БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ПРОСВЕТА В МАКЕДОНИЯ

Откриване на български училища в Македония

Българското училищно дело се развива успешно през 30-те и 40-те години на ХIХ век, подпомагано материално от задругите на българските занаятчии и търговци.

Във всички градове и по-големи села в Македония се откриват български училища (Й. Ванчев, 1982).

До 1878 г. са изградени около 200 български светски училища, издържани от църковните общини (П. Петров и др., 1994). В този брой не влизат т.нар. неделни училища и около 30 килийни училища в планинските и откъснати райони на страната. В някои градове като Скопие, Велес, Прилеп, Щип и др. имало открити и повече от две училища.

До Освобождението в Македония са учили около 20 000 деца, обучавани от около 250 преподаватели.

През 1837 г. в гр. Велес се открива първото светско училище в Македония с мъжки и девически отдел, което Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, превръща в център на българската просвета и култура. Тази дейност се разширява много след признаването на независимостта на българската православна църква и създаването на Българска екзархия през 1870 г. (Н.  Генчев, 1970).

В Македония се оформят няколко центъра на новобългарско образование - във Велес, Скопие, Охрид, Ресен, Солун и Щип.

До Освобождението на България през 1878 г. в Македония се изгражда мрежа от български училища и читалища. В програмите за обучение се давало предимство на граматическото изучаване на материала по български език, както и на цялата гама от светско образователни предмети.

При откриването на българските училища до Освобождението българите срещат голяма съротива на гръцката патриаршия.

Един от най известните учители и просветители през ХIХ век Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, пише в едно свое писмо от 21 юли 1851 г. в „Цариградски вестник“: „И ако ме пита някой школски человек болгарин ли си! Аз полноответствам: болгарин съм... Не е честно мене болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек. Болгарин е любител сякое добро. Болгарин е срамота да се отрицава от свойат род и язик. Той болгарин, който родо свои си хули, имято му е ни ден, ни нощ Аз съм болгарин, плачам за нашите изгубени болгари, които ся в долния Мужия (Мисия), затова должни сме да ся жертваме за бракята лиши пресладки болгари“.

В писмо до Г. С. Раковски Константин Миладинов пише на 31 януари 1861 г.: „Во огласот ми Македония назвах Западна България (кат и требит да се викат), защото в Беч (Виена) гърците се разпоряжават со нас како с овци. Тие Македония сакат гръцка земя и не может даже да разберат какво может да не йе гръцка. А тамошните повике од два милиона българи ощ ке ги сториме? Неужели уще болгарите ке бидат овци, а няколоку гърци да ни бидат овчари?“.

Издръжката на българските училища

Това става дело на българските търговци и занаятчии чрез техните сдружения или чрез общините (Й. Ванчев, 1982).

Редица български търговци щедро подкрепят училищата със средства. Те финансират издаването на учебни помагала:

• Търговецът Марко Теодорович Везьов от Банско напечатва със свои средства църковно-славянски буквар, разпространяван в Македония;
• Търговецът Нешо Маркович от Кратово, Ангелко Палашов от Велес и Атанасий Пулев дават средства за отпечатване на „История разных словенских народов, най-паче Болгар, Хорватови, Сербов“;
• Йоаким Кърчовски публикувал „Повест ради страшннаго и второго пришествие Христа“;
• Лазар Герман от Банско публикува „Додатък Санкт-Петербургским  равнительним речницама свиу езика и наречия с особитеим огледима бугарског езика“.
• Сръбският изследовател Стефан Веркович, който работи повече от две десетилетия (1850-1877) в Македония, издава сборник „Народне песме Македонски бугара“ (1860). Той обяснява защо нарича така своя сборник по следния начин: „...че българинът е дълбоко предан на своя език и на своите народни обичаи“. С това се обяснява и защо македонската област дава първия тласък на българското културно-национално възраждане.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.