Балканската федерация и националното предателство на БКП

Както е известно, идеята за Балканска федерация съществува повече от век и половина. В по-ново време тя упорито се подкрепя от Сърбия и Кралска Югославия.

Зад тази идея стоят и българските комунисти. Осъществяването ѝ протича трудно и през редица етапи на колебания. Единствен сериозен опит за междудържавно обединение обаче е направен след Втората световна война.

Дълги години след края ѝ съществуваше мнението, че реализиране на идеята за създаване на Балканска федерация принадлежи на Сталин.

Така ли е било всъщност?

Историята на човечество ни е завещала максимата, че империите се градят на принципа разделяй и владей. А не обединявай и владей. За да пренебрегне това правило, Сталин трябва да е имал сериозни основания. Той смята, че федерацията ще обедини южното крило от сателитните държави и ще създаде предпоставки за по-лесен контрол при тяхното управление от Москва. Затова нарежда на Г. Димитров активно да съдейства за осъществяване на федерацията. Разбира се, с едно изречение не могат да се изчерпят обстоятелствата около случая Балканска федерация.

Веднага след завършване на Втората световна война СССР създаде т.нар. социалистически лагер от страните, които бяха окупирани от Червената армия. Страните, включени в него, следваше да изпълняват функцията на протекторати, в които се налага съветски тип на ред и законност.

В такъв един момент Сталин решава да пристъпи към организиране на нов ред на Балканите, който да съответства на съветската военно-политическа доктрина.

Сталин настоява за създаване на федерация между България и Югославия, за да може да противопостави двамата „вожда” Тито и Димитров, като по този начин ги неутрализира в техните амбиции и ги обезвреди, за да може да ги контролира.

В тази посока са и мислите на френския писател Ромен Гари, по това време дипломат в София: Сталин заговорничеше около възможна южнославянска федерация, която да обедини Югославия и България, неутрализирайки така един чрез друг Тито и Димитров. Това мнение на дипломата звучи правдоподобно.

Още преди края на войната Югославия предлага създаването на междудържавен съюз. Тази идея се потвърждава по време на срещата между Тито и Димитров в Москва през есента на 1944 г.

Тито, за разлика от Димитров, може да си позволи да има геополитически идеи.

Сталин бързо е схванал какви възможности за него крие това обединение. Реакцията му не закъснява. Тито демонстрира траен интерес от създаването на голяма славянска държава, която ще му даде предимства при преговорите за общ кабинет с югославското кралско емигрантско правителство и за отстояване на югославските претенции за Триест.

По това време правителството на България е убедено в необходимостта от тясното свързване с победителката Югославия. Това становище произтича от надеждата, че ще помогне за излизане на страната от изолацията и ще издигне авторитета на страната. Очаква се още да се осигури и надеждна защита при преговорите за бъдещия мирен договор.

В хода на подготовката за създаване на федерация България е притискана от Югославия да се предприемат някои предварителни стъпки.

До началото на 1945 г. Белград и София си разменят няколко проекта за федерация, които открояват различните виждания на двете страни за формата, сроковете и начина на създаването ѝ.

Югославия предлага федерацията да се изгради на принципа федериране в съотношение 6:1 - включване на България в Югославската федерация със статут на една от югославските републики. Това би означавало поглъщане на страната.

 Югославската страна настоява още:

• за незабавно създаване на федерация, за да се поставят Англия и САЩ пред свършен факт (дори се посочва и крайният срок - 31 декември 1944 г.);
• за незабавно присъединяване на Пиринския край към НРМ.

България предлага принципът на обединение да е в съотношение 1:1, т.е. обединение между Югославия като цяло и България на паритетна основа.

Българската позиция е различна. Нашата страна съзира опасност за националната независимост и отстоява възгледа за поетапно изграждане на федерацията. Федерирането да се предхожда от тесен съюз между двете държави във всички области и за неопределен срок.

България е категорична, че присъединяването на Пиринския край към НРМ ще бъде възможно, едва след като се изгради федерацията, при това - едновременно с връщането на Западните покрайнини на България.

Въпреки неизгодни предложения за България БРП продължава упорито да се придържа към тезата за македонската нация и за правото на самоопределение на македонците, като многократно заявява готовността си да работи за утвърждаване на македонско национално съзнание сред българското население в Пиринския край.

Сталин налага на Георги Димитров България да направи някои предварителни отстъпки на Югославия по Македонския въпрос.

Тези отстъпки включват:

• съдействие за създаване на македонска нация във Вардарска Македония и Пиринския край в  съответсвие с решението на Коминтерна;
• налагането на македонския език и култура в Пиринския край;
• допускане на югославски емисари на територията на Пиринския край, за да съдействат за изграждане на македонската нация;
• преименуване на българите от Пиринския край в македонци;
• замяна на територии – Приниска Македония срещу Западните покрайнини.

Георги Димитров приема безусловно предложенията на Сталин и Тито. Започва провеждане политика на македонизация на българите от Пиринския край. Макар още да не са приключили преговорите за създаване на Балканска федерация, Г. Димитров и БКП започват подготовка в Пиринския край, която е срам за българските политически водачи и може да се определи като национално предателство.

За реализирането на тази политика БКП разрешава да се изпратят югославски емисари, които да подготвят осъществяването на един антибългарски акт - македонизация на българите.

Политбюро на БКП взема решение по време на преброяването в България през 1946 г. да започне промяна на националността на населението в Пиринския край. Този акт е равнозначен на денационализиране и македонизиране на повече от 180 000 български граждани. Сменени са личните документи. В училищата започва преподаване на македонски диалект на българския език, обявен официално за македонски език.

Тези, които не приемат доброволно да се откажат от българското си име и българското си гражданство, са арестувани, малтретирани, изпращани в затвори, концлагери или убивани. При тази акция са убити 164 бивши войводи и членове на ВМРО, които са участвали активно в националосвободителните борби на Македония.

Хиляди са въдворени в затвори и концлагери или разселени в далечни райони на страната, затова че са отказали да се запишат като македонци.

Главен палач над тези дейци е Лев Главинчев, бивш член на ВМРО (обединена).

С тези си действия БКП съдейства и улеснява югославските емисари да провеждат свободно тяхната асимилационна политика у нас, като едновременно с това подменят почти изцяло  българската администрация в Благоеврградски окръг.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 21.25  лв.