Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина

Георги Димитров Баласчев, с псевдоним Езерски, е български историк и археолог.

Роден е в българския македонски град Охрид през 1869 г. Роднината му Яким Баласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 г.

Георги Баласчев учи в родния си град, а през 1889 г. завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. През 1892 г. завършва Висшето училище в София, специалност история. През 1898 г. завършва славистика във Виенския университет. Завръща се в България и на 15 януари 1899 г. е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 г.

През 1901 г. е командирован в Цариград. В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 г. е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 г. отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 г., след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода 1 януари 1907 – 31 август 1908 г. По-късно на два пъти в периодите 5 ноември 1919 – 12 август 1920 г. и 13 октомври 1920 – 14 май 1921 г. е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 г. до 31 март 1934 г. отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 г. е назначен за писател към Министерството на просветата, откъдето на 11 януари 1936 г. се уволнява по болес.

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на сп. „Лоза“ (1892–1894), което поставя редица страни от македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България. От 1909 до 1920 г. е главен редактор на българо-македонско научно сп. „Минало“.

При избухването на Балканската война (1912) е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“. Умира на 4 октомври 1936 г. Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари.

Член-учредител е на Македонския научен институт. Най-известните му трудове са:

• Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45-годишнина на настоящий век (1890)

• Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 г. на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ Е. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.

• Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците, 1901

• Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902

• Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове, 1920

• Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав, 1924

• Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия, в 2 ч, 1927 и 1930

• Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение, 1932

• Баласчевъ, Г. Д. Научната дейность на проф. академикъ Л. Милетичъ. 1934

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.