Дано политически грешки не се превърнат в непростими грехове
- Акад. Велев, според Вас каква партия е ГЕРБ, защото я определят ту като дясна, ту като дясноцентристка, за едни е демократична, за други еднолична?
- - Нека Ви припомня, че политическа партията ГЕРБ означава Граждани за европейско развитие на България. По думите на нейния основател и лидер Бойко Борисов тя е дясна, консервативна партия, която членува в Народната европейска партия. ГЕРБ няма своя идеология, но има програма за управление на страната. Разбира се, различните политически анализатори я определят различно. Някои я квалифицират като дясна дребнобуржоазна партия, която се стреми да възроди дребните предприемачи и семейните фирми. Други я определят като неокомунистическа партия.
- Защо?
- Защото според тези политолози тя само привидно се е освободила от инструментариума на ортодоксалния комунизъм. Имат предвид, че ГЕРБ не изповядва марксистко-ленинската идеологията, че при нейните управления няма тоталната диктатура във всички обществени сфери, няма и ДС, нито политически затворници или концлагери. Но според същите анализатори ГЕРБ използва много от комунистическите прийоми…
- Какви са доказателствата на тези наблюдатели?
- Например, че Бойко Борисов в своите речи непрекъснато заклеймява комунизма, но използва авторитарни похвати на управление. Обвиняват го, че бил наложил в ГЕРБ еднолично управление, че фаворизирал и вкарвал в управлението на страната полуинтелигентни и недостатъчно образовани съпартийци, че като лидер страни от по-интелигентните личности. И най-често тези анализатори дават за пример широкопрокламираната от самия Борисов формула: „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”.
- Какви са другите им обвинения?
- Те преценяват, че ГЕРБ си е създал голям партиен апарат, който се облагодетелства чрез ръководни постове и обикновени службици както в държавата, така и в общините. За неговите критици е необяснимо защо у нас правителството му поддържа нисък стандарт на живота въпреки финансовите възможности на държавата за сериозни корекции на заплатите и пенсиите. И защо отказва да „ликвидира“ олигарсите, а ги оставя на спокойствие, както комунистическата власт отглеждаше и не пипаше кастата от апаратчиците. Разбира се, „ликвидацията“ на олигарсите е най-вече работа на Главна прокуратурата и на съда, но изпълнителната и законодателната власт наистина не си мърдат пръста в това отношение…
- Как оценявате оставката на второто му правителство - дали това беше далновиден ход, за да спечели нов мандат за четири години, или по-скоро беше прибързана закана преди президентските избори?
- Станахме свидетели на най-различни коментари. Едни разглеждаха оставката като изчерпване на политическата му воля и кураж, които обикновено Борисов демонстрира. Други смятат, че това е демонстрация на политическа почтеност, наложена от отрицателния вот към кандидата за президент на ГЕРБ. Нека припомня, че първата му оставка бе предизвикана от спонтанни протести срещу високите цени на тока, както и от добре организирани улични демонстрации, плюс масови обществени ексцесии от страна на стотици футболни фенове, както и няколко трагични случая на самозапалвания… Докато втората му оставка не бе поискана от никого и тя бе напълно доброволна. Нещо повече – когато Борисов напусна ръководството на държавата, той я остави в състояние на приличен икономически растеж. И въпреки това тръгна на нови избори… Дали това е плод на политическа интуиция, на стратегически анализ или на някаква тактическа импровизация, не мога да знам със сигурност. Но знам, че в театъра, включително и в политическия, най-ефектната импровизация е добре репетираният трик.
