Българското национално-освободително движение в Македония (1878-1912)

В борбата за национално освобождение в Македония и Одринска Тракия играят важна роля два фактора:

• Родолюбивата дейност на Българската екзархия и нейната борба за духовно обединение на българите;
• Революционната дейност на организациите Българска македоно-одринска революционната организация (БМОРО), Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) за национално освобождение на българите в Македония и Одринска Тракия.

Една от първите стъпки към организирано революционно движение е свързана с Първата легия от Раковски през 1862 г. в Белград.

Легията представлява военно училище, което има за цел да подготвя ръководни кадри (офицери и подофицери) за бъдещата българска войска, която предстои да се свика и организира. В нея се записват много българи от Македония, участващи преди това в четите на войводите Ильо Марков, Христо Македонски, Манол Марков и др.

Любен Каравелов като редактор на в. „Свобода“ и в. „Независимост“ проявява постоянен интерес към положението и борбите на българите в Македония.

След Георги С. Раковски и Любен Каравелов най-голяма роля за организиране на революционни комитети в Македония има Васил Левски.

В своя дописка до в. „Свобода“ В. Левски пише: „И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там дето живее българинът - в България, Тракия и Македония“.

В Македония В. Левски се среща с редица революционни дейци, уговаря създаването на революционни комитети и разпространява прокламации. М. Костенцев е разпространявал тези прокламаци чрез учителите Георги Христов в Крива Паланка, Михаил Ковачев в Щип, В. Стоянов в Струмица, Ст. Салгаджиев в Сяр и др. Той изгражда и първия революционен комитет в Македония, в гр. Разлог през 1869 г.

През 1872 г. на общо събрание БРЦК в Букурещ взема решение да се упълномощи В. Левски като главен апостол на „Цяла България, Тракия и Македония“.

Участие на българите от Македония в Априлското въстание

В подготовката на Априлското въстание Гюргевският комитет решава в IV Панагюрски революционен окръг да се включат Банско и Разложкия край. За апостол на този край е определен Кузма Поптомов.Той е от село Драглище, Банско, и е определен и изпратен като делегат на събранието в Оборище. Учителят Георги Чолаков го  записва в списъка на събранието под псевдонима Георги Цветков.

Участие на българите от Македония в четата на Христо Ботев

Революционният дух в Македония се разпространява широко. Така редица българи от Македония стават участници в четата на Христо Ботев – 1876:

Антон Куков – неизв., Охрид – 1876.

Атанас Николов Свещаров – 23.ІІ.1847, с. Горно Броди, Серско – 12.ІІІ.1930, Асеновград.

Вълчо Добрев Андов – неизв., Велес- 1876, десетник.

Петър Джорджев – 1840, Битоля.

Сава Букорещлиев – от с. Плевня, Драмско.

Тодор Христов (Княза) – около 1850, Битоля – 1876.

Христо Иванов – от с. Калкан дере, Тетовско.

Стоян Ангелов Ботушанов от Разлог.

Григор Костов Мацин, с. Добринище, Разложко.   

Христо Лазаров от с. Добринище.                                                 

Тодор Стоянов Пиринчилиев  от Неврокоп

Янко Атанасов от Неврокоп.

Христо Аврамов от Тетово.

Христо Иванов от Тетово.

Перо (Петър) Спасов Симеонов – 1848, Велес, втори войвода след Ботев.

Възникване на ранни революционни организации в Македония

След освободителната Руско-турска война през 1878 г. Македония и Одринско остават извън границите на новообразуваната Българска държава.

Нежеланието на Великите сили да се вслушат в гласа и молбите на българите в Македония за присъединяването им към Княжество България създава предпоставки да започнат подготовка за въоръжена борба, чрез която да постигнат своята политическа свобода.

Създаване на комитети „Единство“

Идеята за създаване на революционните комитети „Единство“ възниква непосредственно след приключване на Берлинския конгрес и оповестяване на неговите решения. Основната цел на организаторите е подготовка на българите за борба за освобождение на Македония.

Първият комитет „Единство“ е учреден на 29 август 1878 г. в Търново. Неговата главна цел е записана в Учредителния протокол: „Единство на всичките българи и улучшението на тяхното днешно положение”.

Сред учредителите се открояват имената на участниците в „Славянското благотворително дружество“ - Любен Каравелов, архимандрит Стефан Хаджирадков , д-р Стат Антонов, Стефан Стамболов, Методий Кусев, Жоржо Момчев, Георги Живков, Ангел Попов и др.

Избрано е ръководство в състав:

• Архимандрит Стефан - почетен председател
• Стамат Антонов - председател
• Цани Гинчев - подпредседател
• Стефан Стамболов, Димитър П. Иванов, Никола Лазаров – секретари.

На 31 август 1878 г. комитетът кани представители на градовете Габрово, Елена, Русчук и Варна, да създадат комитети.    

На 9 септември 1878 г. се провежда ново заседание, на което присъстват делегати от няколко града:

• Севлиево - Христо Спиридонов, Сава Яков;
• Ловеч - Димитър Пъшков, Минко Радославов;
• Омуртаг - Киро Стоянов, Денчо х. Пулев;
• Габрово - Цончо Пенчов;
• Трявна - П. Икономов;
• Дряново - Теофил Икономов;
• Елена - Йордан П. Тодоров, Милан Радивоев;
• Берово - Иван Моллов;

Приет е уставът. Изслушани са и допълнителните обяснения на Стефан Стамболов и Димитър П. Иванов.

В съставения протокол от заседанието четем: „Всички представители одобриха началата и целта на комитета, признаха нуждата за работене и се задължиха като се върнатъ всякой на местата си, да съставятъ подобни комитети, като се водятъ от Устава на Търновския комитетъ, от когото взеха и преписъ.”

От цялата запазена документация ясно проличава динамичната и активна дейност, която развива комитет „Единство“.

Любен Каравелов, Стефан Стамболов, Наришкин, Георги Живков и останалите дейни и ентусиазирани членове намират израз в организираното през есента на 1878 г. Кресненско-Разложко въстание, потушено по-късно през 1879 г.

Създаденият комитет е един от най-първите опити да се институционализира общонародният порив за целокупна България.

Участие на комитета „Единство“ в организиране и провеждане на Кресненско-Разложкото въстание

Комитетите в Княжеството, както вече бе изтъкнато, насочват усилията си за подпомагане въстанието в Македония. Те се заемат с енергия и жар да събират помощи и доброволци и да го подпомагат организационно и политически в рамките на своите възможности.

В какво се изразявали дейността и помощта на комитетите „Единство”:

На първо място дейността на комитетите „Единство” се насочила към събиране на оръжие и боеприпаси и изпращането им за въстаниците в Македония.

Оръжието винаги е било сериозен проблем в българското националнореволюционно движение.

След Руско-турската война от 1877-1878 г. се създали малко по-благоприятни условия в това отношение.

Русите държали в Княжеството трофейно оръжие, което не можели да използват за целите на своята армия и при благоприятна обстановка го предавали за нуждите на българската съпротива.

Още в първите си заседания Търновският комитет „Единство” взема решение да съберат каквото оръжие има в Търновско. Голямо количество пушки и патрони имало в Габрово. Търновският комитет още в началото на дейността си обърнал внимание на габровци да изпратят оръжие за въстанието в Македония, а и търновски представители на няколко пъти се озовавали в Габрово с тази цел.

На второ място усилията на севернобългарските комитети „Единство” били насочени към събиране на доброволци и изпращането им в Македония. Още от самото начало на въстанието в Княжеството се създало патриотично въодушевление за подпомагане борбата на македонските българи за освобождение.

Няколко били основните причини за това:

• българските патриоти смятали започналото движение в Източна Румелия и Македония като пряко продължение на предшестващата борба и Освобождението. Тази борба за тях е била един патриотичен, отечествен дълг.
• Българи от всички краища, включително от Тракия и Македония, са се сражавали заедно в четите и батальоните по време на Сръбско-турската война и особено в Българското опълчение и доброволческите чети по време на Освободителната война. Това традиционно единство в момента става основа на справедливата и освободителна борба на тракийските и македонските българи и движеща сила за осъществяване на общата цел - освобождението и обединението на цялото българско население в единна национална държава.
• Пример на патриотизъм и готовност за борба дават бившите революционери и на първо място запасните български опълченци, както от освободена България, така и от Македония и Тракия.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.