„Доктрина на македонизма” – новото оръжие на сръбския шовинизъм в Македония

Македонизмът представлява политическа доктрина и идеология, която обосновава съществуването в миналото и днес на:

• самостоятелната македонска нация;
• македонска идентичност;
• македонски език;
• македонска култура, различна от българската, гръцката и сръбската.

Македонизмът е оръжието на войнстващия сърбизъм и сърбокомунизъм, които имат за цел македонизиране (денационализиране и асимилиране) на българите в Македония след неуспеха им да ги сърбизират.

Македонизмът е руско-сръбско изобретение за отдалечаване на македонците от българската народност.

Кога възниква терминът „македонист“

Самият термин „македонист“ е употребен за пръв път от българския общественик и поет Петко Рачов Славейков в публикуваната от него статия Македонският въпрос във в. Македония през 1871 г.

В нея той пише: „Ний пак не щяхме да говорим никога за този въпрос, ако беше състоял само в отделението на учебните книги, защото ний не видим вреда в това, дето някои желаят да ся учат децата на бащиното си наречие;

Но когато в раздробението влазят и други цели, цели за разкъсвание на неустроеният още наш народ, тогаз всякой има длъжност да ся противи на таквози зло. Таквази цел ся вижда да имат някои от македонските наши братия и тази цел крият те под булото на язика и на неговите наречия.

Много пътя сме чували от македонистите, че те не били българе, но македонци, потомци на древните македонци, и всякога сме чакали някакви доказателства на това, без да ги дочакаме. Македонистите никога не са ни показвали основанията на таквозито си мнение. Те упорствуват в своето македонско произхождение, което никак не могат да прокарат, додето тряба.
Чували сме и друго основание. Някои македонисти ся делят от българите по причина: че те са чисти славене, а българите са татаре и не знам що.“ 

П. Р. Славейков критикува Димитър Македонски, Вениамин Мачуковски, Кузман Шапкарев от Македония, които още през 1861 г. правят опити да включат в оформящия се български книжовен език употребата на Западните македонски наречия. Нещо повече - правят опити да ги противопоставят.

Македонистите - българи ренегати

В историографията привържениците на македонизма се разделят на ранни, късни и съвременни македонисти.  

Ранни българи македонисти

Това са хора от Македония, които в края на XIX и началото на XX век поддържат идеята за самостоятелност на македонския народ и език.

В тази група са Георги Пулевски, Теодосий Скопски, Стефан Дедов, К. Групчевич, Н. Еврович, Кръсте Мисирков, Петър Драганов, Атанас Раздолов, Димитър Благоев, Димитър Чуповски и др.      

Георги Пулевски

Един от първите македонисти е Георги Пулевски, възхваляван и канонизиран днес в Република Македония. Той е първият който кодифицира македонският език със своята „Граматика на славяно-македонското население“ през 1880 г.

В Република Македония личността на Георги Пулевски се свързва главно с три- и четириезичните му речници, в които обособява отделен македонски език.

Познат е още с първата си написана македонска история и граматика на македонския език. Подобно на по-късния си последовател Кръсте Мисирков той се смята за един от основоположниците на македонизма.

Същевременно съществуват доста противоречия в неговият житейски път, където македонистките му възгледи се редуват с пробългарски прояви. В архивите на сръбското министерство на вътрешните работи се потвърждава българската националност на Пулевски.

Димитър Благоев       

Димитър Благоев, основател на БРСДП (т.с.), е един от първите македонисти. Той декларира своите антибългарски позиции по време на сесия на ХVІІ Обикновено народно събрание като заявява от трибуната: „Аз съм родом от Загоричене, обаче аз не съм българин, аз съм славомакедонец и като такъв, ако искате да знеете, аз съм за Македония като славянска страна, която да има свое собственно управление“. Тогава Янко Сакъзов го репликира: „Какво търсиш в България тогава“.

По-късно по време на войните за обединения на България той произнася остри речи, в които обявява тези войни за империалистически, водени за удоволятворяване интересите на българската буржоазия. Тези изказвания на Д. Благоев не му пречат години по-късно да заеме една политическа позиция на 180 градуса от предишните му твърдения. За позицията му на национален предател е възнаграден от комунистическия режим, каойто преименува

главния град на Пиринска Македония - Горна Джумая, в Благоевград.

