ЧЕТВЪРТИ КРЪСТОНОСЕН ПОХОД И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕГО

През 1202 г. Католическата църква организира Четвъртия кръстоносен поход. Рицарите трябва да бъдат извозени до Палестина с венециански кораби, но дожът Енрико Дандоло принуждава кръстоносците най-напред да превземат съперника на Венеция на Адриатическото крайбрежие – Зара (Задар). Те го превземат и плячкосват.

Цар Калоян използва трудностите на Византийската империя, дворцовите борби и преврати в Константинопол и присъединява към България редица македонски земи и градове като Скопие, Охрид, Призрен и др.

СЪЗДАВАНЕ НА ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ

През януари 1204 г. в Цариград е извършен поредният преврат: видният сановник Алексий Дука Мурзуфъл сваля от престола Алексий ІV Ангел и се възцарява под името Алексий V Ангел. Но кръстоносците използват този преврат като повод да нападнат и превземат Константинол.  

На 12-13 април 1204 г. латинците превземат византийската столица Константинопол. Унищожени и разграбени са множество културни и материални ценности — светини, мощи, чудотворни икони, ръкописи, архиви, утвари, произведения на изкуството, тонове злато и скъпоценности. Градът е опожарен, като изцяло са изпепелени близо две трети от него. Разгромена е столицата на православното християнство, която в продължение на девет века устоява на десетки обсади на друговерци.

Превземането на Константинопол се смята за отправна точка в създаването на Латинската империя, която контролира голяма част от териториите на бившата Византийска империя – Тракия, Южна Македония, Епир, Тесалия, Средна и Южна Гърция.

След Константинопол рицарите завладяват Тракия, Южна Македония, Епир, Елада и островите в Егейско море, създавайки нова държава – Латинската империя. За император е провъзгласен Балдуин Фландърски.

Но не цялата Византия е ликвидирана.

ВЪЗНИКВАНЕ НА НИКЕЙСКАТА И ТРАПЕЗУНДСКАТА ИМПЕРИИ

В края на 1205 г. под ръководството на Михаил Комнин Епир е освободен. В Мала Азия възникват две византийски държави: Никейската империя, начело с Теодор Ласкарис и Трапезундската империя.

БЪЛГАРО-ГРЪЦКИ СЪЮЗ СРЕЩУ ЛАТИНСКАТА ИМПЕРИЯ

След като кръстоносците  превземат Константинопол, веднага става ясно, че те не желаят да живеят в мир с българите. Цар Калоян изпраща писмо на латинския император Балдуин Фландърски, в което предлага да сключат мирен договор. Императорът обаче отхвърля с груб и надменен тон искането и проявява претенции към българските земи. Според него Калоян трябва да се откаже от властта, ако не иска рицарите да опустошат цяла Мизия.

През ноември 1204 г. цар Калоян пише на папа Инокентий ІІІ: „(Нека латинците) да стоят далече от моето царство – така моето царство не ще им стори никакво зло”.

По същото време гръцки пратеници предлагат на Калоян съюз срещу западноевропейските рицари. Предложението на ромеите е придружено с обещанието, че ще го обявят за император и всички ще му се подчиняват. През зимата на 1204 г. цар Калоян сключва съюз с византийските аристократи от тракийските градове за съвместни действия срещу латинците. При преговорите се изработва тактиката на съвместните действия. Започва подготовка на въстание във всички градове в Тракия. Цар Калоян поема задължението да подкрепи въстаниците със своята армия.

Българо-латинските взаимоотношения протичат под знака на серия от войни. В началото на 1207 г. е сключен съюз между цар Калоян и никейския владетел Теодор І Ласкарис (1208-1222) за едновременни съвместни действия срещу латинците.

БИТКАТА НА ЦАР КАЛОЯН ПРИ АДРИАНОПОЛ (ОДРИН)

В началото на 1205 г. жителите на Димотика, а след това тези на Адрианопол (Одрин) и Аркадиопол (Люлебургаз) се вдигат на въстание и отхвърлят властта на латинските рицари.

В ранната пролет на 1205 г. започват вълнения и във Филипопол (Пловдив).

