Доказателства срещу флшификациите на Българското възраждане в Македония

Македония запазва българския си характер и по време на турското владичество

През 1396 г. българската държава окончателно пада под османско иго, което продължава 480 години.

Развитието на българската народност за дълго се забавя, но не се прекратява. През целия период на турското владичество следва непрекъсната поредица от борби, от въоръжени въстания на народа във всички краища на бившата българска държава.

В условията на борба срещу османските завоеватели, а след това и срещу потисничеството на гръцкото духовенство, продължава развитието на българската народност.

През XVIII и XIX възниква българската нация.

Това става във всички части на българските земи, в това число и в Македония.

Както в Дунавска България и Тракия, така и в Македония националноосвободителната борба във всички нейни етапи - за нова просвета и църковна свобода, за национално освобождение - се развивала като борба на българския народ.

Нещо повече. През този период в Македония са родени и живели редица изтъкнати дейци на Българското възраждане, които са работили против погърчването, за запазване на българската народност, за формиране на българско национално съзнание и се борили срещу османското робство и гръцката патриаршия.

Първите български будители в Македония

В Македония са се родили и работили първите български народни будители: първият наш възрожденец Паисий Хилендарски, Йордан Джинот, братя Миладинови, Неофит Рилски, Райко Жинзифов, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Георги Динков… Но всички те, както и дейците на българското националноосвободително движение от останалите краища на българските земи, в това число Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев и др., единодушно се вдъхноявали от идеята да видят своето отечество - България, свободно от турски гнет.

Те се борели от името на една нация – българската нация.

Още преди два века именно Паисий, роден в будното българско селище Банско в Македония, издигнал своя страстен призив:

„О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин!”

И неговата славянобългарска история се преписвала от ръка на ръка, обикаляла страната - Мизия, Тракия и Македония - и будела националното съзнание на българите.

В статия до българския вестник в Цариград Йордан Хаджиконстантинов (Джинот), роден във Велес, книжовник и просветен деец, пише:

„Ако ме пита некой школски человек, си ли ти Болгарин? Аз пълноответствам: Болгарин съм! Че не е честно на моето славяноболгарство да творим зло и лукавство. Прави Болгарин не лаже, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе ... Поистине, нема по-величествено от Болгарин. Болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, войнствуе, верност има, гостолюбие... Болгарин е любител всекое добро. Болгарин е срамота да се отрицуе от свой род и язик ...”.

Сред поредицата от светли имена на пламенни родолюбци, родени в градовете и селата на Македония, особено силно блестят имената на братята Димитър и Константин Миладинови от Струга.

Те пламенно се борили в защита на своя народ, за българско възраждане, и в тази борба мъченически загинали в цариградската тъмница.

С голяма енергия двамата братя работили за осъществяване на възрожденския идеал - независима българска църква, български училища, обучение на свой роден български език, за събуждане националното съзнание сред широките маси на нашия народ.

През 1861 г. те издали сборник „Български народни песни”. Тези песни представляват най-добрите образци на българския фолклор.

За високото патриотично самочувствие на братя Миладинови говори и извънредно интересното писмо на Димитър Миладинов, което той изпратил в 1852 г. до редактора на „Цариградски вестник” - Александър Екзарх.

В него той изтъкнал опасността от разпространението на гръцкия език в Македония, посочил необходимостта децата в училище да започват обучението на майчиния си (т.е. на български) език.

При арестуването му Д. Миладинов заявил: „Аз отивам на вярна смърт, но народът български, за когото съм ратувал и за когото ще умра, няма да умре заедно с мене. Той ще остане и подир мене и един ден ще възкръсне величествен”.

Само няколко дни след като научил за гибелта на братя Миладинови, Любен Каравелов писал: „Ще преминат цели стотин хиляди години, а тяхното име ще се произнася с благоговение и в българските песни, и в българските приказки, и на седенките.”

И народният поет Иван Вазов възторжено възпял техния подвиг:
“А бедните братя в предсмъртни страданья

изпущаха своите последни стенанья.

И вече обвзети от гробния хлад, 

те пращаха сбогом на божия свят

и шушняха тихо с гаснееща сила

„Как много те любим, Българио мила!“

Друг деец на нашето националноосвободително движение - Григор Пърличев от Охрид, автор на поемите „Арматолос” („Сердарът") и „Скендербей”, пише: „... Дотолкова ние българе сме били ругани и презрени от всите народности, щото време е вече да се опомним ... Време е да се покажем хора между хората. Българското трудолюбие редко се намира в другите народи; то ни е облагородило...”.

Забележителният възрожденец Райко Жинзифов от Велес посочвал, че българите населяват Северна България, Тракия и Македония В литературното си творчество той изразявал дълбоко своето българско национално чувство

В статията „За превода на „Слово за полка Игорев” Жинзифов намерил за нужно да отбележи: „Мие за българский язик броиме той язик, кой ся говорит по цела Македония, Тракия и България, между говорите на кой имало много разлика, ... нема македонци, нема тракийци като отделни народи, а има само славяне-българе, които живеят по речените места, имената на кои, може би,имаят си право в землеописанието, а не в народността; накъсо да речеме, има един целен народ българский и един язик българский, който, как секой други язик, ся делит на наречия"

Кузман Шапкарев е забележителен фолклорист. Той се сродява с Димитър Миладинов – през 1863г. се жени за най-голямата му дъщеря Елисавета.

Най-значителният му труд е сборникът „Български народни умотворения“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла.

За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на братя Миладинови.

Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си Петър, който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.

Необходимо е да се посочи още един важен извор, който показва, че по време на нашето възраждане и освободително движение в Македония се формира българско национално съзнание и се развива национално-освободителната борба както против османската робия, така и против елинизирането на българското население. Този извор е свързан с името на сръбския учен Стефан Веркович.            

През 1850 г. сръбското правителство изпратило Ст. Веркович в Македония с определена научна и политическа мисия. Отначало той се проявил твърде активно, раздавал сръбски учебници и книги, агитирал в полза на Сърбия.

Но сблъсквайки се с компактната българска маса в Македония, той скоро разбрал, че е на крив път, че в Македония няма място нито за сръбска, нито за гръцка пропаганда и се отдал на работа в полза на българите. Той започнал да ги съветва да отворят свои народни училища, да се учат на български език. Той е издал няколко книги, между които сборник под заглавие „Народне песме македонски бугара” - 1860 г., напечатан в кралската сръбска печатница в Белград.

Веркович изрично наблягал върху българския характер на песните, създадени от народ, който гордо можел да каже за себе си: „Аз съм българин и езика си наричам български”. През 1868 г. в Москва излязла неговата книга „Описание на бита на българското население в Македония”.        

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на промоционална цена от 22.50 лв.

Сподели във Facebook