Димитър Петков – един от най-успешните кметове на София

Димитър Николов Петков е български политик, лидер на Народнолибералната партия. Оглавява 27-ото правителство на България (1906–1907). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.

Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско, но произхожда от род на изселници от село Войнягово, Карловско. През 1875 г. заминава за Одеса, където попада в средите на българските емигранти.

Димитър Петков се жени на 20 юли 1886 г. за битолчанката Екатерина Ризова (1869–1937), сестра на приятеля му Димитър Ризов. Двамата имат 4 деца. Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.

Участва в Сръбско-турската война в четата на Филип Тотю и Панайот Хитов. По време на Руско-турската война (1877–1878) е доброволец в Първа дружина на българското опълчение, участва в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за храброст, връчен му лично от император Александър II.

След войната Димитър Петков е чиновник в Министерството на вътрешните работи. През този период той активно се самообразова и става редовен посетител на сбирките в дома на водача на Либералната партия Петко Каравелов. През март 1881 г. в консервативния в-к „Български глас“ излиза статия, според която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се налага той многократно публично да отрича.

Димитър Петков се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и остава в затвора от 1882 до 1884 г. След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през 1886 г. Народнолиберална партия.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888–1893), председател на парламента (1892–1893) и член на правителството (1893–1894). Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: „Прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и на дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците. Наред с развитието на градската инфраструктура обаче, Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане безвъзвратно са разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV Велико народно събрание.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 г., за което обвинява княз Фердинанд I.

През следващите години издава сатиричния в-к „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо.

След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903–1906). В края на 1906 г. Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт. Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря Висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвиждат конфискация, глоба и затвор.

Отношението му към Македонския въпрос

Както при всички възрожденски дейци и след това политици разкъсването на България след Берлинския конгрес се понася болезнено. Затова след Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г., възниква въпросът за съединение на Македония. В името на тази голяма национална цел се насочват политическите действия на всички възрожденски дейци и на някои политици. Затова Димитър Петков се включва в ръководството на първата организация, макар и благотворителна – за подпомагане на нашите братя в Македония.

Убийството на Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари ст. ст.) 1907 г. Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия в-к „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.