързваща Драч с Цариград. В Македония той свързва градовете – Охрид, Битоля, Остров, Воден, Сланик, Солун, Рентина, Христопол, Ксанти и т.н.

Друг важен път е този, който свързва Средец (София) със Скопие, като преминава през Перник, Велбъжд (Кюстендил), Кратово и Куманово.

По-късно са строени нови пътища, успоредно на реките Вардар, Струма и Места.

Пътната мрежа в Македония през средновековието е добре развита.

СТРОИТЕЛСТВО НА ЦЪРКВИ

На територията на Македония са открити много раннохристиянски църкви и параклиси, предимно в района на Овче поле, Долна и Средна Брегалница.

След християнизацията на България започва строителство на църкви, параклиси и манастири и на територията на Македония.

Най-голям е броя на построените църкви в районите на Охридското, Преспанското и Костурс­кото езеро. Важно е да отбележим, че в църквата на с. Герман е открит Самуиловият надпис от 993 г., поставен в памет на баща му Никола, майка му Рипсимия и брат му Давид. Църкви има построени и на другите острови.

Впечатляваща със своята архитектура е черквата св. София. Построена е по времето на цар Борис I.

На южния край на езерото е построен манастирът св. Наум.

В почти всички градове и по-големи села са изградени черкви.

През този период всички църкви са изографисани предимно от местни зографи.  

Интересен архитектурен паметник е черквата в с. Водоча, Струмишко, която през последните години е напълно реставрирана (П. Петров и др., 1994).

В Македония са построени десетки манастири от византийско, българско и сръбско време през периода Х-XIV век.

МОНУМЕНТАЛНА ЖИВО­ПИС

Почти всички църкви в Македония са изографисани. Иконите са запазени в различна степен. При отделните черкви монументалните стенописи, създадени през периода Х-ХIl век, са сравнително добре съхранени.

Най-старата запазена живопис в Македония е от ХI век. По време на Първото българско царство се формира Охридската живописна школа. Тя създава най-добрите образци на иконопис по това време

През периода ХI-XII век иконите са изографисани в духа на източноправославния канон, но се отличават с редица особености от официалната византийска живопис.

През периода ХIII-XIV век се чувства присъствието на два стила - византийския дворцов и монашеско-аскетичния. Важно е да се отбележи, че преобладава портретната живопис на отделни светци, епископи, архиепископи, ктитори-боляри и др.

Според проф. Ст. Ваклинов: При общ поглед върху известните изображения от църквите в Преспа, Охрид и Костур прави впечатление тяхната монументалност. Отделните фигури се отличават с тържественост и строгост. За това впечатление допринася  и вертикализмът, създаден  от издължеността на фигурите и от отвесните гънки на дрехите. Лицата са изразителни и напълно реалистично рисувани портрети. Бръчките на челото, широко отворените очи, изразът на устата издават забележителна индивидуалност. Очевидно майсторите-живописци около­ столиците на България в югозападните краища на страната са съхранили нещо свежо и жизнено в стила си,  вдъхновено може би от традициите на едно вече отживяло времето си изкуство, от което лъха патосът на ранно­християнските образци. Подобна свежа изразителност вече не е била характерна за официалното византийско изкуство – нито в близкия до тези средища на България византийски творчески художествен център Солун, нито в Цариград.

В Македония са изографисани редица икони, останали до наши дни като образец на църковната портретна живопис. В Охрид са съхранени няколко икони от ХIII век като „Иисус Христос“, смятана за най-старата датирана икона - от 1262 г. в църквата „Св. Богородица Перивлепта” Девет големи икони се пазят в църквата „Св. Климент”.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

 

Сподели във Facebook