БЕЛЕЖИТИ ДЕЙЦИ НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Първите български възрожденци в Македония - печатари на книги

Много са историческите свидетелства, които безспорно и недвусмислено показват, че едни от първите, а по-късно и някои от най-ярките изяви на Българското възраждане най-напред възникват и се възпламеняват сред българите от Македония. И това става много преди появата на Българската екзархия, учредена след султанския ферман от февруари 1870 г., с който се признава българската църковна независимост.

След отец Паисий Хилендарски в България се създава вълна от народни будители, които енергично се захващат да възраждат духа на българите във всички краища на нашата родина.

В Македония процесът се развива бурно и всеобхватно. Имаме всички основания да приемем че там е и люлката на Българското възраждане.

Великото дело на Паисий Хилендарски се последва от цяла плеада народни будители като Марко Теодорович, Кирил Пейчинович, Емануил Васкидович, Неофит Рилски и др.

Кои са първопроходниците на този мощен национален процес. Ще спомена имената на някои от най изявените и заслужили в това общонационално дело в Македония:

Теодосий Синаитски 

Той е първият български печатар в Македония, известен като борец за утвърждаването на българския език.

Синаитски (светското име Теохар Гогов) е роден  във втората половина на XVIII век в големия български град Дойран.

През 1838 г. открива в Солун първата българска печатница. По-късно в продължение на няколко години Хаджи Теодосий обикаля Северна и Западна Македония и посещава села, градове и манастири в Скопско, Велешко и Охридско.

Оттогава води началото си познанството му с Кирил Пейчинович, който през онези години е игумен на Лешочкия манастир, Тетовско.

Синаитнски учи в гръцко училище в Цариград, след което се връща в родния си град и е ръкоположен за свещеник.

След смъртта на съпругата му става монах в Синайския манастир между 1821-1831 г., където през 1828 г. е ръкоположен за архимандрит. През 1831 г. е свещеник в Солунската църква „Свети Мина“, след което като таксидиот на Синайския манастир обикаля българските земи и събира помощи за манастира. При пътуванията си се запознава с видните възрожденци Кирил Пейчинович и Йордан Хаджиконстантинов-Джинот.

През 1838 г. Теодосий Синаитски отваря българска печатница в Солун, като използва ръчната печатарска преса от печатницата на Даскал Камче във Ваташа, а буквите са изработени от руски емигрант букволеяр. В печатницата са отпечатани:

• „Началное учение с молитви утрения славяно-болгарски и гречески”. Това е първата книга, отпечатана от Хаджи-Теодосиевата печатница през 1838 г. Този молитвеник може да служи едновременно и като български буквар. По този начин той дава на младото поколение езиково ръководство по български език.
• „Служение еврейско и все злотворение нихно“ - антисемитски памфлет, написан от монаха Неофит. В предговора на издението пише, че книгата е „... во простий и краткый язык болгарский к разумению простому народу”.  
• „Краткое описание двадесят монастирей обретающяся во Святой Гору Атонской…” е втората известна книга, отпечатана в солунската печатница през февруари 1839 г. Тя представлява пътеводител за атонските манастири. Големия интерес към книгата предизвиква преиздаването ѝ. Интересна съдба има това скромно издание на Хаджи Теодосий. Руски поклонници отнасят книгата от Света гора в Петербург. Един екземпляр от нея попада в библиотеката на княз П. Н. Вяземски. За издаването на книгата на Хаджи Теодосий разказва Марин Дринов. Той дава и първите, сравнително по-пълни сведения за това издание.
• „Утешение грешным“ е четвъртото издание на печатницата. Това е книгата на Кирил Пейчинович, отпечатана през 1840 г. В нея е поместено предисловие от Хаджи Теодосий. От него може да се почерпят важни сведения както за личността и възгледите на автора, така и за историята на печатницата

• „Книга за научение трих языков: славяно-болгарский и гречески и караманлицкой”. се отпечатва през 1841 г. Книгата съдържа кратки поучителни текстове, изложени на трите говорими езика (български, гръцки и караманлийски, т.е. турски). Това издание е продиктувано от нуждата да се подпомогнат засилващите се търговски, занаятчийски и други контакти между българи, гърци и турци.
• „Молитви Утрения Славяно-болгарскии и гречески“. На радетелите за българска църковна независимост Хаджи Теодосий поднася този сборник.