Император Балдуин Фландърски (1204-1205) реагира бързо на вестта за ромейския бунт и сътрудничеството на ромеите с българския цар. Той свиква рицарските отряди и без да дочака да се събере цялата кръстоносна войска, се отправя към Одрин. Към него се присъединяват мнозина от френските благородници и войниците на венецианския дож Енрико Дандоло.

През пролетта на 1205 г. въстават първо Димотика, след това Адрианопол и скоро след това и цяла Тракия. Разтревожени, кръстоносците решават да предприемат по-сериозни военни действия срещу въстаниците и техните съюзници – българите.

През зимата на 1204–1205 г. пратеници на гръцките аристократи посещават Калоян и доскорошните врагове се съюзяват за съвместни действия срещу латинците.

В края на март 1205 г., пристигайки при Одрин, рицарите виждат знамената на цар Калоян да се развяват на кулите на крепостта. Опитът им да атакуват стените на града с обсадни машини е безрезултатен. Кръстоносците остават на лагер в близост до крепостната стена.

Император Балдуин потегля с войските си на север и към края на март обсажда Адрианопол. Латините не се решават на открит щурм на крепостта, а я подлагат на продължителна обсада, за да изтощят противника. Те разполагат около нея обсадни машини и започват систематично да я обстрелват. Основните им сили укрепват лагер, близо до града.

Изпълнявайки съюзните си задължения, Калоян пристига с войската си, която според френския рицар и летописец Жофроа дьо Вилардуен наброява общо около 54 хиляди души, и се разполага на 20-25 км североизточно от града.

На 13 април 1205 г. Калоян изпраща куманските конници на разузнаване и пробна атака срещу рицарите. Куманите изненадващо нападат лагера на Балдуин и рицарите с ярост се нахвърлят върху нападателите, които веднага се оттеглят в привидно бягство. Започва дълго преследване, с което Калоян успява да подмами голяма част от рицарите да напуснат лагера си. Тогава внезапно куманите се обръщат назад и започват да обстрелват със стрели латинците, които понасят тежки загуби - убити и ранени са много хора и бойни коне

Осъзнали своята безразсъдност, рицарите решават да чакат нападението на българите и да не напускат завзетите позиции. Решението на Балдуин е да започне битката едва след като всички рицари, оръженосци и войските им се подготвят подобаващо за сражение. Планът на Балдуин е това да стане след наближаващия Великден

Калоян, познавайки тактиките на рицарите, решава да устрои засада, с която да привлече вниманието на противника. За да затруднят атаката на латинците, българите изкопават ями, (т. нар. „вълчи ями“), които да възпрепятстват движението и бойния строй на тежката рицарска конница. В засада Калоян поставя пехотата, а в резерв – тежката конница, която да се включи в боя в случай, че пехотата започне да отстъпва. Леката куманска конница получава задача да подведе рицарите към мястото на засадата.

Навръх Велики четвъртък, на 14 април 1205 г., кръстоносците въбоще не очакват сражение, поради предстоящия Великден - свят празник за всички християни. Точно по време на тържествената меса обаче отряд на леката куманска конница стремително напада рицарския лагер със стрели и силни викове и завързва сражение.

Вбесени от това светотатство, рицарите грабват оръжието, качват се на конете си и започват да се построяват за битка. Противно на взетото от Балдуин I решение, отрядът на граф Луи дьо Блоа не изчаква останалите, излиза от лагера и се впуска в преследване на по-бързата от рицарите куманска конница

Леката куманска конница дори на няколко пъти спира, изчаквайки приближаването на рицарите, започва мним бой и пак се оттегля. Минавайки покрай подготвените ями, куманите се обръщат към преследващите ги рицари, уж готови за бой. Когато тежката рицарска конница ги атакува в характерния за рицарите боен строй и галопиращ щурм, повечето от конете падат в ямите, заедно с рицарите. Това спира атаката и внася смут сред латинците.

Друг отряд от кумани отвеждат друга част от преследващите ги латинци до отлично подготвената българска засада в мочурищата около р. Тунджа. Така отрядите на латините, а след това и цялата рицарска армия, попадат в поставените капани. Тук рицарите са обградени, събаряни от конете с въжета и куки и веднага убивани. Загива граф Луи дьо Блоа.

По това време поставената в засада българска пехота излиза от укритията си и обкръжава рицарите. Когато Балдуин пристига с останалите си 200 рицари, вече е твърде късно. Опитите му да пробие обръча на обкръжението и да се притече на помощ на граф дьо Блоа остават напразни.

