БЪЛГАРСКИ ЦЪРКОВНИ ОБЩИНИ В МАКЕДОНИЯ

Българските църковни общини в Македония са самодейни обществени организации, формирани около църквите в дадено населено място.

Гражданско-църковни сдружения на българите екзархисти в Македония

През 60-те и 70-те години на ХIХ век в Македония се откриват серия от български общини: Охрид, Битоля, Неврокоп, Воден, Солун, Струмица, Ресен, Сяр, Петрич и др. Те се превръщат в обществен двигател и административен крепител на българската общност в градовете и в по-големите села. Те стават инициатори за откриване на български читалища, книжарници (Хр. Христов, 1973).

Българските църковни общини – двигател на културно-просветната дейност на Българската екзархия                           

За времето на съществуването си църковните общини се явяват единствен двигател за развитието на културата и просветата на македонските българи и за дълго време са единствените институции, чрез които се съхранява българщината

След Балканските войни общините, останали на територията на Сърбия и Гърция, са затворени, а тези в България са преобразувани според възпитателно-образователна система.

По време на Танзимата при управлението на султан Махмуд II започват да се създават условия за развитието на църковното и учебното дело. Въз основа на издаването на Хатихумаюна през 1856 г. е въведен закон за поданичеството и народното образование през 1869 г.

На базата на този закон започват да се създават църковни общини, които да изграждат църкви и училища, да развиват църковно-училищния живот, както и да намират и издържат учители. В църковните общини участват хора от еснафското и търговското съсловие, които постепенно изтласкват чорбаджийското съсловие, защитаващо най-често пропатриаршистки позиции.

Първите български църковни общини са Велешката, Прилепската от 1838 г. и Горноджумайската. Постепенно такива общини са създадени във всички македонски градове и в по-будните села. До създаването на Българската екзархия църковните общини нямат връзка помежду си.

С развитието на борбата за църковна независимост монасите от Зографския манастир в Атон започват да подпомагат и постепенно да обединяват църковните общини. Според султанския ферман за основаването на Българската екзархия с гласовете на 2/3 от църковните общини става възможно присъединяването им към Българската екзархия. През 1874 г. към първата екзархийска българска Велешка епархия се присъединяват Скопска и Охридска епархии. През 1878 г. на Великите сили е изпратен Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония с искане за прилагане на Санстефанския договор.

През 1882 г. Наум Спространов подема инициатива за създаване на устав на Солунската община, който е съобразен с изискванията на Българската екзархия и поради общите му начертания се прилага за всички български общини в Македония. До този момент общините действат спонтанно и по подобие на гръцките църковно-училищни общини.

През 1883-1884 г. към екзархията е формиран училищен отдел, който да ръководи просветната дейност в Македония и да разпределя финансовите средства за тях, изпратени от България (Трајановски, Александар, 1982).

Структура и функциониране на църковните български общини

Църковните български общини имат средно по 8-12 члена, избирани чрез гласуване от местното население. Ръководството на църковната община се състои от председател, ковчежник и църковен епитроп, както и от училищни настоятели. Средствата за издържане на църковно-училищното дело се събират от дарения в пари и натура, както и от наем на движимо или недвижимо имущество.

На институционално ниво църковните общини представят българите в местните съвети - меджлиси, където защитават интересите на македонските българи християни. Те могат да взимат решения по църковни, просветни, съдебни и социални въпроси.

Между 1871 и 1909 г. българите екзархисти са разпределени на епархии, начело с митрополити или на църковни общини с архиерейски наместници в тези епархии без назначен от султана митрополит. Председателите на църковните общини са духовни лица, назначени пряко от екзарха. След Младотурската революция от юли 1908 г. се създават условия за промени. В митрополийските градове са назначени управляващи епархията, които кореспондират пряко с екзарха от една страна и с църковните общини от друга, които са преименувани в наместничества (Николов, Тома,1989 ).

Възникване на антиекзархийско движение

Срещу силно централизираната политика на екзархията относно църковните общини и образователната система се обявява създадената през 1893 г. Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

Антиекзархийското движение е подето от революционерите публицисти Гьорче Петров, Петър Попарсов и други, като в крайна сметка спорът е решен в полза на ВМОРО. Революционното движение се обединява с еволюционното, а екзархията приема списъци с учители революционери, които разпределя по места, за да създават революционни комитети.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook