Факти и доказателства, разобличаващи фалшификациите на българската история в Македония

Доказателствата се съдържат в българските музеи и библиотеки и могат да се систематизират така:

* Македония никога не е била държавно-етническа или национално обособена общност.

* Македония е географска област, каквито са Тракия, Мизия, Добруджа и др.

* Името Македония е географско понятие, което твърде много се е променяло. Например през Средновековието Македония се е наричала България, днешна Северна България се е наричала Подунавия, а земите на днешна Източна и Западна Тракия до р. Места са се наричали Македония.

Кой и кога е владял географската област Македония

Ето хронология на историческите събития:

• В древността територията на Македония е влизала в робовладелската гръко-илирийска държава на Филип и Александър Македонски.
• От II век преди новата ера до IV век от нашата ера Балканският полуостров, в това число и Македония, е бил под властта на Римската империя.
• От края на IV до началото на VІ век Мизия (Дунавска България), Тракия и Македония са били провинции на Източната римска империя, наречена Византия.
• През VI век в продължение на няколко десетки години славянските племена завладели обширни области от Византия.
• В края на VI и началото на VII век източната и западната група на тези славянски племена окончателно заседнали на Балканите.

• Славяните станали най-масовото, най-компактното население на Балканите поради, което през VII век Македония, която се оказала в центъра на славянските земи на полуострова, била известна под името Славиния.
• През средата на VІІ век те се придвижват на юг и се заселват в Солунска област.
• През втората половина на VII век в Мизия окончателно се настанили Аспаруховите прабългари
• По същото време Куберовите прабългари се заселват в Македония на освободената от славяните територия.

Създадената българска държава станала притегателен център на част от източната група славянски племена. В нейните граници през по-големия период от съществуването ѝ до нейното падане под османско робство влизали трите основни области - Мизия, Тракия и Македония.

Чий цар е бил Самуил

Що се отнася до опитите на някои скопски историци да докажат, че е съществувала някаква македонска държава по времето на цар Самуил и че той е бил цар на тази държава, то те напълно противоречат на историческата истина.

В първия том на „История на българите от Македония” разгледахме подробно този въпрос, като приведохме достатъчно доказателства за българският му произход. Сега ще направя някои конкретни бележки за неговото житие, за да защитя доказателствата на българските историци.

Самуиловата държава, създадена през 969 г., продължила българската държавна традиция и се явила организирана опора на българския народ срещу завоевателната политика на Византия.

Впрочем в по-ново време сръбският историк от Сръбската академия на науките Сърджан Пириватрич издаде монография за „Самуиловото царство”, в която привежда серия от доказателства за българския му произход.

Историческата заслуга на Самуил е в това, че в непрестанна героична борба защищавал съществуването на българската държава, на българския народ и култура в продължение близо на половин век.

Когато през 972 г. византийският император Йоан Цимисхи завладял Преслав и покорил източните предели на българската държава, Самуил успял да пренесе нейния център в югозападните български земи и да се утвърди като всепризнат български владетел.

През 976 г. Самуил предприел поход в Североизточна България, освободил я от византийска власт и възстановил целостта на българската държава.

Според византийските източници Самуил приел избягалия от Византия Роман, син на цар Петър.

Заради своите заслуги в борбата срещу Византия и в защита на българската държава Самуил бил избран от болярите отначало за владетел (архон) на България, а след смъртта на Роман приел царската титла. За отстояването на своето съществуване заедно с българското население от Мизия и Добруджа, които са били в неговата държава, Самуил е водил войни с византийци, но никога не е водил война с българи.

Трябва да се подчертае, че във всички исторически извори Самуиловата държава недвусмислено се смята за българска държава.

Особено ценен и неоспорим източник за народностния облик на Самуиловата държава ни е оставил наследникът на Самуил, последният цар от Първото българско царство - Иван Владислав (1015-1018 г.). Това е намереният в Битоля през 1958 г. епиграфски паметник (плоча) със старобългарски надпис. В този изключително важен за нашата историческа наука документ Иван Владислав категорично казва, че е „син на Арон“ (брата на Самуил) и „български цар“, че е „родом българин“ и че поданиците му са българи.

Заслужава да се отбележи, че видният изследовател на средновековната сръбска история Стоян Новакович в началото на своята научна дейност също характеризира Самуиловата държава като българска: „Установяването на българската столица в Охрид и новото засилване на българското царство чрез сияйните Самуилови подвизи са увеличили българската държава към Адриатическия бряг по-силно от всякой друг път“.

Същият този Новакович по-късно измени на историческата правда за Самуиловата държава и стана родоначалник на така наречения македонизъм, т.е. на тезата, че славяните в Македония били нещо отделно от българския народ.

В историята на България съществуват случаи, когато в пределите на земите ѝ, при известни исторически условия, са се обособявали наред с централната власт области, царства, княжества със своя самостоятелна власт. Така на основата на Средновековната българска държава, поради отслабването на централната власт и усилване сепаратизма на болярите по времето на турските нашествия, наред с „Търновското царство” на Иван Шишман се създали „Видинското българско царство” на Иван Срацимир и „Добруджанското българско княжество” на Добротица. Но от този факт историческата наука не прави изводи за някаква видинска или за някаква добруджанска народност, защото такива действително не е имало. Още по-малко основания има да се говори за отделна македонска народност по времето на Самуил, тъй като тогава българската държава е била единна, а не феодално раздробена.

След окончателното падане на българската държава под византийско иго българите от всички райони, включително и от Македония, правят редица опити да се освободят.

И тук историческите извори са единодушни за българския характер на въстанията:

• Първото въстание на българите е начело с Петър Делян (внук на Самуил) през 1040-1041 г. Византийският летописец Скилица от втората половина на XI век подчертава, че “българите вдигнаха въстание“, и че вождът е българин и подбудил „към въстание българското племе“.;
• Второто въстание е ръководено от Георги Войтех през 1072 г., на което центърът е бил в Македония. Летописецът отбелязва, че било организирано от българските велможи в Скопие и че ръководителят му Георги Войтех бил от рода на кавханите. А под думата кавхан се е разбирало прабългарска благородническа и служебна титла.

И още доказателства - сръбският крал Урош II Милутин успял да завладее след 1282 г. Северна Македония, поради което прибавил към титлата си и крал на България. През XIV век сръбският крал Душан завладял по-голямата част от Македония, поради което също започнал да се титулува и цар на българите.         

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.