Виждайки това, Калоян на свой ред атакува с тежката си конница и обкръжава Балдуин и неговия отряд. Така рицарите биват изолирани в две отделни по-малки групи. С разпокъсан строй, обкръжени и неспособни да си съдействат, рицарските отряди са напълно разбити. За целта българите използват успешно ласа и специално приготвени дълги копия, завършващи накрая с куки, с които лесно свалят рицарите от конете им и след това ги довършват с мечове, чукове и брадви.

Въпреки всичко, сражението е тежко и продължава до късно вечерта. Основната част от рицарската армия е унищожена. Рицарите са напълно разгромени, а императорът им – пленен. Нанесен е съкрушителен удар на младата (току-що създадена) Латинска империя (В. Златарски). Император Балдуин, след като е заловен жив, е отведен в Търново. Хвърлен е в затвора, а наскоро след това е убит по заповед на Калоян.   

След битката при Одрин българската армия напреднала към Тракия и Македония, което стреснало византийската аристокрация, която се  отказала от договора си с цар Калоян. Това предизвиква Калоян през следващите година-две да воюва не само с латинците, но и с византийците, присъединявайки земите на Тракия и по-голямата част от Македония към България.

През 1207 г. войната се разгоряла с пълна сила, а цар Калоян сключва договор с Никея за съвместна атака срещу Константинопол. Българската войска обсадила Одрин, а конницата достигнала до Константинопол. Обсадата продължила дълго време и куманите се оттеглили. Калоян снел обсадата и преминал с войската си Тракия, за да обсади Солун.

ЗНАЧЕНИЕ НА ПОБЕДАТА НА ЦАР КАЛОЯН ПРИ ОДРИН

Много историци византолози и медиевисти през годините правят опити да анализират и да изразят значението на победата на българите и куманите над латинската рицарска армия. Тази знаменита българска победа намира широк отглас в средновековните държави и до днешно време не спират научните и професионални коментари на битката при Адрианопол.

Значимостта на победата е продиктувана от разбуления мит за непобедимата рицарска армия, която, само година преди това сражение превзема столицата на Византийската империя - Константинопол.

Победата на българите над смятаната дотогава за непобедима западноевропейска рицарска войска е впечатляващо събитие за тогавашния свят. Вестта за разгрома на рицарите се разнася бързо из цяла Европа

Само една година след създаването на Латинската империя е нанесен съкрушителен удар, който поставя началото на нейния край. Балканските земи са спасени от по-нататъшно латинско завладяване. В същото време успехът при Адрианопол води до окончателното укрепване на Второто българско царство, което е главна заслуга на цар Калоян като владетел. България се утвърждава като авторитетна политическа и военна сила в Югоизточна Европа (В. Златарски 1940; Криворов, 2005).

ЗАГОВОРЪТ СРЕЩУ ЦАР КАЛОЯН

През лятото на 1207 г. новият латински император Анри и управителят на Солун Бонифаций Монфератски се договарят за съвместна борба с българите. Наскоро след това обаче Бонифаций Монфератски загива в сражение с български отряд в Родопите. Тогава Калоян решава да завладее Солун.

В началото на есента силна българо-куманска войска обсажда града. Проведен е военен съвет, като се уточняват подробностите  около щурма срещу Солун. След това Калоян се оттегля в шатрата си и същата нощ е убит, най-вероятно от куманския предводител Манастър, който става изпълнител на заговор. Според В. Златарски неговите нишки водят към столицата Търново, към жената на Калоян – куманка по произход и към племенника му Борил. Днес повечето български учени не приемат тази версия, а според византийския историк Георги Акриполит Калоян умира от „болка в страната”, т.е. от естествена смърт (инфаркт, воден плеврит?).

Българските войници пренасят мъртвото тяло на своя цар от Солун до Търново. Калоян е погребан в столицата Търново. При съвременните археологически разкопки в църквата „Св. Четиридесет мъченици” е открито погребение на мъж, който има на дясната си ръка голям златен пръстен с надпис „Калоянов пръстен”. Находката възбуди нова дискусия, в която мнозина историци и археолози изказаха категорично мнението, че е намерен гроба на цар Калоян.

Цялото многотомно издание можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв.