Българските акционни комитети във Вардарска Македония

 

Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, създадена през 1941 г. и подготвили анексията на по-голямата част от областта.

След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО Васил Хаджикимов, заедно с адвоката Стефан Стефанов преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до Скопие, където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.

На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста Трайко Попов. Сред присъстващите от страна на ВМРО са Димитър Гюзелов, Димитър Чкатров, Тома Кленков и Иван Пиперков, както и привържениците на Иван Михайлов Димитър Цилев, Трайчо Чундев, Димитър Куртев, депутатът Симеон Андреев Наумов, търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, Никола Коларов.    

От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски.

Главен организатор е михайловистът Спиро Китинчев. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти.

Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за свободна и независима държава под протектората на Германия.

Това предложение не се приема.

По-голямата част от дейците са за директно издигане на идеята за присъединяване на Македония към България. Събралите се отправят апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.

Реакцията на българското правителство към идеята за създаване на акционни комитети

На 11 април министър-председателят акад. Богдан Филов пише в дневника си:

„Антони Николов ми предаде слуха, че някакъв комитет в Скопие искал да провъзгласи присъединяването на Македония към България.

Говорих с Попов и решихме да използваме този случай и ако слухът не е верен да предизвикаме подобно решение.

Повиках Габровски и Севов, с които проверихме този въпрос по-подробно.

Решихме да натоварим с тази работа Данаил Крапчев, който тия дни отива в Македония след като вземем съгласието на Царя.

Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие.

Повиках веднага Крапчев. Той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия”.

Организиране на Централен акционен комитет

Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване.

След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“ на територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония.

В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.

Избран е Централен комитет от 32 души. Първата му задача е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.

Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани в много градове.

Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като Панко Брашнаров и Страхил Гигов.

Оглавявания от Методи Шаторов Покрайненски комитет към ЮКП благосклонното се отнася към създаването на българските комитети във всички градове на Вардарска Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски.

Акционният комитет в Скопие в състав от 32-ма души предприема първите си действия:

• избира за кмет на Скопие Спиро Китанчев;
• отстранява сръбския митрополит на града;
• започват предавания на Радио „Скопие“ на български език.

Появата на българските комитети предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от македонските българи.

На 15 април 1941 г. излиза първият брой на вестник , който е официалният орган на комитетите.

На първа страница е публикувана декларация от Централния комитет, в която се казва:

„Българи!

Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена!

Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само.

Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в ХХ век и икономическо и социално, изчезна завинаги...

Македония е вече свободна и е вече част от общобългарската национална общност...”.

Така пред варианта независимост Централният комитет избира присъединяване към България.

На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. Вардарска бановина до река Вардар и северно от Скопие по линията Враня-Пирот.

Така на 19 април, наречен „Български Великден”, българските войски навлизат в Югославия, без да се налага да водят активни бойни действия.   

Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г.

В резултат на това под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония.

След анексията на областта Акционните комитети се саморазпускат.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.

Сподели във Facebook