Дейци на Вътрешната федеративна македонска революционна организация

КРУМ ЗОГРАФОВ

Крум Нацев Зографов е роден през 1884 г. в град Велес. Той е член на ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. През 1904 г. е начело на Велешкия околийски революционен комитет.

От 1907 г. е четник при Иван Наумов Алябака и участва в сражението на връх Ножот.

При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.

През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота. 

През Първата световна война е начело на 49. партизански взвод, който заедно с 48. на Тодор Оровчанов и 47. на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.

Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 г. е избран в ръководството на Илинденската организация, а през 1921 г. влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.

Влиза в Източна Македония, начело на чета от 50 души, поддържана от земеделската власт в България.

Целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония и да убие Тодор Александров.

По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти при село Кошево, Щипско, и в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.

ФИЛИП АТАНАСОВ

Филип Атанасов е роден през 1888 г. в костурското село Смърдеш.

Завършва медицина във Виена с българска стипендия и преподава в Медицинския факултет на Софийски университет. Член е на Костурското благотворително братство и касиер на Изпълнителния комитет на благотворителните братства.

През 1920 г. напуска Втория велик македонски конгрес на Съюза на македонските братства и заедно с Никола Юруков, Христо Татарчев и Александър Димитров оглавяват Временната комисия на македонската емиграция (ВКМЕ).

През декември 1921 г. заедно учредяват Македонската федеративна организация (МФО).

Скоро след това Никола Юруков оглавява легалната ѝ фракция, а Филип Атанасов поема нелегалната. 

Александър Протогеров и Филип Атанасов подписват през ноември 1920 г. и отново на 1 декември 1921 г. договор за сътрудничество с косовския албански комитет в лицето на Реджеп Митровица и Бедри Пеяни за съвместна дейност, но Тодор Александров скоро след това го отхвърля.

Установява се във Виена, където с Тодор Паница и Славе Иванов ръководят МФРО с помощта на югославските власти.

Посредничи при преговорите на Коминтерна и Балканската комунистическа федерация (БКФ) с ВМРО през 1923-1924 г.

През 1928 г. ВМРО (обединена) започва преговори с групата на Атанасов и Иванов.

Противник на приемането им в организацията е Димитър Влахов, който се бои, че може да бъде изместен от Атанасов в контактите с Коминтерна и БКФ.

Атанасов е обвинен в злоупотреби и призован към публично разкаяние. 

Владимир Поптомов също смята, че приемането им би засилило националреволюционното крило във ВМРО (обединена) за сметка на комунистическото. Именно затова в защита на Атанасов се изказват Георги Занков и Павел Шатев, позовавайки се на актива му и декларацията на Коминтерна и БКФ, че Атанасов няма задължения.

В крайна сметка на 12 юли 1928 г. групата е приета във ВМРО (обединена).

През 1928 г. Филип Атанасов и Христо Ампов обособяват Трета революционна област (Пиринска Македония) на ВМРО (обединена).

Атанасов извършва и шпионска дейност в полза на СССР във Виена по време на войната в България.

След войната емигрира в СССР, където умира около 1956 г.

ГРИГОР ЦИКЛЕВ

Роден е в село Горни Стубол. През Първата световна война с четата си се отдава на грабежи на населението в Източна Македония.

През 1922 г. напуска ВМРО и през април-май влиза в ЦК на Македонската федеративна организация.

На 17 ноември 1922 г. Циклев убива дееца на ВМРО Велин Алайков, участник в преговорите между ВМРО и враждебното ѝ земеделско правителство на Александър Стамболийски.

Заедно с Тодор Паница, Стоян Мишев, К. Попиванов, Стоян Чочков и още тридесетина дейци на МФО се изтеглят на територията на Гърция с разрешение на гръцките власти.

След Деветоюнския преврат и последвалите събития през 1923 г. емигрира в Югославия и заедно със Стоян Мишев оглавява чета на Сдружението против българските бандити.

След анексията на Македония от България през 1941 г. е арестуван и убит в Кюстендил.

ВЕЛКО МАНДАРЧЕВ

Роден е през 1874 г. в Скопие.

Прави опит за убийство на сръбския учител в Скопие Йевджа Фъртунич, като го ранява с кама, и бяга в България.

По-късно преминава в Сърбия, където под името Велко Мандарчевич получава сръбска чета и през 1904 г. навлиза в Македония.

Съвместно с войводата Боби Стойчев разоръжава сръбската чета и избива четниците, които не произхождат от Македония.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение, а в Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО.

Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.

По време на Първата световна война служи в 11 македонска дивизия. Главното командване на българската войска му поверява борбата със сръбската пропаганда в Македония.

След Първата световна война е сред създателите на Илинденската организация през декември 1920 г. в София.

Мандарчев е сред противниците на Тодор Александров.

През април-май 1920 г. става член на Централния комитет на Македонската федеративна организация

ЛАЗАР ТОДОРОВ

Лазар Тодоров е роден през 1885 г. в град Щип.

Влиза във ВМОРО и през 1907-1908 г. е четник при Ефрем Чучков и Стоян Мишев в родното му Щипско. От 1910 година е самостоятелен войвода в Тиквеш.

При избухването на Балканската война през 1912 г. Тодоров е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно в 1 рота на 13 кукушка дружина.

От декември 1913 г. пак е войвода на ВМОРО в окупирания от Сърбия Тиквеш.

През Първата световна война е подофицер в партизанската рота на поручик Никола Лефтеров.

След войната участва във възстановяването на революционната организация и след 1920 г. действа в Щипско.

Тодоров е сред противниците на Тодор Александров.

През април-май 1920 г. става член на ЦК на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Заре Секулички.

ЗАРЕ СЕКУЛИЧКИ

Захари (Заре) Марков Секулички е български анархист, деец на Македонската федеративна организация (МФО). Роден е около 1893 г. в семейството на стария кюстендилски деец на ВМОРО Марко Секулички.

Секулички е сред противниците на Тодор Александров.  

През април-май 1920 г. става член на ЦК на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов,  Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров. 

По-късно емигрира във Виена.

Завръща се в България, а според Иван Михайлов е сръбски шпионин и участник в нападенията на спонсорираните от Белград емигрантски чети.

Заловен е в Осогово от дейци на ВМРО и е обесен на 9 декември 1928 г. в Кюстендил срещу Паметника на Тодор Александров.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.