Български учени разобличават сръбската пропаганда в Македония

За да аргументират своята пропагандна дейност, сърбите създават серия от митове и легенди за тяхното право да притежават Македония.

По повод на тази безпрецедентна кампания редица български учени като проф. Боян Пенев, проф. Атанас Иширков, проф. Йордан Иванов и др. дават отпор на фалшификациите, произвеждани от белградските националистически кръгове.

Ще Ви представя откъс от книгата на проф. Боян Пенев:

„Велик народ, коj e най-смел”

 „В историята на народите сърбите са най-добър пример, до каква степен мегаломанията и безогледния шовинизъм могат да заслепят цял един народ, да го обезумят и доведат до гибелна катастрофа. Сръбският народ векове наред е живял с мисълта, че от всички славянски народи има най-велико историческо минало, най-храбри и славни юнаци, най-хубави песни и най-велики владетели. „Србин има све , што други нема”, се казва в една популярна сръбска песен. В тая нещастна страна дето манията за величие е заразила и стари и млади, и правителство и народ, има само един аршин, с който се мери всичко, що е сръбско – в Сърбия всичко е „велико”: и държавата, и народа, и земята, и камъните , и дърветата... Всяко селско училище, в което едва се събират десетина ученици, е велико, всяка провинциална прогимназия е „велика српска гимназиjа”.

Една просташка песнопойка, която струва един грош – и тя е наречена „Илустрована велика српска лира.” Дори най-обикновена готварска книга е озаглавена „Велики српски кувар”... Човек трябва да се учудва, как - в продължение на толкова време – на тоя народ не му се втръсна от думата „велико”.

Един сръбски писател д-р Драгиша Станоевич пише така: „Няма език по-хубав от сръбския, който се говори в центъра на света - от Суботица дори до Черно море и Цариград: в бъдеще около тоя сръбски център ще се движат около 200 милиона европейци и 800 милона ациатци. Две велики царства се боят от този език – а това най-добре показва неговото бъдеще.” Що да кажем – това е малка част от предговора на Драгиша Станоевич. По-нататък прилежният автор заявява, че от Дувър във Великобритания до Страсбург се говори главно френски, от споменатата Суботица до р. Искър и София – сръбски, от София до Черно море и близо до Цариград „покварен српски”(бугарски). От тези три главни езика най-хубав е сръбския, според виденията на упоменатия езиковед.

Така във всичко сърбите намират повод да величаят себе си – не само когато се въздигат, но и когато пропадат. Тяхната мегаломания не знае никакви граници. Като някоя епидемия тя върлува в сръбската земя и отравя всичко, що е здраво и годно за развитие.

„Светли дни” – времето на заграбване на Македония

Така ги наричат белградските професори в 1913 г. Откакто Сърбия окупира българска Македония, те започнаха с една безподобна наглост да тръбят навред, че Македония винаги е била сръбски край, че там няма нищо българско. Нещо повече –представителите на сръбската научна мисъл взеха да твърдят, че не само Македония е сръбска страна, но дори и западна България до Искъра, включително София и Кюстендил, понеже там се говорело на сръбски диалект...Такъв възглед прокарва проф. Белич в книгата си „Срби и бугари”(Белград, 1913), която е преведена и на руски. Той дава и една „диjалектолошка карта”, според която сръбската реч се шири отвъд Искъра и Струма. Както мнозина свои колеги и проф. Белич не прави разлика между научна истина и заслепен шовинизъм.

Още в 1891 г. сръбската „великошколска” младеж (т.е. студентите) изработи и издаде етнографска карта, в която цяла Македония и западна България чак до Ихтиман са отбелязани като сръбски области.

В 1903 г. тази карта бе публикувана и във Франция под редакцията на сръбския професор М. Андонович. Тоя професор изпада в безгранична ярост, когато се спомене, че голяма част от Македония е българска.

Неотдавна Андонович издаде книга, чието заглавие я напълно характеризира – „Македонски су словени Срби” (Београд,1913). Според него българските песни събирани в Македония , издадени в множество отделни сборници, са всъщност сръбски, купени с пари от българофили и побългарени от тях, понеже българофилите подкупили местната турска власт навремето. На всичкото отгоре накарали ги да преследват сърбите и да ги заставят да се наричат българи пред европейските пътешественици. Андонович намира, че македонски въпрос не съществува, а има само сръбски въпрос.