- Нека разгледаме обективните успехи на второто Борисово управление…
- Правителството №2 се подкрепя за успешното излизане от икономическата криза и стабилизиране на финансите и икономиката на страната. Както и за успешното усвояване на европейските фондове. За положително се приема и регулирането на отношенията ни с Русия относно задълженията ни във връзка с АЕЦ „Белене“, както и разширяването на търговските отношения с тази страна, което доведе до значително увеличаване на туристическия поток от Русия. За успех може да се сметнат и частичните промени и избирателните сегменти от реформата на съдебната система и образованието…
- Заради тези частични, бих казал козметични, промени в съдебната система рухна единството в Реформаторския блок…
- Обществена тайна е, че силната съпротива срещу решителните промени в съдебната система, най-вече от страна на прокуратурата, доведе до оставката на министъра на правосъдието. Това разклати общественото доверие към ГЕРБ. Но след като за трети път тази партия спечели парламентарните избори, това означава, че за по-голямата част от гражданите съдебната реформа не стои на първо място. За мнозинството българи по-важни се оказаха великденските и коледните добавки към ниските пенсии, успешното строителство на нови магистрали, устойчивото управление и стабилността в държавата. Особено на фона на събитията у нашите съседи и европейските ни съюзници…
- В какво можем да упрекнем второто управление на ГЕРБ, кои бяха най-очевидните му недостатъци?
- Най-вече в липса на желание да се пребори ефикасно с корупцията, оглавявана от групата на олигарсите. Като неуспех може да се оцени и това, че ГЕРБ с нищо не спомогна да се промени медийната ни среда. Олигарсите продължават да владеят повечето средства за масова информация, както телевизиите, така и пресата, и много често успяват да манипулират общественото мнение, като нерядко некоректно критикуват онзи, когото са взели на прицел. Голям фал на ГЕРБ бе неефективната работа на Агенцията за борба с корупцията - вместо нулева толерантност към организираната престъпност станахме свидетели на нулев успех. Нещо подобно е и положението с криминалните издевателства на циганите в българските села, проблемът е нерешен и виси със страшна сила. ГЕРБ късно започна и ефективната борба с контрабандата и митническите измами. Дано новото мнозинство доведе до край съдебната и образователната реформа…
- Какви други надежди храните към бъдещото мнозинство, в което ще участват и обединените патриоти?
- Досега имаше пълна липса на интерес от страна на мнозинството за приемането на Българска национална доктрина като стратегически документ за бъдещото развитие на нацията и държавата. От новото мнозинство очаквам и по-активна социална политика, изразяваща се във въвеждане на швейцарското правило за индексиране на заплатите и пенсиите. Много е важно да се спре управленското безразличие към демографския проблем, което се превръща в истинска национална катастрофа. От думите трябва да се премине към дела, защото има реална опасност българите да станат малцинство в собствената си страна.
- Вие сте председател на БАНИ - Българската академия на науките и изкуствата. Какви са очакванията Ви като всеотдаен общественик и личност с доказана гражданска позиция?
- БАНИ е сдружение с идеална цел в обществена полза. В нашата академия членуват 470 професори, доценти, главни асистенти, водещи представители на българската науката и съвременното ни изкуство. Академията съществува вече 12 години и досега не е получила нито една стотинка от държавния бюджет, нито някаква помощ от Столична община. Нямаме и никакво съдействие в желанието ни да наемем подходящо за дейността ни общинско помещение. И обратно – както предишното, така и по-предишното правителство продължиха мощната си финансова подкрепа на създадената по съветски образец държавна академия, която в този си вид е пълен анахронизъм за страна, членуващата в ЕС. Да не говорим, че 30 научни колектива от БАНИ бяха подготвили проекти, с които да кандидатстваме за финансиране от програмите на Министерството на образованието. И знаете ли какво се оказа? Че приетият действащ още правилник не допуска участието в конкурсите на неправителствени организации като нашата. Което е чиста проба дискриминация, плачеща за разгласа в Европейския парламент, след като досегашните български депутатите бяха напълно глухи за подобен вид безобразия. Дано народните представители от новото парламентарно мнозинство не се държат като безродници, дано не превърнат досегашните политически грешки в непростими национални грехове.