Димитър Василев е един от основателите на Българо-македонското благотворително дружество

Димитър Василев, известен като Македонски, е български просветен деец, публицист, общественик и революционер, член на Македонския комитет. Роден е през 1847 (1848 г.) в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя, син на цариградски градинар.

Завършва Основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във Великата народна школа, а по-късно във Френския лицей и в Българското училище при църквата „Свети Стефан“.

Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника, отпечатани в печатница „Македония“ – през 1867 г. „Букварь за употрѣбеніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина Димитър Узунов и „Кратка священна исторія за училищата по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе)“. Преподава гръцки език във Влахоклисура през 1867 г., но поради конфликт с местните власти е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в Струга, Битоля (1868–1869) и Воден (1869–1870).

В 1871–1872 г. е учител в Българското класно училище в Цариград, като по негова инициатива то става и неделно, а заедно с щипянина Димитър Павлов поддържа неделно училище за децата на гурбетчиите от Македония. Като виден български деец е нападнат от местни гърци. През лятото на 1872 г. напуска училището и заминава за Воден, но е принуден да се установи временно в Битоля, а от 1873 до 1875 г. е учител в Плевен и Лом.

В периода 1875–1876 г. е книжар в Битоля. Непосредствено преди Руско-турската война е учител в Скопие.

Като воденски български учител заедно с Георги Гогов е делегат от Воденската епархия на Първия църковнонароден събор през 1871 г. и участва активно при конституирането на Българската екзархия, като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на Архимандрит хаджи Павел Божигробски за воденски владика. Димитър Македонски пише във в-к Македония, където през 1871 г. публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония: „Македонцытѣ не сѫ цинцари, нито другъ нѣкой народь, но чисты Българы.“

След Освобождението се установява в новоосвободеното Княжество България. Първоначално е главен учител в Самоков, а по-късно става преподавател в класическата гимназия в София. Работи в съдебната система на новата държава като помощник прокурор при Софийския окръжен съд, председател на Кюстендилския окръжен съд (1882), ревизор и началник на отдел в Министерството на правосъдието. След пенсионирането си работи като адвокат по време на управлението на Стефан Стамболов.

В новоосвободена България се занимава активно и с журналистическа дейност. През 1879 г. редактира сп. Християнско братско слово, а през 1883 г. е редактор на русофилския в-к Светлина. През периода 1880–1890 г. пише в Целокупна България, Независимост, Народний глас, Средец и други. Постоянен сътрудник е на радослависткия в-к Народни права.

През 1884 г. Димитър Македонски става член на настоятелството на Българското благодетелно дружество в Цариград.

Македонски играе активна роля в дейността на македонската емиграция. През 1881 г. заедно с Константин Помянов, Д. Оклев и Георги Разлогов основават Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. По-късно участва в много македонски сдружения.

През 1889 г., когато Коста Шахов прехвърля своя в-к Македония от Русе в София, Димитър Македонски става негов съдиректор.

През декември 1898 и януари 1899 г. пътува в Македония и посещава Солун, Битоля и други градове.

По време на съдебния процес за заговора на Коста Паница през 1890 г. Македонски е арестуван и затворен. През 1891 г. след убийството на министър Христо Белчев отново е арестуван, но на 27 май е освободен и на 8 юли е обявен за невинен.

През 1892 г. Македонски публикува биографии на Георги Динков и Константин Мишайков, както и исторически документи и пише по юридически въпроси.

Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 г. става председател на новооснованото дружество „Татковина“.

След падането на Стамболов Македонски участва в учредяването на „Македонския комитет“ в София през 1895 г. Той е един от малцината, гласували на Първия македонски конгрес непосредствена цел на организацията да бъде присъединяването на Македония към Княжеството, а не автономията на областта. Избран е от конгреса за член, съветник на „Македонския комитет“.

В периода 1894–1895 г. Македонски издава в-к Съгласие, който защитава позициите на Върховния комитет. Тук Македонски публикува и спомените си като подлистник. Пише във в-к Светлина.

Убийството на Македонски

Към средата на 1897 г. заминава за Цариград, за да поеме редактирането на екзархийския орган Новини. Става жертва на политическите борби между Екзархията, Върховния комитет и ВМОРО. Като главен редактор на в-к Новини публикува информация, свързана с Винишката афера. Поради това вестникът е спрян, а на 21 февруари 1898 г. Македонски е застрелян в квартирата си от Евтим Гещаков, член на Цариградския комитет на ВМОРО, пазач на българската болница в Цариград. Като български поданик Гещаков е екстрадиран в България и при разпита си от Варненския околийски управител заявява, че извършил убийството, защото Димитър Македонски неправилно отразявал по страниците на вестника положението на българите в Македония. Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски – през 1873 г. превежда от книгата на Луи Леже „Славянският свят“ частта, посветена на българите, българския език и литература. В 1872 г. Васил Чолаков публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.