Фантастичните измислици на сръбските учени и техните клевети по адрес на българите са изтъкнати в книгата на Николай С. Державин „Болгаро-сербские взаимоотношения и македонский вопрос”(Петроград, 1914, преведена е и на български).

И на Алеко посегнаха

Може би първо място в псевдонаучните тези публикувани по темата, държи Марко Цемович с книгата си „Македонски проблем и македонци” (Белград, 1913) Цемович не е доволен от учителя си Йован Цвиич, който твърди, че македонските славяни не са нито сърби нито българи. „Ми се овде не занимамо политиком”, пише Цемович и веднага политизира - българите, а не сърбите са най-големите шовинисти. Тоя лукав сърбин идва до следните заключения, като излиза все от данните на „чистата наука”: „У Македониjи нема ни камена накамену коjи jе подигла бугарска рука...У Македониjи je српска култура”

Не по-малко куриози срещаме и в книгата „Срби и бугари у прошлости и садашности”(Белград, 1913) Там дейците от освободителните борби на българите в Македония Даме Груев, подполковник Янков са описани като истински сърби, но които са изменили на народа си. Според автора сърбите са най-благородното племе на света: „Срби нису лакоми и нису завоjевачи...” А българите са варвари: „Они су сви грабльиви, муфтаджие, себичниьаци и превртльивци”, всичко са получили даром, дадено им е в повече, отколкото им се пада, а все не се насищат. Този всезнаещ сърбин разправя, че злобните българи убили своя писател Алеко Константинов, защото ги осмял в „Бай Ганьо”, нарисувал ги каквито са в същност: „Он jе за то своjу искреност мучки убиjeн у Пештери”.

Глупостите за Сръбско-българската война от 1885 г.

В отечествените сръбски истории буквално е записано, че сръбските войски настъпили победоносно и били съвсем близо до София. „Сърбите сломили българската съпротива и осигурили своето напредване. Дивизията на сръбския полковник Топалович се разположила пред българската столица и само чакала заповедта на крал Милан за своя победоносен марш. Но такава заповед не дошла (намесили се Австо-Унгария и Германия) и началник-щабът на сръбската армия дал заповед армията да се оттегли отвъд Пирот. В пълен ред полковете потеглили назад, а разгромените българи си подали страхливо главите от околните височини – Сливница!? – и ги следвали на разстояние! И тук сръбското високомерие не се прекършва: всъщност българите са били победени, а сърбите като победители диктували мира в Пирот!

На международната арена кралство Сърбия също действа без всякаква критична мярка. Злепоставянето и злоезичието – в момента и навсякъде – е любимо оръжие, прилагано в редица държави. Например, в Русия М. Вукичевич и Д. Семиз, които имат за цел да ни ругаят и да заблуждават руското общество издават „Сербы и Болгары в борьбе за свободу и культуру”(1913) В това съчинения, което е един пасквил, се разправя, че българския народ е нищожен, и в историческо и в духовно отношение, мизерен... На двамата автори не им остава нищо друго освен да се отнесат със съболезнование към неговата нищета, срещу която блести сръбската култура и сръбското историческо величие.

Учебниците – първите глътки от отровния извлек

Не ще бъде излишно да се отбележи каква учебна литература се е давала в ръцете на сръбската младеж и на младите българи в Македония. Това ще обясни донейде, по какъв начин се извършва сръбското шовинистическо възпитание, как се създава и развива сръбската мания за големство. Най-интересни са учебниците по сръбска история и география. Изключително тясна е връзката със сръбската отечествена наука, за която вече споменахме: от нея се вдъхновяват авторите, в нея се кълнат, нейни тенденции прокарват – в една по-популярна форма. Само сръбски юнаци населяват писанията, турците и немците, и те все предатели, поради това и на други народи допадат сръбските песни и обичаи. И мине се не мине време, току вземе някой писател-чуждоземец и напише книга за славния сръбски народ. Победата на сръбския крал Стефан Дечански над българите при Кюстендил постоянно се експлоатира като „звездна”, тя решила завинаги спора кой е господар на полуострова.

