Създаване на българска администрация във Вардарска Македония

Навлизането на българските войски във Вардарска Македония поставя въпроса пред българското правителство как и по какъв начин да стане присъединяването. Въпреки че България вече е член на Тристранния пакт, поради дългото протакане на преговорите се създава впечатление за несигурна лоялност. Затова германската дипломация започва двойна игра.

Позицията на ВМРО по повод присъединяването на Вардарска Македония към България

Както е известно, след военния преврат през 1934 г. ВМРО е забранена , а нейният водач Иван Михайлов е осъден на смърт и принуден да емигрира в Турция, по-късно в Полша и Хърватия.

Известно е, че като водач на ВМРО той е твърд противник на  създаване на автономна Македония. По негова заповед са разстреляни 52 привържениците на автономизма.

Намирайки се в изгнания обаче, той основно преосмисля бъдещата стратегия на ВМРО, като отчита изключителните трудности за реализиране на идеята за пряко присъединяване на Македония към България.

Тези трудности, както е известно, произтичат от стремежа на Сърбия и Гърция да заграбят по-голяма или по-малка част от нея, както и вражески настроените към нас Румъния и Турция. Вероятно това е причината той да промени на 180 градуса позицията си относно пътищата за решаване на Македонския въпрос.

Така той стига до идеята за създаване на Независима Македонска държава, която според него може да се превърне в „Швейцария на Балканите”.

По времето на започването на Втората световна война, намирайки се в Хърватия, с помощта на Хърватските националист Анте Павелич влиза в контакт с Абвера (германското военно разузнаване).

От тук нататък Абвера използва ВМРО на Иван Михайлов като резервен вариант при евентуални проблеми в преговорите с България.

На 8 април в Галички хан в Скопие бивши дейци на ВМРО обмислят обявяването на независима Македония под немски протекторат. В по-голямата част от присъстващите на срещата в Скопие с Иван Михайлов проговаря българското национално съзнание и единодушно се противопоставят на създаване на Независима Македонска държава. Взема се решение да се съдейства на българското правителство за установяване на българско управление на областта.

Претенции на Италия към Македония

Междувременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания.

Веднага след навлизането си през април в западните части на Гърция, Мусолини декларира, че ще присъедини към Албания всички територии, в които живеят албанци.

В рамките на италианските претенции са включени българските градове Тетово, Гостивар, Кичево, Струга и Охрид.

След дълги и мъчителни преговори с посредничеството на Германия италианците се съгласяват да отстъпят на България гр. Охрид и една трета от Охридското езеро.

Бърза дипломатическа реакция на българското правителство

България усеща възникналите колебания в германските дипломати и също реагира своевременно. Цар Борис иска спешна среща с Хитлер, която се провежда на 18 април.    

Цар Борис ІІІ успява да увери Хитлер, че България ще изпълни своите съюзнически задължения. Затова мисията на Иван Михайлов в Скопие не се е провела.

Постигнато е политическо споразумение, съгласно което България ще поеме контрола върху Поморавието и територията на Вардарска Македония до река Вардар.

На тази среща Цар Борис III настоява да получи и Охрид, овладян от италианците, за което излага „историко-емоционални причини“.

Договореният преди това излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица като цяло се запазва.

Хитлер отклонява искането на България за присъединяване на Централна и Западна Егейска Македония.

Все пак българите успяват по-късно да създадат своя автономна въоръжена организация  – „Охрана” в тези територии.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага онлайн в книжарница „Хеликон“ на цена от 25 лв.