Изданията на Теодосий Синаитски се разпространяват по всички български краища в и извън Османската империя.

Солунската печатница работи около 4 години. Към края на 1838 или в началото на 1839 г. печатницата е унищожена от пожар.

С моралната и материалната помощ на Кирил Пейчинович Хаджи Теодосий бързо я възстановява. Към края на 1842 или в началото на 1843 г. печатницата е опожарена повторно. Някои автори твърдят, че и при двата случая пожарите са избухнали не без участието на заинтересовани среди в Солун. По всичко изглежда, че след втория пожар Хаджи Теодосий не е в състояние да възстанови печатницата.

През 1877 г. под председателството на Вяземски  от Санкт Петербург е основано „Общество любителей древней письмености”. Дружеството си поставя главна задача да издава стари руски и други славянски ръкописи. То започнало дейността си с едно фототипно издание на Хаджи-Теодосиевото описание на светогорските манастири.

Впрочем Дринов съобщава, че дружеството по-късно обнародва и няколко писмени паметника на старобългарската книжнина, между които и Симеоновия сборник по преписа, направен през 1073 г. за киевския княз Светослав.

За Солунската печатница още през 1841 г. Васил Априлов пише: „Ныне болгаре заводят в Солуни свою собственую типографию для печатания церковных и светских книг.” 

След унищожаването на печатницата Теодосий се връща в родния си Дойран и става воденичар във воденицата на синовете си, където умира, затиснат от срутен покрив.

Заслуги към българската нация

Заслугите на Теодосий Синаитски далеч не се изчерпват само с откриването на солунската печатница. Тя дава подтик за отваряне на български печатници в Цариград, а сетне и в други градове. „И така, заключава Марин Дринов, на същий град, откъде в старо време изниква словенското просвещение, е било речено да стане в наший век и люлката на българското книгопечатане.”

С пълно основание проф. Марин Дринов нарича Теодосий Синаитски „... баща на българското книгопечатане”. „Хаджи Теодосий, продължава Дринов, не е бил само прост печатар, но и книгоиздавач, та че и списател, той сам се е грижел да избира книги за обнародване в своята печатница, па някои от тия книги е придружавал със свои забележки, предисловия”.

Иван Снегаров преценява подбудите на Хаджи Теодосий да открие печатница: „Очевидно хаджи Теодосий започнал печатарството с въодушевление и вяра в светлата бъднина на българския народ. Никакви търговски сметки не са го движели... Теодосий Синаитски не само полага началото на българското книгопечатене. Негова е историческата заслуга, че още с първите си стъпки българското книгопечатане се развива в духа на главните потребности на времето. Преди всичко неговите книги са отпечатани на говорим български език. Последователно, методично и страстно той се бори за утвърждаването на народния български език на страниците на всички издания, отпечатани в солунската печатница. По образното сравнение на Хаджи Теодосий народната душа е заключена съкровищница. Само ключ от желязо и стомана може да отключи тази съкровищница. Това не би могъл да стори ключ от злато или сребро.“.

Простонародният български език — това е ключът от желязо и стомана, а църковнославянският е ключ от злато и сребро. „Ево ключ, пише Хаджи Теодосий, что отворует сердцето ваше, не с ключ от злато или сребро, но ключ от желязо и чилик, что да не се вии, оти среброто и златото ест меко и се вие скоро, но желязото со чилик не се вие.” 

Това сравнение ще даде по-късно повод на Боян Пенев да го определи като „... една твърде интересна характеристика на българския народен език — една характеристика, която би хрумнала само на един поет, който дълбоко се е сродил с духа на нашия език. Помня, продължава Боян Пенев, как се възхищаваше от тази характеристика покойният Пенчо Славейков”.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Сподели във Facebook