Четническата акция на ВМОК в Македония

През лятото на 1895 г. мнозинството от българските политици (и управляващи, и опозиция) смятат, че въоръжена акция на територията на Османската империя би направила османските власти по-отстъпчиви по отношение на осигуряване на правата на българските поданици на империята.

Така със знанието на правителството на Константин Стоилов и при отсъстващ „по семейни причини“ цар Фердинанд ВМОК организира въоръжено нахлуване на няколко чети, съставени предимно от български военнослужещи (офицери и подофицери), на територията на Османската империя.

Решението за Четническата акция е взето на І македонски конгрес през март 1895 г. в София. Акцията е организирана и осъществена със знанието на правителството на Константин Стоилов и княз Фердинанд I. Оръжие и боеприпаси са осигурени от българското военно министерство.

Становището на правителството по въпроса за четническите акции в Македония подтиква патриотично настроени офицери чрез „Възвание към нашите другари в българската войска” да аперлират към своите колеги да подкрепят акцията. В резултат значителен брой млади офицери влизат масово в революционните чети. Четническата акция започва в района на Доспат и Мелник. С нея се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да се привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените чл. 23 и чл. 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.

Македонският комитет привлича около 40 действащи и запасни офицери от българската армия, както и някои стари хайдушки войводи от Македония като Георги Кацарея, Никола Геройски, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Димо Дедото, Дончо Златков, Никола Ризов и Стойо Костов. Броят на четниците е около 800 души, разделени на 7-8 чети и четири отряда.

Струмишка дружина е от около 160 души, начело с поручик Петър Начев. В отряда влиза и Михаил Апостолов. 

„Пирин планина“ е от около 150 души, начело с Кочо Лютата и военни ръководители капитан Тодор Матров и поручик Антон Бузуков. В отряда влизат още Иван Топчев и Спиро Костов.                                                           

Трета Сярска дружина е от около 200 души, начело с дядо Стойо Костов от Скрижово и военни ръководители капитан Еню Димитров и поручик Тома Давидов. В отряда влизат и поручик Димитър Думбалаков, офицерът Димитър Жостов, Георги Гюров (бъдещият Марко Лерински), както и Яне Сандански.

Четвърти отряд е от 65 души, начело с подпоручик Борис Сарафов, в който влизат четите на Никола Ризов, Кочо Муструка и Анго Костадинов. В отряда влизат и Кръстьо Българията и Ангел Малински.

Към началото на юни 1895 г. четите се съсредоточават по границата.

Струмишката дружина води най-тежките сражения. Според плана тя трябва да нападне Струмица и да унищожи османското артилерийско поделение в града. Дружината минава границата при Царево село на 18 юни. На 21 юни при село Карагьозли тя води сражение, а по-късно при село Сушица е обградена от аскер и води еднодневно тежко сражение, което струва живота на осем четници.        

На път обратно за България при село Габрово на 7 юли отрядът е обграден и след ново тежко сражение пробива обръча с атака, при което загиват десетки души, заедно с поручик Мутафов. Ранените са много, а част от четниците се разпръсват. Други са пленени и заточени на Родос. Командването е поето от поручик Йордан Венедиков, който след сражения връща оцелелите 75 души в България.

Отряд „Пирин планина“ има за задача да подпомогне Струмишката дружина и потегля няколко дни след нея. Тя се разминава със Струмишката дружина, докато тя се връща след сражението си при Сушица. Дружината се сблъсква няколко пъти с раздвижилите се османски части в района - още на отиване се сражава също над село Габрово, като сериозно облекчава оттеглянето на Струмишката дружина.                           

Трети отряд, най-многобройният, минава границата в Западните Родопи. Още на влизане между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина Жостов, Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано  отряда до Доспат, след което се отделя през нощта с 16 души и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия, а останалите четници, под предводителството на Еню Димитров и Тома Давидов, без жертви се завръщат в България, като водят сражения край Барутин и Тъмръш.

Четвърти отряд от 45 души преминава границата на 29 юни и навлиза в Неврокопско, а по-късно се прехвърля през Пирин в Мелнишко. В Пирин към него се присъединява четата на Анго Костадинов и отрядът нараства на 65 души.

Харамийските войводи са в постоянен конфликт с офицерите около Сарафов, които се опитват да предотвратяват грабежи, за да може акцията да има чисто политически патриотичен характер.

На 12 юли отрядът ненадейно напада Мелник, завзема хюкюмата и телеграфната станция, които опожарява и освобождава затворниците.

Взрив в полицейското управление прави престрелката по улиците кратка и войската от казармите се разбягва. Така въстанниците с цената на двама леко ранени овладяват целия град. 37 турски къщи са опожарени, а мелнишкият владика Константинос се спасява с бягство в кадънски дрехи.

Сарафов събира първенците и заявява, че целта на акцията е освобождение на Македония и още същия ден отрядът напуска града.

ВМОК в период на криза

След неуспеха на Четническата акция и смъртта на Трайко Китанчев през август същата година Македонският комитет навлиза в период на криза.

В организацията се оформят две основни групи дейци:

• първата - представителите на русофилската опозиция, предимно дейци на Демократическата партия на Петко Каравелов, които искат използване главно на легални средства;
• втората -  военните, които следват правителствената политика на Константин Стоилов и двореца и искат поддържане на постоянен курс към въстание.

За българската външна политика Четническата акция е успех — тя показва на Османската империя, че македонското революционно движение е под контрола на София и може да бъде използвано при продължаващ османски отказ за признаване на легитимността на българския владетел; за отпускане на берати за български владици; за административни реформи.

В Македонския комитет Четническата акция предизвиква разногласия. Едни я оценяват като частичен успех, други като провал.

Османското правителство се възползва от нехуманната проява на харамийските войводи спрямо мирното помашко население и провежда анкета в Доспат, като разпространява в европейския печат в преувеличен вид българските жестокости.            

Великите сили не реагират така, както очакваше ВМОК. Вместо повдигане на „Македонския въпрос” и оказване на силен натиск върху Османската империя се случи обратното. Те оказват силен натиск върху българското правителство, което трябва да инструктира окръжните управители да предотвратяват образуването на чети за Македония и Одринско.

Високата порта издава ираде за реформи в европейските вилаети, които са козметични и остават на хартия

Румъния използва Четническата акция за разтуряне на македонските дружества и за ограничаване на дейността на българските обществени и културни институции в страната.            

Отчитайки неуспеха на четническите действия в Македония, на Десетия конгрес на ВМОК възникват разногласия за по-нататъшния път на действия. Налага се линията за работа в рамките на закона.

Офицерската група, членуваща във ВМОК, се противопоставя на тази позиция и се отделя в своя организация. Скоро тя престава да съществува поради липса на реална подкрепа.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.