Държавният преврат на 9 юни 1923 г., извършен от Военния съюз с участието на ВМРО

Изборите от април 1923 г. показват на опозицията, че тя не може да свали правителството на Ал. Стамболийски по парламентарен път. Затова Военният съюз подготвя преврат с мълчаливата, но активна подкрепа на ВМРО.

След съставянето на новия парламент през май Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони.

Установени са контакти с цар Борис III чрез Христо Калфов и с Тодор Александров чрез секретаря на Военния съюз Никола Рачев, които се срещат в Пиринско.

На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Остава само пътят на конспирацията и провеждането на военния преврат.

Ръководството на Военния съюз определя датата на преврата за 8 срещу 9 юни, като косвено участие взема и ВМРО.

За действията в София отговарят генерал Велизар Лазаров и полковник Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, обличат униформите си и поемат командването на военни части.

Генерал Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

По време на преврата Ал. Стамболийски се намира в родното си село Славовица, Пазарджишко.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВРАТА

Призори на 9 юни частите от Софийския гарнизон и юнкерите от Военното училище завземат ключовите позиции на столицата - полицейските участъци, централната телеграфопощенска станция, централната железопътна гара и др. Земеделските министри са арестувани по домовете им.

В резултат на преврата е свалено правителството на Александър Стамболийски. 

Сутринта на 9 юни превратаджиите оповестяват новото правителство, начело с Александър Цанков, в което са включени всички партии, обединени в Конституционния блок, Националлибералите, Народният сговор, Военният съюз и дори БРСДП (ш.с.).           

В четири и половина през нощта ген. Лазаров и полк. Велчев им докладват за успеха на преврата.                 

Новоназначеният министър-председател проф. Александър Цанков се представя на цар Борис ІІІ.

Цар Борис III, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.

В преврата активно участват и автономистите от ВМРО.  

Дейци на организацията убиват Райко Даскалов и други земеделски водачи и сътрудничат на Цанков срещу левицата.

Заговорниците изненадват и обезоръжават съсредоточените в София сили на Оранжевата гвардия.

УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Александър Стамболийски се добира с усилия до Славовица, където се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията.

Александър Стамболийски успява да стигне  село Голак, където е родена жена му. Тук той е арестуван от общинските власти на 14 юни и е предаден на коменданта на Пазарджик Славейко Василев.

След жестоки мъчения той е убит в мазето на вилата му край Славовица.

Според писателя Стефан Цанев („Български хроники“, том3) физическите извършители са македонската чета на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би е участвал полковник Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на нова деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, ген. Вълков, кап. Харлаков, цар Борис III.

Ето какво казват те:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит”.

„Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си.“
„Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!”

Ген. Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен.“

„Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...”

Тодор Александров: „ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски...“

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек...”

„Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба...”

Ръководството на БКП се отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, заемайки „позиция на неутралитет“. 

ЦК на БКП преценява, че става дума за уреждане на сметки между „селската и градската буржоазия“.

Ръководството ѝ оказва активен натиск върху местни структури да не подкрепят съпротивата на земеделците.

Под натиска на Коминтерна обаче в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25.00 лв.