Димитър Ризов е изявен български просветител, революционер, публицист и дипломат

Димитър Ризов е един от създателите на дружество „Македонски глас“ и лидер на легалното македонско движение през 1885 г.

Той е роден 1860 г. в Битоля, Македония. Първоначално учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив. През 1881 г. отваря книжарница в Битоля, а през 1883 г. заедно с Насте Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев в Солун.

През 1884 г. е екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония. През 1881 г. издава на френски език първата „Етнография на Македония“. Ризов редактира „Македонский календар – Св. Кирил и Методий“, като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги изпраща за отпечатване в Солун. През 1884 г. се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на Либералната партия „Търновска конституция“.

Ризов е част от вълната либерали емигранти в източнорумелийската столица Пловдив, където активно участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет и в подготовката и извършването на Съединението на областта с Княжество България.

От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив. Редактор е на вестниците Самозащита (1885), Македонский глас (1885, 1887), Независимост.

Ризов е депутат в III Велико народно събрание (1886– 1887). През януари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван и въдворен в Черната джамия. През 1887 г. продължава образованието си в Лиежкия университет в Белгия, като стипендиант на Евлоги Георгиев.

След завръщането си издава в-к Христо Ботйов, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор. Димитър Ризов и Наум Тюфекчиев са основните организатори на неуспешния опит за убийството на Стефан Стамболов, при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 г. е убит финансовият министър Христо Белчев.

В периода 1895–1896 г. издава в-к Млада България, в който също напада княз Фердинанд. През декември 1895 г. на Втория македонски конгрес Димитър Ризов е избран за член на ВМОК и по-късно активно участва в дейността на организацията.

От 1897 г. Димитър Ризов променя отношението си към управлението и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски консул в Скопие (1897– 1899), дипломатически агент в Цетине (1903–1905) и Белград (1905–1907), пълномощен министър в Рим (1908– 1915), а по време на Първата световна война – в Берлин (1915–1918). През 1917 г. в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.

Димитър Ризов умира на 23 април 1918 година в Берлин.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.