БРАТЯ МИЛАДИНОВИ – БУДИТЕЛИ И ПРЕДАНИ БОРЦИ ЗА НАЦИОНАЛНАТА КАУЗА

Димитър Миладинов

Димитър Миладинов е бележит български будител, книжовник, поет и етнограф. Роден е през 1810 г. в гр. Струга. Баща му е беден грънчар, но буден български занаятчия.  

До 1857 г. Димитър е деятел на гръцкото образование и култура. Но по-късно се отдава на пламенна родолюбива дейност, като открива и организира първите български училища в Македония и се явява за македонските българи като спасител.

Ал. В. Рачински пише за него следното: „Споменът за тоя човек  не ще се изличи никога от моята памет. В негово лице аз видях за пръв път народен деец... В исконната славянска страна видът на Димитра Миладинов, който притежаваше съвършено елинско образование и който не го използваше за лични изгоди, трябваше да възбуди удивление. Човек, способен да бъде пръв учител в кое и да е гръцко училище и с това да заслужи почит и изгоди от гърчеещите се граждани - стои скромен учител по гръцки език в българско село, което враждува против гърка владика и против всичко, що го напомня!... При това търпи сиромашия - и каква! - като в празник само облича по-прилична дреха. Цяла неделя мъкне всекидневна антерия или изтъркано кожухче, в неотоплена стая, с димящ мангал пред мръзнещите ученици. Тълкува им той Софокла под звъна на стъклата, които треперят от острия вятър, що духа от Солунското поле и от клисурите на Олимп и Кожани“...

Още преди да преподава на родния си език, Д. Миладинов е прочут из цяла Западна Македония. Неговият ученик Григори Пърличев в своята Автобиография, спомняйки си за ученичеството си в Охрид през 1848 г., пише: „Навсякъде се раздаде слух за цъфтенето на Охридското училище. От много валове и паланки на Македония и от най-западната част на Албания се стекоха ученици в Охрид да се учат при Миладинова.“

През 1857 г. в едно писмо до своите съграждани Д. Миладинов изповядва: „О, как се срамувам, загдето съм принуден да изразявам своите чувства на гръцки език!... И кой е крив за това? Гръцките архиереи, които са отнесли най-драгоценното богатство на нашата народност.“

Тъй искрено може да говори само великият човек. А каква  радост блика от писмото му до кукушани, които през същата година го викат, за да отвори в града им училище: „В тъмницата проникнаха лъчите на слънцето. Вие първи в Източна Македония почвате да изучавате езика на дедите ни, вие първи обезсмъртявате в славянската история своето отечество.“

Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш - цяла Македония знае кой е  Димитър Миладинов. Деца, жени и старци се трупат при него, за да ги учи на родния им език, тъй както преди векове са се трупали прадедите им при Климент.

Димитър Миладинов започва безкомпромисна война с гръцките клирици на патриаршията, която праща за архиереи корумпирани личности в българските земи... Те успяват да убедят турците, че Миладинов е враг на султана... Затова на 16 февруари 1861 г. е окован във вериги и закаран на съд в Охрид, след това в Битоля и накрая в Цариград.

Междувремено неговият брат Константин успява да получи благоволение от великия хърватин архиепископът на Харватската католическа църква Щросмайер, който решава да финансира издаването на сборника с „Български народни песни” (Загреб, 1861 г.) от Македония и Панагюрско, събрани в по-голямата си част от Димитър Миладинов. Песните били записани с гръцки букви, но Щросмайер се съгласява да ги издаде, само ако Константин ги препише на кирилица.

„Гърците са причинили на вас, българите, доста беди и неволи; остави се, прочее, от техните букви и прегърни славянските писмена!“ - казва Щросмайер на К. Миладинов. „Едва ли можете да си представите - продължава Щросмайер - каква радост светна из очите и цялото лице на благородния момък.“ „Блажени са устата - каза ми той, които изрекоха това желание и никой не е по-готов от мене да го изпълни.”

Константин научава за ареста на брат си и веднага заминава за Цариград.

Хр. Стамболски в своята „Автобиография” пише: „На 21 февруари той (т.е. Стамболски) се отправя право в затворите, в които те (Братя Миладинови), бяха затворени и на които гвардианите му бяха познати. От последните той узнал, че патриаршески човек за Коледа и Нова година дохождал там и раздавал на православните затворници помощи, от които не лишил и мортоджиите (така се наричаха износвачите на умрели из затворите), когато такива подаръци се давали само на гвардианите, нещо, за което последните завидели на първите и недоумявали за честите посещения на мортоджиите при всеки едного от братята, без да бъдат повикани от гвардианите, тъй като нямало нито болен, нито умрял от затворниците в килиите им. А когато ги видели да изнасят труповете им, разбира се, не в същия ден и в същия затвор, недоумението им се превърнало във вероятност, даже и в сигурност, че братята са били отровени, тъй като по труповете им не са били забелязани никакви насилствени признаци. При по-приятелски и поверителни разпити за по-точни потвърждения на вероятноста и сигурността си, гвардианите се поизгледали и млъкнали.”

През януари 1862 г. двамата братя загиват, отровени от фанариотите. Мислели, че без Миладиновци българите не ще умеят да водят борбата за самостойна църква.

В ония дни, когато българското съзнание едва е почвало да мъждука, Димитър Миладинов, предрича на народа ни велико бъдеще.

Константин Миладинов

Родeн е около 1830 г. в гр. Струга. Син на майстора грънчар Христо Миладинов и е брат на Димитър Миладинов и Наум Миладинов.

Отначало учи при брат си Димитър в Струга, Охрид, Кукуш, след това в гръцката гимназия в Янина (1844-1847). През периода 1849–1852 г. следва и завършва гръцка филология в университета в Атина. През 1856 г. заминава за Одеса. Продължава образованието си в в Историко-филологическия факултет на Московския университет, където се сближава с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Васил Попович, Райко Жинзифов, Константин Станишев, Сава Филаретов и други учещи там българи.

Известно време (1847-1849) учителства в село Търново, Битолско. След това е учител в Магарево, Битолско.

Основава Българската дружина “Братски труд” (1859), в чийто едноименен орган публикува стихотворения. В Москва обработва събраните в Македония народни песни и друг фолклорен материал.

Поддържа връзки и с Раковски. Сътрудничи на сп. „Братски труд”, „Български книжици”, в. „Дунавски лебед” и др.

Упорито работи за подготовката на сборника – „Български народни песни”, в който влизат събираните заедно с брат му фолклорни материали, както и такива, които Димитър и други българи продължават да му изпращат.    

Константин Миладинов бил много сантиментален момък. От него са останали няколко оригинални стихотворения и особено елегията „Тъга за юг”, която изпъква с искрената си младежка мечтателност и заразяваща носталгия.                           

Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината.    

К. Миладинов  се среща  във Виена с хърватския католически епископ Йосиф Щросмайнер. С неговото поощрение и материална помощ издава „Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ.” Сборникът е отпечатан в книгопечатницата на А. Якича през 1861 г. Той съдържа песни от различни краища на България.

Научил, че брат му Димитър е арестуван (поради интригите на охридския владика-фанариот), Константин тръгва от Виена за Цариград с цел да му помогне. Но самият той е арестуван и хвърлен също в цариградската тъмница, където умира почти едновременно с брат си през 1862 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.