Д-р Константин Мишайков и Кузман Шапкарев – закрилници на българската книжовност в Македония

Д-р Константин Мишайков

Д-р Константин Иванов Мишайков е виден български лекар и общественик, деец на Българското възраждане в Македония.

Роден е 1807 г. в леринското село Пътеле, днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Произхожда от големия български род Мишайкови. По-малък брат е на Панарет митрополит Пловдивски. Учи в Битоля и Атина и завършва медицина в Пиза, Италия, заедно със Стоян Чомаков.

След завършване на образованието си, в продължение на 30 години работи като градски лекар в Битоля. Заедно с Димитър Робев и други оглавява българската просветна и църковна борба с гърцизма в Битоля. Мишайков е сред инициаторите за изграждането на българската община и откриването на български училища в града между 1863–1865 г. Подарява на българската община място за църква и училище. Със собствени средства построява параклис. По време на Сръбско-турската война през 1876 г. е принуден от властите да напусне града. Заселва се в Пловдив при брат си. Преди смъртта си завещава на българите в Битоля имотите си на стойност над 25 000 златни лева. Умира на 16 септември 1880 г. в Пловдив.

Симеон Радев пише в своите „Ранни спомени“ за Мишайков:
„Пристрастен вече към народните работи, аз го питах [баща му] кои са тук големите българи. Големите, ми каза той, са вече умрели. Това бяха д-р Мишайков и Димитър Робев...Те и двамата са учили в Атина. В същото време там се намирали д-р Чомаков и другарите му от училището на прочутия Каирис в Андрос. Аз съм разказал в „Македония и Българското възраждане“ как те образували на тоя гръцки остров тайно дружество за пробуждането на българския народ“.

Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев е български възрожденски книжовник, фолклорист, редовен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

Роден е в град Охрид на 1 февруари 1834 г. Първоначално образование получава в родния си град при вуйчо си Янаки Стрезов. През 1854 г. заедно с вуйчо си открива частно училище. Работи като учител по гръцки и български език в Струга (1856–1859), Охрид (1859–1860), Прилеп (1861–1865, 1872–1873), Кукуш (1865–1872, 1881– 1882), Битоля (1873–1874). След Руско-турската война Шапкарев решава да напусне Македония и да се пресели в Пловдив – столицата на новоосвободената Източна Румелия. На 12 април 1880 г. екзархът му предлага учителското място в Солун, защото: „такова едно изселване на образованите македонски българи може много да повлияе както в отношение към развитието на нашия народ в онези места, така и в отношение към успеха на Българската екзархия... отдето [Солун] ще може много да помага както на Екзархията в делото на нейния успех в Македония, така и на самите си съотечественици“.

Шапкарев приема, че първостепенна задача в онзи период е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на Мъжката и на Девическата гимназия в Солун. Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. През 1884 г. е в Пловдив, нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887) и в Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днес Ботевград) (1888–1892). Сътрудничи на вестниците „Македония“ и „Право“, на сп. „Читалище“ и на други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение за работата му като фолклорист е и сродяването му с Димитър Миладинов – през 1863 г. се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета.

Кузман Шапкарев е баща на революционера Климент Шапкарев и офицера Иван Шапкарев, дядо на Петър Шапкарев.

Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на скулптора Крум Дерменджиев и на сина му Борис Дерменджиев.

Умира на 18 март 1909 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.