БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Българското национално вързраждане в Македония е неразделна част от общобългарското национално възраждане и следва общата периодизация на този процес.

Има сериозни научни доказател­ства, че Българското възраждане започва най-напред от Македония (Хр. Гандев, 1943).

Ранното културно възраждане на Македония се дължи и на сравнително живата българска книжовна традиция през дългите векове на робството, пазена и обогатявана чрез преписи и преработки под закрилата на Българската охридска архиепископия, която е запазила своята независимост чак до 1767 г.

Не случайно Кузман Шапкарев търси жизнеността на българското народностно съзнание в Охридския край, както в етническата принадлежност на неговото българско население така и в яркия по своето въздействие спомен за Охридската българска архиепископия с нейния последен архипастир Арсений, изпратен на заточение при закриването ѝ от Цариградската патриаршия.

Българското възраждане започва от средата на XVIII век, с написването на „История славянобългарска” от отец Паисий Хилендарски през 1762 г. и завършва в началото на XIX век.

МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО В МАКЕДОНИЯ ОТ СЕЛАТА КЪМ ГРАДОВЕТЕ

Важен момент за възникването на българското възраждане в Македония е масовата миграция на народа от селата в градовете. Този процесс започва в края на ХVІІІ век и началото на ХІХ век. Ст. Салгънджиев пише, че през 70-те години на ХІV век В Сяр постоянно прииждаха да се заселват българи от околните села.

По този начин градовете в Македония се побългарява

Темпът на нарастване на градовете на Македония се вижда от следните данни на В. Кънчов:

• Охрид в края на ХVIII век наброявал 3 000 души, към 30-те години на ХІХ век достига 6 000;
• Битоля – съответно от 8 000 на 40 0000 към средата на ХІХ век;
• Воден нараства на 8 000 души;
• Скопие нараства от 5 000 на 15 000 души.

СЪХРАНЕНОСТ И ЖИЗНЕНОСТ НА НАРОДНОТО СЪЗНАНИЕ

Това е основен момент от предпоставките за възникване на българското национално възраждане в Македония.

Не случайно Стефан Веркович, който в продължение на повече от двадесет години (1850-1877 г.) живее и работи в Македония и е издал сборника Народне песме Македонски Бугара (1860), пише: „…този славянски народ и до днес не е изчезнал и не се е претопил в друга народност, може да се обясни единствено с това, че българинът е дълбоко предан на своя език и на своите народни обичаи и не се е претопил в друга народност“.

Затова в този комплекс от благоприятни социално-икономически и културни условия и фактори може да се търси отговор на въпроса защо македонската област дава първия тласък на българското културно-национално възраждане.

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕТО НА ЦАРИГРАТСКАТА

ГРЪЦКА ПАТРИАРШИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ 

Царигрдската гръцка патриаршия по това време безкомпромисно противодейства на стремежа на българите към възраждане и придобиване на църковна независимост.

След загуба на позиции в Мизия и Тракия тя се стреми с всички възможни средства да запази влиянието си в Македония.

Затова провежда активна морална и физическа репресия спрямо българските възрожденци с подкрепата на гръцката държава, която се превръща в проводник на гръцката национална доктрина – Мегали идея, с крайна цел, възкръсването на Византийската империя.

Към тези антибългарски действия трябва да прибавим и противодействието на сръбската православна църка, както и на западните религиозни мисии след Кримската война.

Всички тези фактори стават причина процесът на Възраждане в Македония да протича при много по-трудни условия отколкото в Мизия и Тракия.

НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Много са историческите свидетелства, които безспорно и недвусмислено показват, че едни от първите, а по-късно и някои от най-ярките изяви на Българското възраждане, възникват най-напред в Македония.

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ГНЕТ СТИМУЛИРА  РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Основният дебат, който води българското обществото през Възраждането, е свързан с оформянето на нацията и националното осъзнаване. В средата на XIX век (от началото на 40-те до края на 60-те години) той е съсредоточен около черковната борба и изграждането на независима българска църква, както и около развитието на просветата.

През 70-те години, особено в емигрантските вестници, акцентът пада върху извоюването на политическа независимост. Пряко свързано с изграждането на националната идентичност е бурното развитие на историографията, филологическите изследвания и интереса към фолклора, които са много характерни за епохата. Българската нация съхранява своята национална идентичност в Македония благодарение и на религиозното чувство, съхранявано с помощта на българската православна църква и стриктното спазване на традициите, обичаите  и обредите.

Турското владичество спъва развитието на българската нация и държава в областта на политиката и културата. Въпреки това нашият народ, живеещ в различни краища на Мизия, Тракия и Македония, успява да съхрани своята семейна, родова и етническа памет, съпротивлявайки се с всички възможни средства на варварското насилие и опити за асимилация.

ДУХОВНИЯТ ГНЕТ СТИМУЛИРА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Физическото насилие на османската власт се съчетава с опитите на Гръцката патриаршия да наложи и духовно насилие и асимилация на българите.

Този процес се засилва след закриването на Охридската българска архиепископия през 1767 г.

Защо? Защото гръцкият политически елит успя да формулира гръцката национална доктрина Мегали идея, която издигна гръцката идея за възкръсване на Велика Гърция. Въпреки османското владичество гърците успяват чрез гръцката патриаршия да съхранят своето активно участие в икономическия живот на империята чрез търговията и индиректно участие в администрацията.

Възползвайки се от своето привилегировано положение в османското общество, гръцкият черковен клир започва да разпространява най-старателно гръцкото образование… от началото на ХІХ век тя (Патриаршията, б.а.) става вече войнствен съзнателен враг на българската народност. Започва се унищожаване и на запазени през вековете български книги (Г.Константинов, 1943).

БОРБА ЗА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

През целия период на Османското владичество българския народ, живеещ на територията на Мизия, Тракия и Македония, води епична борба за защита на своето национално самосъзнание (идентичност). Нашето национално фолклорно песенно творчество изобилства от песни, в които се разказва за тази борба. Борба за защита живота на всеки един, на цялото семейство и рода, за защита на вярата, за защита на своя език, на своите обреди и традиции, за защита на своето българско име.

Наред с опита за политическо потисничество българите са подложени и на духовен гнет на Цариградската гръцка патриаршия. Последната, ръководейки се от постулатите, заложени в гръцката национална доктрина прави непрекъснати опити за денационализация и асимилация на българското население. За да постигне тази цел, Патриаршията подпомага активно гръцките организации, полагащи усилия за изграждане на модерна гръцка училищна система, ползваща последните постижения в педагогическата наука в Европа по това време.

Успоредно с това патриаршията организира издирването и унищожаването на старопечатни български книги, за да прекъсне връзката на българите със славното им минало.

Още томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Сподели във Facebook