Джеймс Баучер е един от хората, които описват гръцките изстъпления в Македония

За никого не са тайна основните цели на гръцката доктрина „Велика идея“. Но много пъти са ме питали доказано ли е участието на гърци в потушаването на Илинденската епопея през 1903 г.?

Гръцкият офицер Георгиос Цондос успява да организира и изпрати в Македония андарти критяни, които участват в потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. Едновременно с тях българите Коте Христов и Павел Киров успяват да отстранят войводата на ВМОРО Лазар Поптрайков чрез предателство. Убиват го, а отрязаната му глава изпращат на гръцкия владика Каравангелис. Според други източници андартът Георгиос Сейменис се включва във въстанието на страната на ВМОРО. В отговор на Илинденското въстание гръцките националисти протестират срещу България в Атина, но Гърция официално не предприема никакви действия. След погрома на въстанието мрежите на организацията са разпокъсани, а населението е силно обедняло и наплашено. В този момент владиката Каравангелис успява да застави някои села да приемат отново върховенството на Цариградската патриаршия, а с помощта на турските власти затваря български училища и гимназията в Костур.

Важно е да знае още кога започва нахлуването на въоръжени гърци в Македония.

През февруари 1904 г. гръцкото правителство изпраща в Македония разузнавателна група от четирима гръцки офицери. Задачата им е да започнат изграждането на гръцките въоръжени комитети. Същата задача получава гръцкият посланик в Цариград Георгиос Цорбазоглу. През пролетта на същата година гръцкото външно министерство започва реорганизация на консулствата си в Македония, за да бъдат готови да подпомагат бъдещите военни действия. Въоръжените чети на т.нар. андарти започват набезите веднага. Нападат  български села, където първо убиват свещеника и подпалват къщите на по-видните българи. Целта е населението да бъде сплашено, да се откаже от българската Екзархия и да се върне към гръцката Патриаршия. Наред с това върви и кърваво етническо прочистване, например с. Герман е напълно ограбено, а в с. Кладороби са убити 17 души. В с. Горно Неволяни нападат беззащитни сватбари и убиват 11 от тях. В Битоля гръцкият комитет и гръцката митрополия организират редовни погроми над местни български учреждения и извършват десетина атентата срещу видни български дейци, най-често будни учители. Историческите факти са хиляди и никой не може да ги опровергае…

С риск хората, които за първи път узнават за тези факти, да изпаднат в истински потрес, ще спомена още няколко.

Тези сведения достигат до нас благодарение на журналиста Джеймс Баучер, кореспондент на „Таймс”, който заедно с консулската анкета посещава Македония и описва в репортажите си гръцките изстъпления. Село Смилево е нападнато от капитан Гуда със 180 четници гърци и турци. Къщите са опожарени и ограбени, 15 души са убити. Районът на с. Градешница е подложен на силния гръцки и сръбски въоръжен натиск. Андартите  убиват 13 мъже и две малолетни деца в с. Ивени, а в с. Живово разстрелват общо 38 души и опожаряват 29 къщи. Но гърците атакуват и влашките села, както и екзархийските български къщи в тях. Там опожаряват 14 от всичките 17 къщи, убиват пет души и изгарят 2 деца. В съседното селище изгарят 10 къщи и убиват трима дървари. В с. Бърник изколват 10 души и палят няколко къщи. В с. Миравци 40 турци и гърци отвличат 26 души, като извън селото разстрелват 12 от тях  и изнасилват едно момиче. Според английския майор Войван, който няколко седмици обикаля из Македония, броят на действащите андарти в Битолския вилает е между 800 и 1000, а според статистиката на Андрей Тошев през гръцката граница са преминали близо 2 800 андарти.

Любопитно е как гледа османската власт на тези престъпления, вършени на нейна територия.

Официално тя е против зверските набези върху българите, но има полза от тях – да внуши на българското население  да не разчита на ВМОРО и да ги държи в пълно подчинение. Понякога гръцките четници предпочитат бързо да се предадат, когато видят зор, но след време властта ги пуска на свобода. Например четата на капитан Нидас се предава на турския аскер при с. Белкамен, а при с. Сребрено аскерът пленява смесена гръцко-турска банда.

