Държавният преврат на 9 септември 1944 г.

На 9 септември 1944 г. републиканско настроени офицери, членуващи в Политическия кръг „Звено”, извършват държавен преврат. Свалено е от власт правителството на Константин Муравиев и на негово място се издига лявата политическа коалиция - Отечественият фронт, под ръковоството на БРП /к/.

Правителството на ОФ, което се ръководи от Кимон Георгиев, незабавно подписва примирие със Съветския съюз, като се включва във войната срещу Германия.

В новия кабинет комунистите доминират и успяват да наложат своята визиа по всички въпроси, засягащи вътрешната и външната политика на България.

Като бивш сателит на фашистка Германия България изпада в тежка международна изолация, от която не успява да излезе дори и след подписаното примирие на 28 октомври 1944 г. в Москва.                

Правителствата на САЩ, Великобритания, Гърция, Турция третират България като бивш враг и гледат на нея с огромно недоверие.

Първите стъпки на ОФ правителство протичат под диктовката на комунистическата партия и са свързани с разправа със своите политически противници под диктовката на Г. Димитров от Москва: да бъде очистена българската земя от немските разбойници и техните подли помагачи; да бъдат ликвидирани фашистите сред армията и администрацията; всички народни врагове, фашистки властници, полицаи да бъдат арестувани и обезвредени на място.  

За да наложат комунистическа диктатура чрез Министерството на вътрешните работи, което се ръководи от БКП, се създава план за системна диктатура в страната.

Започват масови разстрели на представители на предишния режим и на по-богатата част от българското общество.

Създават се терористични тройки, които без съд и присъда са извършвали масови разстрели на бивши противници на комунистическата идеология; областните и околийски комитети на БКП трябвало да определят безименни квоти в градовете и селата на България за разстрел на противници на режима в продължение на повече от три месеца. В резултат на това решение през първите 100 дни след преврата са убити около 30 000 души. Създава се народен съд за наказване по същество на противниците на БКП. Съдебната процедура протича в противоречие на наказателното право. Съдът подвежда под отговорност 11 122 души, като 2730 от тях осъжда на смърт, докато Нюрнбергският съд отправя обвинение на 19 души, а осъжда на смърт само 12.

Георги Димитров в качеството си на ръководител на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) разпорежда на 21 декември 1944 година - Никой не трябва да бъде оправдан и през януари 1945 г. - И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.

От 20 декември 1944 г. до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 задържани са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор.

Спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г.

Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа, а и в света.

Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 г. специален закон (Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен).

Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992-1996) и Петър Стоянов (1997-2002).

За целия период на комунистическото управление жертвите на полицейския и административния произвол ще достигнат внушителната цифра от 285 000 души.

След тези репресии БКП успява да овладее цялата власт и да наложи перманентна комунистическа диктатура. Георги Димитров оглавява своето правителство през 1947 г. върху един разчистен терен от политически противници.

За да оправдае своето поведение, БКП декларира, че установяването на режима не среща съпротива, тъй като се подкрепя от огромната част от населението. През 1945 г. правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията, както и на западните съюзници, те са силно манипулирани и тя ги бойкотира.

През март 1946 г. е създадено ново правителство на ОФ, начело с Кимон Георгиев. За пръв път получават изборни права жените и военнослужещите, а в парламента влизат 14 жени.

През 1946 г. БРП (к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда референдум за държавното устройство на България – дали тя да бъде република или монархия. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката.

Скоро след това са проведени избори за Велико народно събрание, спечелени с голямо мнозинство от ОФ.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.