Присъединяване на България към Тристранния пакт (1941-1945)

Това е важен момент от националната ни история, защото България е поставена в условие на перманентен натиск от Германия да влезе в Тристранния пакт. Въпреки сериозните колебания българското правителство няма голям избор. Нашето утешение по това време е, че и СССР подкрепя този пакт и вероятно предстои да се включи в него.

В края на 1940 г. БЗНС „Пладне“, начело с Г. М. Димитров предлага на БРП да се започне въоръжена съпротива срещу властта. Целта е възстановяване на демокрацията и недопускане на евентуално обвързване с хитлеристка Германия.

ЦК на БРП отхвърля предложението поради обвързаността им с Коминтернa и заради подкрепата си за Пакта Рибентроп-Молотов.

През януари 1941 г. БЗНС организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт.

Скоро след това Г. М. Димитров и заместниците му започват подготовка за преврат, ръководени от агенти на британските тайни служби.

През февруари 1941 г. заговорът е разкрит.

Като цяло в началото на 1941 г. обстановката на Балканския полуостров се променя.

След Втората световна война се разбра, че Г. М. Димитров е бил агент на английските тайни служби и е изпълнявал техни поръчки.

България се съгласява да се включи в Тристранния пакт

В Тристранния пакт вече са включени Румъния, Унгария и Словакия. Итало-гръцката война върви неблагоприятно за Италия. Гръцката армия оказва упорита съпротива и изтласква италианските дивизии в Албания. Италия се нуждае от спешна помощ. Това ще ѝ позволи да окаже помощ на бедстващата италианска  армия.

Пред българското правителство е поставен въпросът: „Да бъдем или да не бъдем” .

Съществуват две решения:

• Ако откажем пропуск за преминаване на германската армия през България за Гърция, значи Германия да ни обяви война с  насилствена окупация и с произтичащите от нея последици.

• Ако разрешим пропуск, значи да запазим от разруха на войната страната, както и да получим отнетите ни през Втората Балканска война и Първата световна земи.

Българското правителство избира по-малкото зло. То разрешава на германската армия от Румъния да премине през България и да нападне Гърция.

В пореден опит за печелене на време управляващите в София настояват в него едновременно да влезе и Югославия.

Едва след като в Белград потвърждават готовността си да се включат в Пакта и изхождайки от факта, че в Румъния е разположена германска армия, която няма дълго да чака, България разрешава  коридор за германските войски към Гърция

Правителството няма друг изход, освен да влезе в Пакта.

България подписва Тристранния пакт

На 1 март 1941 г. във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт.

Германия обещава на България излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица.

Едновременно с това Хитлер обещава на Югославия Егейска Македония западно от р. Струма, включително и гр. Солун.

Същия ден войските на Вермахта започват да навлизат в Македония.

На 2 март 1941 г. Народното събрание на България е свикано на извънредна сесия. Откривайки я, председателят на НС Логофетов в своята реч подчертава значението на немско-руския съюзен договор за включването на България в пакта:

Министър-председателят Богдан Филов в декларацията на правителството, подчертавайки, че България фактически се присъединява към съществувалия тогава германо-съветски съюз, заявява:

„Ние смятаме, че пактът, който подписахме, не нарушава договорите, които имаме със съседите и че ще продължим нашата политика на традиционно приятелство със Съветския съюз.“ 

На 25 март 1941 г. и Кралство Югославия също подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така застава на страната на Оста Рим-Берлин.

Два дни по-късно обаче, на 27 март 1941 г., в Белград избухват безредици, организирани от група просъюзнически настроени офицери и политици, свързани с британските тайни служби, които извършват държавен преврат.

По този начин държавата фактически остава извън Тройния съюз.

На 7 декември 1941 г. бившите британски колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България, след нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия Райх война на САЩ същия ден. 

Пет дни по-късно, на 12 декември, същото прави Великобритания. 

В отговор на следващия ден, 13 декември 1941 г., под натиска на Германия българският парламент приема декларация за обявяване на война на Великобритания и на САЩ, които обаче не обявяват война на Царството цели шест месеца.

Царство България успява единствено да убеди немците да не обявява война на СССР и запазва със съветите пълните си дипломатически отношения чак, докато те самите не обявяват война на България на 5 септември 1944 г.

Така наречената Символична война е повод за Англо-американските бомбардировки на България не само над военни, но предимно над цивилни обекти и гражданско население в Дупница, София, Скопие, Стара Загора, Казанлък, Враца, Горна Оряховица, Ниш, Карлово и други български градове, които малобройната българска авиация заедно с подпомагащи я немски сили бранят.

На англо-американците са нанесени загуби във военни чинове:

• 256 убити (159 в бой, 28 безследно изчезнали, 69 починали от раните си.
• 333 пленени; 
• свалени самолети - 185 бомбардировачи и изтребители и неуточнен брой повредени самолети.

Българските и немските загуби са:  

• военни чинове – 23 убити в бой (22 българи, 1 немец), мирно българско население и др.:
• 4208 убити, починали от раните си и безследно изчезнал, 4744 ранени.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.

 

Сподели във Facebook