Кръсте Мисирков – непоследователен ренегат     

Въпреки неуспешният си дебют в Македония, сръбската пропаганда намира отделни личности, които срещу добро заплащане декларират сръбския си произход или правят опити да обявят неизползвания дотогава в своята прапаганда македонски етнически произход. Един от тези ренегати е Кръсте Мисирков.                                              

Той е българин от с. Постол, Ениджевардарско, роден е през 1874 г. Баща му е бил селски кмет.

Отначало учи 6 години в гръцко училище. През 1899 г. Кръсте постъпва в създаденото от ордена „Св.Сава“ училище за младежи от Македония в Белград, което подготвя пропагандатори на сръбската идея в Македония.                                          

През ноември 1903 г. пристига в София. Тук той има намерение да основе македонски кръжок за разпространение на идиете на националния сепаратизъм.

От този момен започват превъплъщенията на Кръсте Мисирков ту в македонист, ту в български патриот.

В София Мисирков не успява да създаде замисления кръжок, но затова пък с финансовата помощ на сръбския консул и със съветите и подкрепата на руския консул в Битоля той отпечатва брошурата За македонските работи. Веднага след отпечатването на брошурата са откупени 50 броя от Сръбското дипломатическо агенство в София и изпратени в Белград.

Брошурата е написана на българо-прилепско-битолско наречие. Тя е наситена с антибългарски обвинения и заклятия.

В предговора Мисирков застъпва следните тези:

• Защо е необходимо македонските селяни да се отцепят от българите при положение, „кога ние досега сме се велеле бугари и соединението, а неразцепуването праит силата”. Това е необходимо според него, за да могат македонските селяни да се обединят
• Не е вярно че врагове на Македония са Русия и Австро-Унгария. Нейни врагове са България, Сърбия и Гърция;
• Той се обявява против „революцията” (има предвид Илинденското въстание) и защитава идеята за „еволюция”;
• Той предлага за да се започне борба с пропагандата на България, Сърбия и Гърция в Македония;
• Оценява високо предложението за Мюрцщегските реформи, които с времето можели да се разширят. Той приканва македонското население да ги подкрепи;
• Според него „Берлинския договор наистина е закопан, но не от Европа, а от България, която извърши съединението с Източна Румелия чрез насилствен преврат и без съгласието на държавите подписали Берлинския трактат”
• Той смята, че революционната борба в Македония трябва да бъде прекратена, за да се даде възможност на Турция да проведе реформите.

От този предговор се вижда, че Мисирков проповядва колаборационизъм с Високата порта, обявява се срещу революционната борба, застъпва се за реформи, като смята, че трябва да се даде възможност на Турция да ги проведе и разбира се да се води борба срещу българската училищна и черковна политика в Македония.

Докладът „ИМА ЛИ НУЖДА ОТ МАКЕДОНСКИ НАУЧНО-ЛИТЕРАТУРНИ ДРУГАРСТВА?”, който е част от брошурата, е изпълнен с хули срещу България и българския народ.

В останалите три публикувани доклада неговите антибългарски тези се повтарят под една или друга форма.

В тази брошура Мисирков излива душата си на добър възпитаник на сръбската шовинистична организация „Св. Сава”. Той е опиянен от антибългарската злоба, така както сръбските националисти рисуват и представят българите от епохата на Възраждането до края на Втората световна война.

В позицията на български патриот

През 1907 г. Кръсте Мисирков неочаквано преминава на противоположна позиция. Той се отказва от своите предишни схващания и се обявява за български патриот и защитник на македонските българи в борбата им срещу сръбската пропаганда. Но това не е за дълго.

След Първата световна война той отново се връща на своите предишни македонистични позиции.

В неговото поведение се забелязва зависимост от българо-руските отношения. Когато тези отношения са добри, Мисирков се обявява за български патриот. Когато се влошат, той става македонист.

В последните години на живота си Мисирков живее и работи като гимназиален учител в България и пише: Дали ние наричаме себе си българи или македонци не е от значение, защото винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание.

След 1945 г., когато се създава Р Македония, македонистите го издигат като кумир на македонизма и го обявяват за основател и баща на македонската нация, без да се интересуват от факта, че цялата останала част от живота си е посветил в защита на българската национална кауза в Македония. Той е обявен за македонския Вук Караджич и за духовен баща на македонската нация.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“.  Цената е 25.00 лв.