Дружество „Вардар“ показа как трябва да се защитава каузата на македонските българи

- Акад. Велев, в том VI от „История на българите от Македония“ сте отделил немалко страници на Македонското студентско дружество „Вардар“. Кога е създадена тази организация и каква е целта ѝ?

- Основано е през 1920 г. и обединява студентите в Софийския университет, бежанци от областта Македония. Студентското дружество „Вардар“ е наследник на Македонската студентска корпорация „Гоце Делчев“ и е в близки отношения с ВМРО до забраната и на двете след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

Сръбските и гръцките завоеватели прогонват огромен брой млади хора от родните им места. Всички те са израснали с идеалите и борбите за освобождението на Македония, възпитани са в борчески дух, с кристално чист български патриотизъм и родолюбие. Затова тези младежи не могат да останат неми свидетели на това, което става в поробения им край. Традициите, примерът, делата и участието на техните предшественици в националноосвободителното движение в Македония определят и техния път на обществено-политическо развитие и борба. Затова студентите от Софийския университет създават „Македонското студентско дружество „Вардар“. То наброява 517 студенти, родом от Македония. През 1922 г. второ подобно ядро е създадено и в гимназията в град Прилеп.

- Каква е дейността на дружеството?

- В края на 1918 и началото на 1919 г. студентите от Македония организират няколко протестни събрания и митинги в София срещу повторното окупиране на Вардарска и Егейска Македония. На събранията се издигат лозунги за разрешаване на териториалните проблеми на Балканите на базата на националния принцип.

Тези искания са изпратени до Великите сили на Парижката мирна конференция в навечерието на подписването на Ньойския договор. През 1923 и 1924 г. то отправя обширни изложения до Обществото на народите и световната академична младеж по повод на няколко масови избивания на българи във Вардарска и Егейска Македония.

- Какви са отношенията на дружество „Вардар“ с другите бежански организации?

- Още в началото на дейността си ръководството на „Вардар“ издава позив 1920 г. към бежанските организации. В него се обяснява, че дружеството е създадено като реакция на чуждите сили, които се опитват да хвърлят македонските бежанци в борба за самоунищожение, а целта му е да обедини македонските студенти. Да ги подготви всестранно и да възпита у тях чувство на национален дълг, родолюбие и готовност за саможертва в името на освободителния идеал. Позивът се обръща към всички, на които е присърце каузата на македонските българи, да подкрепят дружеството.

- Дружеството е имало и активна издателска дейност…

- Действително е така, то публикува много книги и брошури. Издава вестника „Вардар“ и годишник със същото име. От 1921 до 1934 г. почти всяка година в навечерието на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание дружеството издава сборник – „Илинден“, който е един от най-богатите извори на автентични материали за освободителните борби, защото в повечето случаи те са писани от дейци, стояли начело на революционното движение като членове на ЦК на ВМРО, на окръжните революционни комитети, били са войводи, секретари на чети и обикновени четници. На сборника сътрудничат редица наши и чуждестранни журналисти и общественици от това време.

- Споделят ли членовете на „Вардар“ идеите на ВМРО?

- Дружеството подкрепя напълно становището на ВМРО, че освободителното движение е възприело националния принцип на борба още от времето на Гоце и Даме и докато Македония не бъде освободена, нейните синове не могат да вървят по други идейни пътища. Всъщност по този въпрос такова е и становището на всички македонски младежки организации. По това време то изпълнява голяма част от работата на Задграничното представителство на ЦК на ВМРО. Дружество „Вардар“ остава напълно неутрално при „кървавата разпра“, възникналата през 1924 г. в редовете на ВМРО, но най-решително осъжда братоубийствените борби, отнели живота и на видния деец на организацията Тодор Александров. То изпраща тревожни апели до тогавашния премиер на България Андрей Ляпчев, до министрите на вътрешните работи и войната, до известни политици, учени и общественици. Настоява държавните фактори да се намесят и да използват личния си авторитет и отговорност пред историята за спиране на гибелната саморазправа, обхванала редиците на ВМРО.

- В какво се е изразявала международната дейност на дружеството?

- От 1921 г. насам то установява редовни връзки с националните студентски съюзи на Австрия, Унгария, Чехословакия и Германия, като размяната на делегации е основна форма на общуване с тях. При всички срещи с ръководствата на тези съюзи през 1922 и 1924 г. студентите от Македония запознават своите чуждестранни колеги, устно и чрез подходяща литература, със същността и развитието на македонския въпрос. Пред тях те изтъкват, че революционната борба на ВМРО не е добре разбрана и оценена от световната общественост. Информират за провеждането на асимилаторска и гибелна политика на поробителите по отношение на българското население в Македония, как чрез различни „научни“ прояви се ограбват и фалшифицират славното историческо минало, културата и борбите на македонските българи. На срещите и разговорите си с представители на тези и на други студентски организации, вардарци получават разбиране, симпатии и готовност за популяризиране на каузата на бореща се Македония сред техните среди и народи.

- Има ли ефект от тази тяхна дейност?

- През 1922 и 1924 г. петчленна делегация на дружество „Вардар“ посещава Женева, Виена, Будапеща, Берлин, Прага, Лондон и Париж. С помощта на студентски организации в тези страни, а също и на учени и журналисти, приятели на българската национална кауза, вардарци успяват да се срещнат с членове на различни комисии по малцинствата към Обществото на народите, с представители на лондонския Балкански комитет, с редактори на водещи вестници, с видни политически личности. Делегации на дружеството официално участват в конгреси, конференции и други прояви на националните студентски съюзи на Унгария и Румъния (1926), на Белгия, Италия и Англия (1927). Навсякъде вардарци изнасят информации за положението в Македония, като разобличават антибългарската пропаганда в чужбина, водена от сръбските и гръцките официални кръгове.

Но една от най-важните прояви и дейности на дружество „Вардар“ още от създаването му са издирването и систематизирането на документи, матeриали, спомени, снимки и други сведения за националноосвободителните борби в Македония. Направеното от дружество „Вардар“ в продължение на 14 години има огромно значение за развоя, популяризирането и поставянето на идеите на националноосвободителното движение на научна основа, съобразена с историческата истина и интересите на българския народ.

- Кога дружество „Вардар“ прекратява съществуването си?

- Превратът на 19 май 1934 г. слага край на дейността на дружеството. То, заедно с всички националноосвободителни организации на македонските, тракийските и добруджанските българи, е разтурено от правителството на превратаджиите.

Том VI от „История на българите от Македония“ може да намерите в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.

Още томове от изданието се предлагат в книжарници Сиела и Хеликон.