Българските партии в Македония по време на Младотурската революция

Съюз на българските конституционни клубове (СБКК)

Това е българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция. Тя е замислена от членове на десницата във ВМОРО като легална организация. Съществува малко повече от година - от септември 1908 г. до ноември 1909 г.

През август 1908 г. последователно се основават конституционни клубове в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и др.   

От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове. На него присъстват Христо Матов и Тома Карайовов. Избрани са 72 представители на македонските българи.

Скоро тези клубове получават широка подкрепа на населението в Македония.

На конгреса се приема програма и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:

• да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско;
• да пази и развива българската народна култура..

За членове на Централното бюро са избрани Тома Карайовов, Владимир Руменов, Тодор Лазаров, сред основатели са още Георги Кулишев, Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Антон Димитров, Христо Батанджиев, Симеон Радев и други. Христо Татарчев подкрепя открито организацията, макар да не участва в дейността ѝ.

СБКК в програмните си документи залага главно на колективните права на отделните нетурски народности в империята, аграрни и социални реформи с цел подобряване положението на християнското население. Обръща се особено внимание на автономията на Македония и Одринско, както и на важната обединителна роля на Българската екзархия като православна църква на всички българи там.

Организацията се противопоставя на масовото колонизиране на македонските земи от мюсюлмански заселници.

Втори конгрес на СБКК

На втория конгрес на клубовете, открит на 21 август 1909 г., присъстват 87 делегати от 67 клуба. Конгресът е открит от най-стария делегат, солунския банкер Даме Кондов. За председател на бюрото на конгреса е избран солунският адвокат Анастас Христов, а подпредседатели са доктор Георги Николов от Битоля и Иван Василев, директор на училищата в Емборе.

Конгресът приема декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята.

През 1910 г. министърът на вътрешните работи в Османската империя Талят бей забранява всички национални клубове, след което СБКК е разформирована.

Народна федеративна партия (българска секция)

Това e българска политическа партия, създадена в Османската империя след Младотурската революция. Тя е основана от членовете на ВМОРО, преминали в легалност. Съществува една година от август 1909 г. до август 1910 г., когато е забранена.

От редовете на НФП излизат група анархисти, които сформират терористичната група Червените братя, отговорна за редица атентати в България.

След разцеплението на ВМОРО и Кюстендилския конгрес на десницата през ранната 1908 г. през май се провежда общ конгрес на левицата на ВМОРО в Банско. На този конгрес Павел Делирадев изнася основния доклад, с който се прокарва идеята за Балканска федерация. По късно Серската група около Яне Сандански и Христо Чернопеев влизат в контакт с Младотурския комитет и след Младотурската революция минават в легалност и се заемат със създаването на Македоно-одринската революционна организация.

На 18 юли Яне Сандански чете „Манифест към всички народности в империята”, написан от Павел Делирадев, който изработва впоследствие и устава на Народната федеративна партия, както и програмата ѝ.

Конгресът за учредяването на МОРО пропаднал след атентата срещу Сандански в Солун, извършен на 24 септември от Тане Николов.

Междувремено възникват известни противоречия в левицата. Някои от дейците ѝ дори се отказали от идеята за МОРО. По късно от групата се отцепило и ядрото на Солунският революционен окръг, начело с Д. Влахов.

На 15 януари 1909 г. се постигнало организационно обединение на трите революционни групи, което се манифестирало като решимост за изграждане на нова политическа формация под името Народна федеративна партия на мястото на дотогавашната идея за МОРО. Конгресът за основаване на НФП се провежда от 3 до 10 август 1909 г. в кафене „Спледит палас“ в Солун. Присъстват 33 депутати.

Препоръчва се на Османската империя да извърши реформа, в резултат на което да се образуват автономни вилаети в Македония, Албания, Армения.

Скоро време след учредяване на партията се заражда раздор по въпросите за Българската екзархия.

Младотурците желаят нейното премахване като остаряла придобивка от епохата на Възраждането. Лично Яне Сандански подкрепя екзархията. За депутати на НФП (българска секция) са избрани Димитър Влахов и Христо Далчев.        

Районите в които НФП (българска секция) е най-силна, са Струмишкият, Серският и Драмският.

След потушаването на контрапреврата на Абдул Хамид II и активното участие на санданистите в Похода към Цариград, привърженици на НФП са назначени на редица постове в местната власт.       

На втория конгрес на партията, приключил на 12 август 1909 г., се оформят две групировки - едната крайна социалистическа, около Томов и Влахов и другата – умерена, около Сандански, подкрепян от серските революционери. На конгреса надделява първото течение. Серчани пускат бели бюлетини. Сандански подава оставка, но по-късно след личен разговор с Влахов я оттегля.           

Към тези две групи се прибавя и трета - струмишките национал-революционери около Чернопеев, които все повече се отдалечават от отоманистките позиции на Сандански и не приемат левичарските идеи на групата около Влахов. Развихрилите се страсти в редовете на НФП спомагат в много отношения за нейното самоликвидиране, а водачите й се оказват сами, по думите на Сандански “като генерали, без армия”.

През януари 1910 г. Христо Чернопеев напуска партията с няколко свои съмишленици, минава в нелегалност и основава БНМОРО.

По същото време централното Бюро на НФП (по идея на Димитър Влахов) изключва Яне Сандански, обвинен като защитник на Екзархията. Новоизбраното ЦБ е в състав д-р Христо Тенчев – председател, и членове Димитър Мирасчиев, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов, Атанас Спасов.

През август 1910 г. турските власти забраняват всички национални организации, включително и НФП.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.