Макар че след Илинден Вътрешната организация е в лошо състояние, нейните войводи не стоят със скръстени ръце.

Местното българско население е беззащитно, то няма право да притежава оръжие. Докато андартите са въоръжени до зъби и с цялата си свирепост се саморазправят с мирните селяни. Оцелелите чети на организацията също оказват съпротива срещу добре екипирания във военно отношение враг. При с. Полог четниците на Георги Ацев успяват да разбият банда от 10 критянци и 15 милиционери от гъркоманските села. През този период най-много сражения и най-много жертви дава четата на българския войвода Лука Иванов. От 1904 до 1905 г. воденци имат 12 сражения с двама ранени и двама убити, а сред населението загиват 33 българи и 8 власи. В Битоля започват масово взаимно изтребление между българи и гърци, вследствие на което ВМОРО разрешава на терористите си да убиват гръцки комитаджии без предварително разрешение.  Известно е, че в безпощадната битка срещу гръцките шпиц команди най-големи успехи има войводата Апостол Петков, известен като Постол войвода и възпят още приживе от местното българско население като Ениджеварското слънце. В Солун също често се случват престрелки между гърци от една страна и българи и власи от друга. В отговор на многобройните убийства войводите на ВМОРО нападат гъркоманското с. Клепушна и опожаряват 7 къщи, убиват местни гъркомани, нападнат и гъркоманските села Елшен, Савяк, Горно Броди, Бурсуко, Календра, Мелникич, Секавец и др. Избито е и цялото седемчленно семейство на гъркоманския чорбаджия Митре Чайкъна от с. Вержани.

В началото на 1906 г. в Македония се завръщат редица известни гръцки командири и техните отряди. Засиленото турско военно присъствие обаче неутрализира до голяма степен техните действия и доста от тях са разбити. Въпреки това продължава натискът върху българските селища, които редовно биват нападани. През лятото на 1906 г. в Македония има над 80 гръцки чети със състав от 1500 души. В Солунско нападенията са безброй предимно над търговци и селяни по пътищата. А в Серски окръг заповедите за убийство на българи идват направо от гръцкия консул в града.

Каква е реакцията обаче на Великите сили? 

През цялата 1907 г. гръцкото правителство получава непрекъснато протестни ноти от страна на Османската империя и Великите сили, главно от Великобритания, която настоява за преустановяване на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Международният натиск се засилва и Гърция попада в изолация, въпреки че прави опит да подпише съюзен договор с Великобритания и Франция. През септември в натиска срещу Гърция се включват Австро-Унгария, както и Русия, заради което гръцкият министър-председател Теотокис се разпорежда  да се намали активността на андартите в Македония. През същия месец гръцкият консул в Солун Ламброс Коромилас, който е и главен организатор на въоръжената пропаганда, е принуден да напусне Османската империя. Но едва през 1908 г. се забелязва тенденция на отслабване на андартското движение.

След Младотурската революция през 1908 г. гръцките четници оставят оръжието. Според гръцките данни 26 чети с 217 души се легализират. Влизането на гръцките чети в градовете става повод за демонстрация на гръцко-турското приятелство. Въоръжената пропаганда отстъпва водещата си позиция пред политическите и културно-просветните организации, участващи активно във вътрешните работи на Османската империя. Но отделни инциденти между бивши дейци на гръцката пропаганда и ВМОРО не липсват. Има гръцки офицери, които продължават да работят за възстановяването на четите, подкрепени от над 75 ветерани. Към края на 1908 г. се активизира подготовката и прехвърлянето на гръцки чети в Македония. Ръководството на акцията се поема от атинския комитет, наречен „Всегръцка организация“, начело с полковник Панайотис Данглис. Но новото гръцко правителство на Димитриос Ралис се съсредоточава по разрешаването на Критския въпрос и нарежда да бъдат разпуснати всички гръцки комитети в Македония. Въпреки извършения преврат, който сваля правителство на Ралис, до края на ноември 1909 г. организацията на андартите е напълно разтурена, а гръцките офицери окончателно отзовани.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 19.75 лв.