Евтим Спространов – един от основателите на Млада македонска книжовна дружина

Евтим Ангелов Спространов е публицист, писател, общественик, изследовател, участник в националноосвободителното движение на македонските българи.

Роден е в град Охрид на 15 януари 1868 г. Завършва основно образование в родния си град, а след това Солунската българска мъжка гимназия. През учебната 1888–1889 г. е учител в Третокласното училище в Крушево, след което учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет.

Поради здравословни причини се завръща от Русия и се установява в София през 1891 г. През 1892 г. участва в основаването на Младата македонска книжовна дружина и е сътрудник на нейния печатен орган – сп. „Лоза“. Заедно със своите съмишленици – Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, известни и като лозарите, напразно предлага да се реформира книжовната норма на българския език и да се разшири словният му обхват чрез по-пълноценното представяне на западнобългарските диалекти. Председателства Софийското македонско дружество, а 1895 г. на Първия македонски конгрес в София Евтим Спространов е избран за член на ръководството на Македонския комитет, по-късно наречен Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК).

Разразилите се през следващите години вътрешни борби във ВМОК и противоречията с ВМОРО разочароват Спространов и той временно се отдръпва от активна революционна дейност. През 1897 г. се ражда синът му – бъдещият писател Димитър Спространов.

През 1903 г. Евтим Спространов е сред учредителите на Върховната емиграционна комисия в София, която в сътрудничество със Задграничното представителство на ВМОРО събира помощи и средства за пострадалото население в Македония и Одринско.

През 1904 г. Спространов се завръща в Македония като директор на Българското девическо училище в Битоля, но е изгонен от турските власти. След като успява да се срещне с главния османски инспектор на вилаетите в Македония и Одринско Хилми паша, Спространов получава разрешение да остане в Македония като инспектор на българските училища в Солунския санджак.

На Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. Спространов е един от съидейниците на Даме Груев и е избран за запасен член на Централния комитет на ВМОРО. В същата година подпомага излизалия в Белград в-к „Автономна Македония“.

През лятото на 1906 г. Спространов е принуден да напусне Солун и се установява в София и работи като подначалник в Министерството на народното просвещение. По това време той поддържа контакт с редица дейци на ВМОРО – Христо Матов, Тодор Александров, Петър Чаулев, Аргир Манасиев и други; автор е на много статии в печата по революционното и просветно дело на българите в Македония и Одринско.

На Кюстендилския конгрес на ВМОРО от 1908 г. Евтим Спространов е един от водачите на десницата на организацията, които порицават братоубийствените борби, започнати от крилото на Яне Сандански, и настояват за засилване на борбата срещу сръбската и гръцката пропаганда в Македония.

След Младотурската революция от 1908 г. Спространов отново е учител в Македония – в Девическото училище в Солун, а след юли 1908 г. е инспектор на училищата в Битолско. Той участва дейно в дейността на Съюза на българските конституционни клубове, който обединява дейци от десницата на ВМОРО и представители на българското учителство в областта.

През 1909 г. Евтим Спространов е редактор на органа на съюза – в-к „Отечество“. През 1910 г. е секретар на Митрополията в Одрин и един от активистите на „Българска матица“. През 1912 г. е редактор на екзархийския в-к „Вести“ в Цариград. През 1912–1913 г. Евтим Спространов е окръжен управител в освободения през Балканската война Щип, а по-късно заема административна длъжност в Кукуш. След Междусъюзническата война участва в опита за уния на Националния съюз, като публикува серия проуниатски статии във в-к „Вечерна поща“. През 1914 г. става член на масонската ложа, в която членуват и други водачи на македонското движение – Тома Карайовов, Александър Протогеров и др., надяващи се да използват масонството за целите на своята кауза.

По време на Първата световна война (1917–1918) е окръжен управител в родния си град Охрид. След края на войната е инспектор в Духовния отдел на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Представител е на Охридското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 г. Участва активно в подпомагането на бежанците от Македония, Западните покрайнини и Одринска Тракия. Председател е на Софийското македонско дружество. Многократно е избиран за председател на Охридското културно дружество „Свети Климент“ и на Охридското настоятелство на фондовете, секретар е на Илинденската организация и подпредседател на Националния комитет на Съюза на македонските братства. През 1923 г. е един от основателите на Македонския научен институт.

Участва в създаването на тайната Македонска дружба – организация, поставяща си за цел запазването на българщината в Македония с мирни средства. След убийството на Тодор Александров през 1924 г. и разрастващите се разногласия във ВМРО позициите на Евтим Спространов и на Охридското братство са по-близки до тези на съгражданина им генерал Александър Протогеров. Заедно с Йордан Мирчев отказват да поискат оставката на Георги Кулишев, главен редактор на в-к „Македония“, който след убийството на Александър Протогеров от юли 1928 г. развива на страниците на вестника сериозна критика срещу Иван Михайлов. На Седмия редовен конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 г. двамата напускат сами Националния комитет, в знак на протест срещу водената от ръководството политика.

Евтим Спространов е автор на голям брой публикации за живота и дейността на изтъкнати дейци, участвали в националноосвободителната борба на македонските българи, както и за миналото на гр. Охрид.

Евтим Спространов умира на 5 юли 1931 г. в София.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.