Димитър Мирчев е член на ВМОРО и основател на Българското тайно революционно братство

Димитър Мирчев Тошев, с псевдоними Димко, Страшимир и Циан или Циян, е български общественик и революционер, член на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е на 23 октомври 1865 г. в Прилеп. Учи до V клас в Прилеп и в Солунската мъжка гимназия. След ученическия бунт през 1887–1888 г. се прехвърля в Белград, където завършва гимназия 1889 г. От 1889 до 1891 г. учи право в Белград, а през 1892 г. завършва славянска филология във Висшето училище в София.

В София става член на Младата македонска книжовна дружина. Преподава български език, литература и история в Солунската мъжка гимназия от 1892 до 1896 г. От 1896 до 1902 г. е преподавател в Солунската българска девическа гимназия. През учебната 1902–1903 г. отново се връща в Мъжката гимназия.

Мирчев е сред основателите на българското тайно революционно братство през 1897 г. в Солун.

През 1901 г. след Солунската афера е избран за член на Централния комитет на ВМОРО и като такъв е секретар на Солунския конгрес на ВМОРО от 1903 г., когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание.

През април същата година е арестуван и осъден на 101 години затвор. Изпратен е на заточение на остров Лесбос. При слизането си в Лесбос оставя 10 наполеона на 22-мата си другари, продължаващи за Диарбекир. Амнистиран е през 1904 г.

След освобождението си от 1904 до 1908 г. преподава в Търново. След Младотурската революция в 1908 г. се връща в Османската империя и става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Солун.

През периода 1908–1909 г. за трети път работи в Солунската българска мъжка гимназия, а след това от 1909 до 1910 г. е директор на Битолската българска класическа гимназия. Делегат е от Битоля на Първия общ събор на „Българска матица“ в Солун от 20 до 22 април 1910 г.

В периода 1910–1912 г. е директор на Одринската българска мъжка гимназия, където го заварва Балканската война. При избухването на войната Мирчев е арестуван и заточен в малоазийския град Измит.

След войната се установява в България. През август 1913 г. заедно с Александър Димитров участва в успешни преговори с младотурците за създаване на Българо-турски революционен комитет.

След като деветнадесетомайците разтурят Националния комитет през 1934 г., Мирчев оглавява новия Временен македонски национален комитет и е редактор на вестника му „Македонско слово“.

Мирчев е автор на редица учебници по български език, литература и граматика, издавани в периода 1905–1939 г., както и на изследването „Българската книга в Солун“, публикувано в „Сборник Солун“, 1934 г.

Умира във Вършец на 13 юни 1938 г. След смъртта на Димитър Мирчев наследниците му даряват 5000 лева за образуване на фонд на негово име, с който да се подпомага беден ученик в Държавната мъжка гимназия „Добри П. Чинтулов“ в Сливен, където Мирчев преподава от 1914 до 1923 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.