Българската външна политика през периода 1941-1942 г.

В навечерието на Втората световна война Германия, Италия и СССР започват провокативна военна агресия към съседни страни. Атмосферата в Европа е наситена с напрежение. Тоталният конфликт предстои.

При силно усложнена военно-политическа обстановка в Европа се формират два политико-военни блока:

• на Оста - Германия, Италия и Япония;
• на Съюзниците – Англия, Франция, САЩ и др.

Историята на България по време на Втората световна война включва:

• първоначален период на неутралитет и мирна ревизия на границите до 1 март 1941 г.;
• период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г.
• период на присъединяване към Съюзниците през Втората световна война до края на войната.

Период на неутралитет и стремеж към мирна ревизия на границите до 1 март 1941 г.

Това е един сравнително кратък период, наситен с политическо напрежение.

След поражението на България през Първата световна война цар Фердинанд І е принуден да абдикира. 

На 3 октомври 1918 г. начело на българската държавата застава цар Борис ІІІ.

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в София.  

Като залог за подобряване на българо-руските отношения и признаването на цар Фердинанд І от Русия е покръстването на княз Борис в източно- православно вероизповедание. Това става през 1896 г. в Софийската катедрала, като Руският императорски кръстник се представлява от руския генерал Кутузов.

През Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в Действащата армия като подполковник (1916 г.) и генерал-майор (1918 г.).

След възкачването си на престола цар Борис ІІІ се представя като изграден патриот и политик. Той помни и познава добре грешките и поуките от Първата световна война.

Цар Борис ІІІ е умен, пресметлив, ловък и добре уравновесен политик и държавник. Умее и намира безконфликтни решения в своята политика. За кратко време спечелва уважението на политическия елит и народа на България.

След преврата на Военния съюз през 1934 г. постепенно с ловки политически пируети си осигурява позиции на авторитарно управление, което неутрализира републиканското крило на Военния съюз. Затова през този период от време  няма взето политическо решение по национални въпроси без негово пряко участие

В правителствата, които номинира, се стреми да постигне баланс между назначените министри - англофили, германофили и русофили, към отделните Велики сили.

Затова показателно е неговото изказване пред американския полковник Донован:

„Моят народ е русофилски, моите генерали са германофили, министрите ми са англофили, жена ми е италианка. Само аз съм българин в тази страна.”

През периода 1934-1940 г. България, въпреки репарациите, успява да се стабилизира икономически и се превръща в една просперираща държава. Въпреки това приближаващата война довежда постепенно до стопански рестрикции.

Цар Борис ІІІ е монарх, който често и умело контактува с обикновените хора. На една такава среща, след оплакване на гражданите от въвеждане на купонната система за продоволствие, той заявява: „По-добре черен хляб, отколкото черни забрадки”.

Балансираната вътрешна и външна политика на цар Борис ІІІ позволява да се изгради „Доктрината за мирна ревизия на границите” от дългогодишния министър и министър-председател, българинът от Македония Андрей Ляпчев.

Той познава психологията на българския народ и неговите русофилски нагласи, затова не се съпротивлява на министър-председателя Кимон Георгиев (изявен русофил) да се установят дипломатически отношения със СССР през 1934 г.

Като успех на българската външна политика може да се приеме запазването на дипломатическите отношения със СССР до 5 септември 1944 г.

Важно значение за бъдещето на страната има и обстоятелството, че България прави всичко възможно, за да не изпрати войски на Източния фронт.

Едновременно с това цар Борис ІІІ поддържа толерантни отношения с всички Балкански държави. Когато започва Втората световна война, той решително подкрепя позицията на неутралитет на България. Това му позволява умело да постави чрез своя министър председател Георги Кьосеиванов въпросът за присъединяване на Южна Добруджа към България.

Изборите за ново Обикновено народно събрание се провеждат в самия край на 1939 г. и началото на 1940 г. Те са организирани така, че осигуряват абсолютно мнозинство на близките на двореца политически кръгове.

Съгласно Наредбата законни избори се провеждат в колегиите, където е регистриран само един кандидат, който направо се провъзгласява за депутат.

Кабинетът на Г. Кьосеиванов, който поддържа дружески връзки с Англия и Франция, става неудобен и на 15 февруари 1940 г. Борис III вика на власт акад. проф. Богдан Филов, дотогава министър на просвещението.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.