Доктрината „Един народ в две държави”
Откъс от „История на българите от Македония“ на акад. Григор ВЕЛЕВ
Новата политическа концепция по Македонския въпрос трябва да се базира върху принципа „Един народ в две държави“.
Тази идея не е нова. Някога Иван Михайлов, виждайки трудността да се обедини Македония в една държава, издигна девиза за Автономна Македония, но населена с българи. Той всъщност за пръв път посочи, че пътят за национално обединение минава през формулата „един народ в две държави". Това не е изолирано или абсурдно явление. Тази формула важи за Германия и Австрия, Албания и Косово, Гърция и Кипър, Румъния и Молдова.
Преди осем години македонският българин, историкът проф. Димитър Галев от гр. Струмица, Македония, отправи обръщение към българското правителство и народ от името на 200 македонски интелектуалци, в което ясно и точно заяви, че българите са народ, който живее в две държави.
Изхождайки от тази формула, трябва да построим нашите отношение към Р Македония по нов начин, независимо от това желаят или не желаят това македонистите в Скопие.
Първото нещо, което трябва да направи българската дипломация, е да настоява пред правителството на Македония да признае съществуването на български етнос. Не е естествено официално да се признава съществуването на македонци, сърби, албанци, власи, цигани, турци, торбеши и т.н., а да се отказва признаването на българския етнос.
При това е добре известно, че основният етнос на Македония до Втората световна война, бе българският.
За признаването на българския етнос могат да се приведат десетки доказателства като Битолския надпис на цар Иван Владислав, Охридската българска архиепископия, Печатите на българските общини в Македония, сборника Български народни песни от братя Миладинови, Кресненско-Разложкото въстание, делото на Българската екзархия и ръководените от нея 1350 български училища и 11 гимназии в Македония, Вътрешната македоно-одринска организация, Илинденското въстание и много други.
Защо мълчим и бездействаме?
Кой би посмял да ни упрекне, че настояваме да се признае официално българския етнос. Сърбите? Та те със своята алчост и политика на денационализация загубиха всичко, но продължават своята политика на класически шовинизъм.
Изкупили са всички средства за пропаганда в Македония - радио, телевизия, преса. Под път и над път се леят сръбски кафански песни.
Въпреки всички усилия за сърбизация на българите в Македония днес настъпва и започва да тече процес на събуждане и ребългаризация.
Разбира се, българският политически елит, който управлява страната, не чува, не вижда и не може да разбере смисъла на този процес.
Защо нашите политици и бездейна дипломация забравят, че защитата на националните интереси е по-важнаот някакви конюнктурни добросъседски отношение.
Нека им припомним, че най-добрата отбрана от клеветите е нападението - остро подкрепено с аргументи и факти за историческите истини.
Но кой ще започне тази словесна война за истината, тези които с десетилетия ни предаваха и имат гузни съвести или техните деца, които днес ни управляват?
Време е ние, българските националисти, запазили все още пламъка на нашето родолюбие, да започнем тази акция.
Колкото да е жалко и срамно овчедушието и безотговорното отношение на нашите политици по националния въпрос, време е да окажем натиск върху тях, припомняйки им под път и над път за необходимостта да отстояваме нашите национални права.
Затова трябва енергично да подкрепяме малките български организации като Радко, Българските културни клубове, Сдружението Щип-София, Асоциацията на българите в Македония и др. Да ги подкрепим преди всичко морално и ако е необходимо и материално, за да могат да започнат издаването на български вестници и списанния, да открият свое радио и телевизия.
Щом Скопските власти могат да финансират дейността на 1000 македонисти от ОМО „Илинден“, които издават два вестника и едно списание, и получават пари на ръка за членството си в тази организация, защо ние да не се поучим от тяхната дързост и арогантност и да направим същото, като подпомогнем борците за българщина в Македония.
Необходимо е вратите на нашите училища и университети да се отворят още по-широко за деца и младежи от Македония. Да се осигури неограничен прием, освободен от такси и всякакви тегоби.
Българското радио да организира специални предавания за историческата съдба на македонските българи, като осигури мощни предаватели и ретранслатори.
Да се разширят телевизионните предавания, което ще позволи достъп до програмите на българските телевизии.
Да се подаряват на всички библиотеки в Македония български книги от фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Да се организират и изнасят концерти от наши артисти в Македония, театрални спектакли, спортни игри и състезания.
Да се финансират по-щедро от българската държава научни изследвания по Македонския въпрос и широко да се пропагандират. За тази цел да се възложи на Македонския научен институт разработване на национална програма за проучване на културното историческо наследство на македонските българи.
За сближаването на двете страни ще изиграе голяма роля икономическото сътрудничество с Македония.
Да се облекчи вносът на селскостопански продукти от Македония.
Да се увеличат българските инвестиции.
Всичко това означава край на македонизма и неговите опити да създаде и утвърди една несъществуваща нация - македонската.
Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.
Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.