„Доктрина за мирна ревизия на границите” на Андрей Ляпчев

България е една от страните в Европа, която до 1997 г. нямаше национална доктрина за разлика от редица европейски и Балкански страни.

Едва през тридесетте години на ХІХ век политикът Андрей Ляпчев прави опит да формулира една негова идея - „За мирна ревизия на границите”.

Период на национален неутралитет и мирна ревизия на границите (до 1 март 1941 г.)

Несполуките на България по време на Първата световна война доведе до сериозен размисъл сред българските политици и политически елит.

Германофилите в България въпреки тежките санкции, наложени на България с Ньойския мирен договор, продължават шумно да подкрепят започналата военна експанзия на Германия в Европа. Голяма част от българската общественост обаче е критично настроена към тази немска експанзия. Водейки се от народната мъдрост „парен каша духа”, взема критична и изчаквателна позиция.

Сред българския политически елит се проявиха и личности, които трезво прецениха политическата обстановка и заеха твърдо една премислена позиция, пледирайки за динамичен неутралитет на България.

Един от тези политици е Андрей Ляпчев, който е:

• Българин от Македония, преживял и участвал във всички етапи на борбите за освобождение на Македония;
• Участвал активно в политическия живот на България като министър  в различни кабинети, включително като министър-председател;
• Ръководил българската декларация, сключила Солунското споразумение за примирие след Първата световна война.

Той стига до извода, че, заобиколена от страни, враждебно настроени към България, решаването на националната ни кауза за „Обединена България” не може да се постигне с оръжие. Затова той заявява, че с умни и премерени дипломатически ходове могат да се постигнат известни отстъпки от нашите съседи, без да се нарушава балансът на силите на Балканите.

Така той постепенно стига до идеята за „Мирна ревизия на границите. 

Журналистът Григор Василев пише за него:

„Цялата политика на Ляпчев беше реформи, строежи, стопанско съвземане, политическо заздравяване, следване на външната политика, която българският народ дълбоко схваща по здрав инстинкт. Ляпчев умря като велик човек. Никакво описание не би могло днес да предаде самообладанието и величието на Ляпчева в последните му часове“.

Първият му дипломатически опит е връщането на Южна Добруджа. Добруджанският край има трудна историческа съдба. Обстоятелствата преначертават нейните граници и собственост между Румъния и България.

По времето на Цариградската посланическа конференция Англия и Австро-Унгария са против създаване на голяма „Южнославянска държава”. Те се противопоставят категорично за включване в рамките на българската държа на Беломорска Тракия, да не би Русия да създаде военноморска база, с която да контролира Средиземно море.

По това време в княжество България и Източна Румелия, нещо силно се разраства съединисткото движение, което сериозно безпокои Русия.       Обединяването създава една почти двойно по-голяма държава от съседните държави.

Този факт се приема като заплаха към Сърбия. Крал Милан налага курс на военно решаване на претенциите си към Княжество България и обявява война на България. С тази агресия се изразяват открито сръбските териториални претенции. Успешният изход от войната е изключителен успех на княз Александър І.

Позицията на Румъния за владеенето на добруджанските земи и широк излаз на Черно море се осъзнава само няколко години по-късно. На 22 август 1885 г. румънски войски преминават границата и окупират крепостта Араб табия край Силистра. С този акт се полага началото на териториалните претенции на Румъния да заграби Южна Добруджа. Формалният мотив е, че се страхуват от военна заплаха от България.

Министър-председателят на Румъния провежда дипломатическа офанзива за ревизия и промяна на границите с България, но не успява да спечели подкрепата за тази кауза от правителствата на Австро-Унгария и Германия.

Скоро след Съединението Сръбските политически кръгове проявяват все по-агресивни претенции и стремежи за завладяване на български земи в  Македония.

След началото на Междусъюзническата война през 1913 г. България изпада във военна и политическа безизходица. На 5 юли правителството на Васил Радославов обявява, че е съгласно да отстъпи на Румъния Южна Добруджа и иска примирие. Така Румъния отнема територията Южна Добруджа от България по силата на Букурещкия договор за мир от 28 юли 1913 г.  

По време на успешните военни действия на Добруджанския фронт по време на Първата световна война практически Добруджа е освободена. За България повторната загуба на Южна Добруджа по силата на Ньойския мирен договор от 27.11. 1919 г. има сериозно отражение върху стопанския живот в страната. Отнетият регион е голям производител на селскостопанска продукция.

В хода на Втората световна война България е обект на ухажване от Великите сили с цел присъединяването ни към една от тях.

В края на 1939 г. и началото на 1940 г. натискът върху България се засилва. По това време министър-председател става Георги Кьосеиванов.

Добре запознат с дипломатическата история на България той става привърженик на доктрината на Андрей Ляпчев за „Мирна ревизия на границите на България”. Затова полага неимоверни усилия да реши териториалните проблеми на България с помощта на дипломацията.

След Мюнхенската конференция българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия договор (1913 г.).

Като най-реалистично се очертава искането за коригиране на границата в Южна Добруджа, тъй като СССР също възнамерява да подложи Румъния на ревизионистичен натиск.

През пролетта на 1939 г. Георги Кьосеиванов издава и разпространява до българските дипломатически представители секретна директива под №19, в която степенува българските искания:

• Южна Добруджа – до границите, определени от Берлинския конгрес; 
• Беломорска Тракия – в границите, определени от Букурещкия договор (1913 г.);
• евентуално предадените на Югославия с Ньойския договор Западни покрайнини.

На 23 август 1939 г. СССР и Германия сключват пакта Рибентроп-Молотов. Скоро след това Германия напада СССР.

През пролетта на 1940 г. германските войски разгромяват за няколко дни своите противници в Западна Европа и на преден план излизат промените в Югоизточна Европа.

Използвайки ангажираността на Германия на Запад, в съгласие с договореностите между двете страни, на 28 юни 1940 г. съветските войски започват връщането в границите на СССР на Бесарабия и Буковина.

За България това е удобен момент да окаже натиск върху Букурещ, за да си върне Южна Добруджа.

При разговорите за Южна Добруджа, германските дипломати заявяват, че Германия подкрепа изцяло българските претенции, но е необходимо да се иска и становището на СССР. По това време Германия и СССР са в дружески отношения.

Румънското правителство отначало категорично отхвърля предложението за корекция на границата с България.

Българската дипломатическа делегация заминава за СССР. В Москва е приета от зам. комисаря по външна политика на СССР Деканозов. В хода на разговорите съветските дипломати заявили, че СССР е готов да подкрепи България за Южна Добруджа, но защо България не пледира и за Северна Добруджа. Според съветските дипломати:

• Северна Добруджа е люлка на съвременната българска държава;
• Присъединяване на Северна Добруджа ще позволи да се установи обща граница между двете държави в района на делтата на р. Дунав.

След завръщането на делегацията в София предложението на съветската дипломация да пледираме и за Северна Добруджа не е одобрено от цар Борис ІІІ. Това негово решение се обяснява с опасенията на царя, че общата ни граница ще даде възможност на СССР да повтори т.нар. „Балтийски синдром”, т.е. СССР да завладее България.

Скоро след това Георги Кьосеиванов е принуден от царя да подаде оставката.

Съставено е ново правителство, начело с акад. проф. д-р Богдан Филов, министър на просвещението в правителството на Кьосеиванов.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.