Понеже сърбите протръбиха по целия свят, че Македония е сръбска страна, за да бъдат последователни, провъзгласиха за сърби всички исторически лица, подвизавали се в македонските области. Цар Самуил, чиито воини е ослепил Василий Българоубиец и Петър Делян, Самуиловият внук вдигнал в Скопие въстание против Византия в 1040 г., били чисти сърби, предвожданото от Делян въстание било сръбско...

През времето на Самуиловото царуване сръбската държава била толкова велика, колкото българската през времето на Симеон, неговото царство обхващало почти всички сръбски земи и сръбски племена. Разбира се тук не се споменува, че Василий е бил наречен Българоубиец, а не Сърбоубиец...

Учебниците по география съдържат особена глава – „Српске землье под Бугарском”. За сръбски земи под българска власт се говори и в учебниците по история. Превеждаме буквално: „Видинска и софийска област са две сръбски покрайнини източно от Сърбия. Намират се между Сърбия, Дунав, Искър и Стара Сърбия. Видинска и Софийска (Средачка) област се наричат така по главните градове, които се намират там: Видин и Средац. Най-главни планини са Стара планина, Рила, Витоша (все сръбски!) Реки: Дунав, Тимок , Искър. Климатът е като в Сърбия. (Още едно доказателство, че тия краища са сръбски !). София е столица на княжество България (сърбинът не признава царство България). В София има красива църква издигната от крал Милутин. В нея и до днес лежат неговите кости (Земльопис кральевиве Србиjе, Београд, 1912). Забележете – всичко това се намира в една сръбска география за четвърто отделение и то от 1912 г., тъкмо когато се намирахме в най-приятелски и сърдечни отношения със сърбите и бяхме готови да им отстъпим чисто български краища в Македония.

Характеристиката на сръбския шовинизъм не би била пълна, ако не споменем и средствата с които си е служила сръбската пропаганда в Македония. Какво не са сторили сърбите през последните две-три години, за да посърбят нашите еднородци! Всяка проява на патриотическо чувство от страна на поробеното българско население се е наказвала тежко и категорично. Всичко, което напомня на българите за тяхното минало, което поддържа националното им съзнание, е трябвало да бъде унищожено, заличено. Човек се учудва, когато види колко обмислено и планомерно е организирана сръбската пропаганда. Навред в градове, села и паланки са отворени доста добре уредени сръбски училища за българските деца. Училищните библиотеки гъмжат от сръбски заглавия – в тях се намират издания дори на Белградската академия на науките, на сръбската „Книжевна задруга”, най-известните сръбски списания и вестници, множество сборници от сръбски народни песни. Библиотеките съдържат литература за всички: за деца и възрастни, за интелигенция и по прости хора .Книгите на по-горе поменатите автори са разпратени от Белград и Ниш в голямо количество и се раздават даром на населението.

За учители са назначени будни и родолюбиви сърби, които са знаели каква работа им предстои в българските краища и защо са пратени там. Всичко това е изключително тъжно за нас, българите, и сигурно ще даде огромни негативни последици. „За бугари там не ще се говори” - така рече преди време един пленен сръбски офицер в Трън. Каква ще е оправията в бъдеще - не знам, и не се наемам да пророкувам”, така приключва съчинението си големият български учен проф. Боян Пенев.        

Неуспехи на сръбската пропаганда в Македония

В общи линии сръбската асимилационна пропаганда клони към сгромолясване. Резултатите в големи центрове като Велес, Скопие и Битоля са твърде незначителни, а някои села в Кумановско и Гостиварско, преминали към Патриаршията, се връщат в лоното на Екзархията.

През 1901 г. преподавателят в Белградската Велика школа Сима Томич предприема пътуване в Североизточна Вардарска Македония.

Докладът му до външния министър Вуич съдържа извода-присъда:

„В интерес на нашето политическо бъдеще би трябвало вече да се направи цялостна равносметка на нашата работа в Македония, би трябвало да се види дали има надежда за спасение.“

Положението донякъде се стабилизира с назначаването под руски натиск на сръбския архимандрит Фирмилиан за патриаршески митрополит в Скопие през май 1902 г., което обаче не е в състояние да измени общия ход на нещата.

Изходът е намерен след Илинденското въстание във въоръжената пропаганда.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.